Дейл Кармак се загледа известно време замислено в екрана на компютъра и продължи да натиска клавишите. После взе портативния предавател, настрои честотата на излъчваните вълни и го сложи на бюрото. Стана и отиде до прозореца. Току-що, на паркинга до сградата на радиото, паркира бяла кола. Дейл отново седна зад бюрото. След малко на вратата се почука. Влезе висок млад мъж.
- Заповядай, Рахман - каза на албански Кармак и посочи фотьойлите пред бюрото.
Новодошлият носеше хубав костюм, а сресаната му назад коса лъщеше от гела. Имаше вглъбено изражение, сякаш три безсънни денонощия беше мислил над някакъв проблем и все още не можеше да му намери разрешение. Седна на един от фотьойлите и вторачи поглед в щорите на прозореца.
Кармак помълча няколко минути, наблюдавайки новодошлия и попита:
- Искаш ли нещо за пиене - кафе, кола, газирана вода?
- Не, благодаря - отговори с равен глас мъжът, очите му бяха все така вторачени в щорите.
Кармак погледна екрана на компютъра, натисна едно копче на предавателя и се обърна към госта си:
- Какво направи Шенол в Албания?
- Както обикновено, там ни чакаха нашите хора, натоварихме пратката. Шенол каза, че парите от миналия месец са преведени в гръцката банка.
- Колко пъти се срещнаха с Петковски през тази седмица?
Мъжът малко се замисли и отговори със същия равен глас:
- Само веднъж, в Охрид. Повече разговарят по телефона. Петковски сега е зает с дебатите в парламента.
Дейл не се интересуваше от бизнеса с момичета, от който печелеха Шенол и Коста, но реши да попита и за това:
- Има ли нови момичета?
- Да, три украинки и една българка. Преди няколко дни ги закарахме в Косово. Войниците от КФОР много ги харесаха, особено едната украинка. Миналата година се е класирала на второ място в конкурс за красота.
- Защо е решила да става проститутка? - учуди се Дейл. - Не са ли й предложили работа като модел в някоя агенция?
- Не знам, не съм разговарял с момичетата. Шенол казва, че всички доброволно се захващат с тази работа.
- Какво стана с предишните момичета?
- Пет останаха в Косово, четири продадохме на един турчин, ще ги води в Германия.
- Защо ги продадохте?
- Войниците вече не ги харесват. Много са отслабнали, приличат на скелети.
- Не ги ли хранят?
- Дават им храна, но те непрекъснато пият и пушат, вземат и наркотици.
През цялото време, докато отговаряше на въпросите, младият мъж не свали поглед от щорите, дори само за миг не отмести очи. Гласът му беше все така равен и монотонен.
- Добре, Рахман, благодаря ти, че дойде - каза Кармак. Помълча малко и попита:- - Шенол да е завързал някакви нови познанства, да се среща с някой нов партньор от България или Албания?
- Среща се все с едни и същи хора.. .но... - мъжът се замисли.
Кармак наостри уши.
- Какво но, Рахман?
- Отскоро се среща с една жена.
- Каква жена? - попита бързо физикът, щракна по клавиатурата на компютъра и взе предавателя.
- Журналистка е, казва се Стела Уикмън.
- Защо е тук?
- Отразява конфликта, интересува се от Балканите,
- Къде се срещат с Шенол?
- Ходиха в Охрид, в хотел "Александър", последният път бяха във вилата на Румен Манов до Кюстендил.
- Ходили са чак в България? - повдигна вежди Дейл.- Как се запознаха?
- Тя взе интервю от него, после се срещнаха на един концерт.
- Рахман - вгледа се внимателно в мъжа Дейл, - ти харесваш ли тази журналистка, искаш ли да си на мястото на Шенол?
- Тази жена не е за мен.
- Защо? Не ти харесва ли?
- Харесва ми, но тя е висока класа.
- Довиждане, Рахман - каза Дейл и без да обръща повече внимание на госта си, се загледа в компютъра.
Младият мъж стана сдървено от фотьойла и тръгна към вратата. След като излезе, физикът изключи предавателя.
Току-що Дейл научи нещо много интересно. Рахман беше един от бодигардовете на Шенол. Освен че контролираше Шенол Муши и Коста Петковски, физикът контролираше и бодигардовете им. Те му даваха информация, която техните шефове можеха да пропуснат да му кажат. Ето сега разбра, че албанецът се среща с някаква жена. Дейл Кармак не обичаше чужди хора да се намесват в работата му. Трябваше да разбере каква е тази Стела Уикмън.
Преди три години един немски професор, с когото Дейл поддържаше връзка, откри, че всеки човек има собствено излъчване. Той научно доказа това, което спиритуалисти и екстрасенси наричаха аура. Професорът изхождаше от квантовата теория, според която атомите винаги заемат точно определени енергийни нива. В по-големите съединения атомите се намират на възможно най-ниското ниво, наречено основно състояние. Непрекъснато обаче съществуват процент атоми, които са в по-високо енергийно състояние. Те се стремят да отдадат излишната си енергия и след време отново достигат до същото основно състояние, при което излъчват енергия във вид на светлина. Това излъчване професорът нарече биофотонно излъчване. Неговото откритие сложи началото на квантовата биология.
Дейл Кармак започна да работи в тази насока и скоро стигна до извода, че излъчването на хората е различно. При някои беше по-слабо, при други по-силно. Експериментите му доказаха че дори цветът на светлинното излъчване при отделните хора беше индивидуално. Новите си предаватели разработи на принципа на насочване на психовълните към биофотонното излъчване. Оказа се, че някои аури са отворени, тоест приемаха всичко идващо отвън и на такива хора можеше много лесно да се въздейства. За радост на Кармак, по-голям процент от хората бяха с подобна аура. Но имаше и такива, чиято аура оставаше затворена, по-трудно й се въздействаше, изискваше повече облъчване. Физикът разбра, че видовете аури не зависеха нито от пола, нито от расата, нито от възрастта, нито от здравословното състояние или интелекта на човек. Те бяха даденост на всеки индивид, както беше даденост собствения му генетичен код.
Рахман беше един от тези индивиди. Притежаваше изключително възприемчива и отворена аура.
Дейл взе телефонната слушалка и набра един номер.
- Здравей, Шенол - каза приветливо той. - Нали не си забравил, че в петък радио "Алис" организира благотворителен коктейл.
- Не съм забравил, господин Кармак - отговори гласът отсреща.
- Шенол, искам да те помоля за нещо.
- Кажете, господин Кармак.
- Разбрах, че познаваш английската журналистка Стела Уикмън. Покани я на коктейла, искам да се запозная с нея.
- Добре, ще я поканя.
- До петък, Шенол - каза Дейл и остави слушалката.
Най-вероятно журналистката беше някакво мимолетно увлечение на албанеца, но трябваше да се увери в това. Не обичаше случайните любопитковци да си завират носа в полето му на действие.
Дейл Кармак реши, че щом коктейлът е благотворителен, няма да е редно да има много глъчка и веселие и затова се разпореди обстановката да бъде по-семпла. Момичета с черни костюми и кутии в ръце дискретно се движеха между гостите. Помощите щяха да отидат за пострадалите от конфликта македонци и албанци и за семействата на убитите от АНФ войници и полицаи. Това беше едната цел на коктейла, а иначе физикът искаше да види как реагират хората, какво мислят за обстановката в страната, разсъждават ли за бъдещето й, какво е поведението им в този момент на етническо напрежение.
Дейл много добре знаеше, че самият той стои в основата на събитията в малката балканска държава, но се надяваше размириците да не продължат дълго. Трябваха му още пари, започна строителството на трета антена и може би с нея щеше да обхване цяла Македония и част от Балканите. За провеждането на експериментите също имаше нужда от средства. Даваше си сметка, че от конфликта, който предизвика, от наркотиците, които продаваше, умираха хора и щяха да умрат и доста други. Но той не беше виновен, че човешката цивилизация още преди доста време беше тръгнала по неправилния път. Не той беше измислил войната, оръжията, атомната бомба, политическата диктатура, репресиите, робството, глада и мизерията. Посвети повече от половин век в името на бъдещия мир и нов световен ред. Останалите живи, независимо дали са сто милиона, един милиард, два милиарда или повече, и техните наследници, щяха да живеят в един много-много по-добър свят. Основите на този нов свят щеше да изгради именно той - сакатият, нещастният в личния си живот и получил стотици обиди и подигравки Дейл Кармак.
Пред физика стоеше и друг проблем. С природосъобразен живот можеше да доживее и до сто години, но вече беше време да си намери заместник - човек, в чиито ръце да остави огромната сила. И този човек трябваше да ползва неговото изобретение единствено в името на доброто на хората, а не за собствени користни цели. Отначало си помисли, че това могат да са Коста Петковски и Шенол Муши, независимо дали поотделно или двамата заедно, но бързо се отказа. Коста беше нерешителен и макар да стоеше начело на партия и да се занимаваше с политика, липсваха му качества на лидер. Шенол беше решителен, но надменен, изпитваше подозрителност към другите хора и създаваше тягостно впечатление у събеседниците си. Освен това у него имаше известна доза тесногръдие. Този, който щеше да притежава властта на мозъчния контрол, трябваше да е по-различен и ученият все още не беше го открил.
На коктейла Дейл изцяло предостави ролята на домакин на изпълнителния директор Сашо Марковски. Самият той се постара да остане в сянка и необезпокояван да наблюдава гостите. Бяха поканени политици - македонски и албански, общественици, бизнесмени, хора на изкуството, чужди дипломати, журналисти и дори военни от КФОР.
Шенол и Стела решиха да не демонстрират особена близост на коктейла. Поговориха известно време и после се сляха с гостите. Дейл Кармак остана много изненадан, когато видя "увлечението" на албанеца. Английската журналистка се оказа съвсем различна от това, което очакваше да види. Макар че имаше само две интимни връзки с жени през целия си живот и не можеше да се похвали с неограничен брой приятелства, физикът си беше изработил безпогрешни критерии за оценка на хората. Изучаването на човешката психика и работата над уреда за мозъчен контрол го направиха още по-проницателен. Стела Уикмън не притежаваше ослепителната красота на Вики Куин, но със сигурност беше много интересна жена или по-скоро много интересен индивид.
Дейл се приближи към Шенол и каза:
- Ще ме запознаеш ли с госпожица Уикмън? Неудобно е сам да й се натрапвам.
- Да, господин Кармак, само за момент- отговори албанецът и бързо се отдалечи.
Стела разговаряше с офицери от КФОР. Шенол отиде при тях и след малко двамата се запътиха към Кармак.
- Госпожице Уикмън, това е господин Дейл Кармак. Той отдавна иска да се запознае с вас.
Шенол и Стела се бяха разбрали да си говорят в учтива форма на коктейла.
Младата жена се усмихна и се ръкува с дребния мъж пред себе си. Трудно й беше да определи възрастта му. При всички случаи надхвърляше шестдесет - шестдесет и пет години, но колко точно, не можеше да каже. Имаше жълтеникавосива на цвят коса. "Сигурно в младостта си е бил рижав" - помисли си тя. Мъжът не се отличаваше с привлекателност, но очите му излъчваха интелигентност. Забелязваха се малки петънца по носа и лицето му. Някои бяха избледнели от времето, други все още кафенееха. "Със сигурност е бил рижав и с лунички" - реши агентката.
- Госпожице Уикмън - каза Дейл на английски. - Много се радвам да се запозная с вас. Разбрах, че се интересувате от проблемите на Балканите и искате да напишете книга за този регион.
- Да - кимна Стела. - А, вие сте американец, нали господин Кармак?
- А вие сте лондончанка - усмихна се широко физикът. Зъбите му не бяха изкуствени и изглеждаха доста запазени за възрастта.
"Щастливец - помисли си Стела. – Колко хора в наше време могат да се похвалят с природно здрави зъби? Господин Кармак сигурно никога не е ял сладкиши."
- Толкова много ли си личи, че съм от Лондон? - почти се обиди младата жена. -Имам приятелка в Глазгоу и когато отида там, хората винаги ми казват същото.
Дейл се засмя с глас. Шенол пестеливо разтегна устни.
- Е, как ви се вижда Македония?- разпери ръце физикът.
- В никакъв случай не мога да я нарека страна с еднообразна история. Това, всъщност, важи за всички държави на Балкански полуостров.
Шенол се извини и заговори с известен бизнесмен и съпругата му. Едно от момичетата с кутиите за дарения мина покрай Стела и Дейл. Тя бръкна в чантата си, извади банкнота от петдесет долара, помисли, извади още една и я пусна в кутията.
- Да не би новата парична единица във Великобритания вече да е американският долар? - учуди се физикът.
- Оказа се, че в Македония признават най-вече американския долар и германската марка.
- За американския долар може, но животът на германската марка е до края на годината, после идва еврото. - Дейл повдигна очи към Стела: - Госпожице Уикмън, виждам, че още не сте си взели питие. Какво бихте искали да ви донеса?
- Ами.. .портокалов сок ...или нещо друго безалкохолно .
Американецът се запъти към бюфета. Куцаше с десния си крак.
Стела се огледа. Някои от жените бяха облекли прекалено шикозни за благотворителен коктейл тоалети. Личеше си, че на гостите им е скучно без музика и танци. Повечето бяха дошли да се повеселят.
Дейл се върна с две чаши с еднакво съдържание.
- Портокаловият сок беше свършил, имаше само от кайсия - каза извинително той и подаде едната чаша на Стела.
Тя отпи глътка и погледна към събеседника си.
- Господин Кармак, а вас какво ви задържа в Македония?
- Бизнес.
- Бизнес ли? - учуди се младата жена. - Извинете за откровеността, но не ми изглеждате на бизнесмен.
Дейл се засмя.
- Не сте първата, която ми го казва. Всъщност, през по-голямата част от живота си не съм бил все бизнесмен. Физик съм. Работих дълго време в компания за производство на медицински уреди, занимавах се и с фармакология. - Дейл Кармак замълча. - На седемдесет години вече имах известно състояние и реших да се пробвам като бизнесмен. Признавам, че не беше лесно в началото, но в момента се справям.
- И решихте да дойдете в Македония, за да пробвате бизнес уменията си?
- Да, тук беше започнала приватизацията на държавните предприятия. Купих западнал фармацевтичен цех, обнових го и сега в него работят над триста човека. Освен това - Дейл се усмихна, - освен това имам честта да се наричам създател на радио "Алис".
- Радио "Алис"! - изуми се Стела. - Значи...значи вие сте организаторът на този коктейл!
Физикът направи скромна гримаса.
- А аз си мислех, че Сашо Марковски е шеф на радиото.
- Сашо е изпълнителен директор, той много ми помогна в началото, направи програмните схеми, предложи ми да заложим на музиката. Продължава да ми е главната опора.
- Поздравявам ви! Вашето радио е може би най-слушаното в Скопие! Преди седмица бях в Охрид и ми направи впечатление, че, за съжаление, там не се хваща.
- Да, така е - поклати глава Дейл. - Но работим по въпроса. Надяваме се скоро да обхванем цялата страна.
- Всъщност... - Стела се замисли, - всъщност сградата на вашето радио се намира близо до Тетово, нали?
Дейл кимна.
- Опасен район сте избрали - изгледа го тя. - Вие се намирате съвсем близо до местонахождението на терористите от Албанския национален фронт.
- Когато през деветдесет и трета година дойдох в Македония, тук нямаше нито терористи, нито Албански национален фронт. Хората живееха мирно и тихо. Получих лиценз за радиочестота и реших да построя сградата до Тетово. Повечето радия бяха концентрирани в Скопие, край Тетово щях да се чувствам по-необезпокояван.
- А как се казва фармацевтичната ви фабрика?- полюбопитства Стела. Дребният мъж се оказа доста интересен.
- По-скоро фармацевтичен цех. Казва се "Вардафарма". Кръстих го на река Вардар.
Младата жена отпи още една глътка от сока и попита:
- Господин Кармак, ще бъда ли прекалено любопитна, ако ви попитам на кого сте кръстили радиото?
По лицето на Дейл мина лека сянка.
- На съпругата ми.. .тя почина преди много години...
- Извинете - побърза да каже Стела и се ядоса на любопитството си.
- Няма нищо - тихо отговори физикът.
Агентката тъкмо се чудеше как да заглади конфузната ситуация, когато към тях се приближи слаб мъж към петдесетте. Той й кимна, избърборвайки нещо като извинение на английски и започна да говори на македонски с Кармак. Стела също се извини и побърза да се оттегли.
Шенол беше в друга компания, но я видя и тръгна към нея.
- Искаш ли да се видим тази вечер? - попита тихо той.
- Ти откъде познаваш Кармак? - погледна го Стела.
- Вече не си спомням - повдигна рамене албанецът. - Познаваме се от няколко години. Сигурно сме се запознали във връзка с бизнеса или на някакъв подобен коктейл.
- Разбирам.
- А за тази вечер? - попита още веднъж Шенол и леко й се усмихна.
- Аз ще дойда при теб, към дванадесет.
Мъжът помисли малко и каза:
- Да ти пратя ли кола?
- Няма нужда да се набиваме на очи и без това моите съседи, испанците, вече са забелязали, че пред кооперацията спират луксозни коли. Ще дойда с моята кола.
- Добре, ще те чакам - отново й се усмихна Шенол и леко докосна ръката й над лакътя.
По-късно, когато отиваше на срещата, Стела си мислеше, че това е първият път, когато щеше да влезе в непристъпния дом на албанеца, ограден с висока стена и пазен от бодигардове. Какво ли имаше там?
И в младостта си Дейл Кармак не беше от сънливите, но с възрастта времето за сън, което отделяше, започна да става все по-малко и по-малко. Имаше случаи, когато цяло денонощие не затваряше очи, после спеше два-три часа и пак се залавяше за работа.
След като се прибра от благотворителния коктейл, съвсем не му се спеше. Стела Уикмън не излизаше от мислите му. Това че е интелигентна, можеше да разбере и човек без особени познания в областта на психологията. Това че има симпатично лице и хубава фигура, също се забелязваше от пръв поглед. Новата му позната създаваше впечатление на уравновесена млада жена, радваща се на добро здраве и просперираща кариера. Може би принадлежеше към заможните лондонски семейства, чиито синове и дъщери учеха в скъпи колежи и получаваха блестящо образование. Физикът се ядоса, че не беше взел уреда за отчитане на биофотонното излъчване, можеше да научи нещо повече от аурата на госпожица журналистката.
Дейл Кармак забеляза и още един факт. Макар да беше разделен със съпругата си, Шенол рядко се срещаше с жени. Обикновено увлеченията му траеха кратко. Албанецът беше работохолик, занимаваше се повечето време с бизнес и обичаше да печели. На коктейла двамата с журналистката не демонстрираха близост, но от погледа на физика не убягна фактът, че Шенол здравата е хлътнал по англичанката. Докато от нейна страна не забеляза подобни чувства или може би тя много умело ги прикриваше. Въобще Стела Уикмън беше много интересна личност. Дейл я сравни с пъзела, който уж подреждаш правилно, уж всяко парченце е на мястото си, а като погледнеш картинката, виждаш, че нещо не е както трябва.
Физикът се обърна към електронния часовник на стената. Беше един и половина през нощта. Щеше да поработи.
Докато отиваше към лабораторията, си помисли, че на всяка цена трябва да изследва биофотонното излъчване на Стела Уикмън.