Руди влезе в кафенето, огледа се, видя приятелите си и бързо се запъти към тях.
- Гриша винаги е бил точен, приятно е да се работи с него - каза той и седна. – Взривът може да срути Айфеловата кула.
- Къде го скрихте? - погледна го напрегнато Виктор.
- Всичко е наред. Гриша нали е бизнесмен, има контакти с една мебелна фабрика край Куманово. Скрихме го там.
- А оръжие?
- Намери всичко, което поискахме.
- И гранатомета?
- И него, нали ви казах, Гриша е супер.
- Руската мафия е навсякъде - ухили се Шако.
- Работят хората! - махна с ръка Руди. - Не са като дон Гатузо – Сицилия, Америка и толкова! Такива като дона останаха в миналия век, в сегашния, за да оцелееш, трябва да си много комбинативен, много интелигентен и много мобилен!
- С какво се е занимавал твоя Гриша в СССР преди перестройката?
- Завършил химико-технологичния институт в тогавашния Ленинград с пълно отличие и тъкмо започнал работа като млад инженер в някакъв завод и там го заварили промените.
- И след това много бързо се преориентирал към пазарната икономика и започнал гастролите си по света? - ухили се отново Шако.
- Някои хора сме така - направи артистичен жест Руди - живеем като всички останали, но в един момент решаваме да излезем от рамката.
- Добре че не всички искат да излязат от рамката, ще станем много авантюристите - завъртя глава Шако.
Сервитьорката - синеоко момиче с къса прическа се приближи до масата. Руди безсрамно я огледа и чак тогава поръча. Момичето се изчерви.
- Вече седемнайсет дни съм в Македония, а още не мога да реша кои ми харесват повече - българките или македонките – каза той, гледайки все още след момичето.
- Май много време остана на сухо, а? - засмя се с глас Шако.
- Ти да не би да не си? - озъби му се Руди.
- Вик, какво ще кажеш, да дадем малко почивка на нашия приятел, току-виж вземе да превърти без мадами?
- Май за Петковски най-добрият вариант наистина ще остане къщата на любовницата му - каза Виктор. Изглеждаше замислен и не обръщаше внимание на закачките на приятелите си. - Само че жената и детето не трябва да са там.
- Остави това на мен - отговори вече по-сериозно Шако. - Жената и детето няма да пострадат.
- Семейство Петковски са си решили проблемите - поклати глава Руди. - През лятото госпожата ходи на море по няколко месеца и прави там, каквото си иска, а той остава тук с любовницата си. Дали жена му знае за нея?
- Може да знае, а може и да не знае - обади се Шако. – Ти сигурен ли си дали твоите гаджета се срещат само с теб?
- Тук става въпрос за законна съпруга, а не за гаджета.
- Трябва да действаме по-бързо – прекъсна ги Виктор. – Тази сутрин говорих с дона, започва да става нетърпелив. Вече повече от месец се занимаваме с тази работа.
- Дон Гатузо като бърза толкова, да изпрати Емилио и останалите си глупаци да я свършат! - разпали се Руди. - Тук нещата не са толкова прости. Освен това има и война.
- Е, чак пък война! - изсмя се Шако.
- Какво е според теб? – продължи все така разпалено германецът. - Ходят по улиците като зомбирани, викат разни националистически лозунги, готови са да се изпотрепят само за една дума, ония в планината изтезават пленниците, дълбаят им ругатни върху гърдите и гърбовете!
- А Муши? - попита Виктор.
- За съжаление, той няма любовница - каза Шако. – Остава радиото. Там теренът е подходящ и щом имаме вече и гранатомет. Няма опасност да пострадат случайни хора, но може да пострада някой от бодигардовете му.
- Освен това ще можем да избягаме по-лесно оттам – допълни Руди.
- Защо, по дяволите, Петковски и Муши ходят в това радио – по-скоро на себе си каза Виктор. - В страната се води война, а там са започнали да изграждат трета антена.
- Войната няма да продължи вечно - отговори Шако. – Разбрах, че радио "Алис" покрива само една част от Македония, сигурно собственикът или собствениците искат да се слуша в цялата страна и затова изграждат нова антена.
- А кой всъщност е собственикът? - изгледа го Виктор.
- Гриша спомена, че Сашо Марковски е само директор, май истинският собственик е някакъв чужденец.
- Може би затова радиото се казва Алис, кръстено на дъщеря му, на майка му или някоя друга близка - предположи Шако.
- Или на жена му - каза Виктор.
- Кой ще кръсти собственото си радио на жена си? - махна с ръка Руди.
– Може да е на любовницата му.
Виктор се надигна.
- Тази вечер смятам да поразгледам из Скопие.
- Така ли? - учуди се престорено Руди. - Сам ли ще разглеждаш или в английска компания?
Приятелят му се направи, че не разбира намека и се обърна към Шако:
- А ти?
- Канен съм на парти, организирано от един местен бизнесмен. Надявам се да поразбера още нещо за нашите двама герои - Муши и Петковски.
- Гледай да разбереш и нещо за лабораториите - каза Виктор. - Дон Гатузо няма да се задоволи само с ликвидирането на двамата, иска да разрушим лабораториите им. Такава беше уговорката за десетте милиона още в началото.
- Ще видя какво мога да направя - повдигна рамене Шако
- А ти, Руди? - попита Виктор.
- Аз...аз не съм канен на прати, нямам английска компания...освен... - той погледна към синеоката сервитьорка - .. .освен да се пробвам, може пък да излезе нещо.
- Внимавай, не се забърквай в глупости - напомни му Виктор.
- Тази кукла няма вид на човек, който се е обучавал на бойни техники в шаолински манастир - намръщи се Руди, все още носеше неприятни спомени от срещаха си със Стела в София.
Навън се смрачаваше. Лятната привечер беше топла и задушна. По улицата се зададоха група скандиращи мъже. Повечето от тях бяха по потници, а някои и голи до кръста. Местните жители, както и чужденците, свикнаха на подобни гледки и вече не им правеха впечатление. Групата се насочи към сградата на министерския съвет. Щяха да покрещят до прегракване и после да се разотидат. В момента в Македония беше дошла поредната миротворческа делегация и докато траеха преговорите между двата етноса, отново имаше примирие. Това не пречеше на по-екзалтираните албанци и македонци с улични протести да изразяват мнението си.
Виктор изчака скандиращите мъже да преминат и се качи в колата. Не беше виждал Стела от няколко дни. Надяваше се да я намери в квартирата й, нямаше още девет часа. Беше събота, можеха да отидат някъде. Руди разправяше, че в Охрид е много хубаво, а и тази част на Македония се намираше по-встрани от конфликта.
По пътя видя един отворен цветарски магазин и спря. Продавачката тъкмо беше решила да прибира стоката си и много се зарадва на закъснелия клиент. Освен това клиентът се оказа изключително платежоспособен - купи скъп букет червени рози.
Докато караше, Виктор си мислеше, че Стела съвсем не е най-голямата красавица, с която някога е бил, но със сигурност е най-неповторимата. Никога преди не беше изпитвал подобно чувство към една жена. Като изключеше юношеските си години, след това не си спомняше да е изпадал в състояние на силна влюбеност. Бурният му и рискован живот го направи непостоянен в любовта. Естествено, изпитваше чувства към Джена, но това по-скоро приличаше на неписан договор по взаимно съгласие за съвместно съжителство. Той имаше нужда от секс, тя също. Освен това не хранеше надежди, че красивата полииезийка ще остане сама и безутешна, ако с него се случеше нещо. Тя беше научена да оцелява.
Отношението му към Стела Уикмън беше по-различно. Вече дори не се интересуваше каква е всъщност, с какво се занимава и защо е в Македония. Явно не беше това, за което се представяше, но за него нямаше значение. Желаеше я така, както никоя друга жена досега.
Когато наближи квартирата на Стела, видя, че точно пред нейния вход е паркирана луксозна лимузина. Спря на разстояние и я огледа внимателно. Нямаше съмнение - лимузината принадлежеше на Шенол Муши. Учуди се какво може да прави албанецът тук и защо беше само с една от колите си. Обикновено го ескортираше още една с бодигардовете му.
Виктор реши да изчака.
В апартамента на Стела светеше. След малко тя се показа на прозореца, погледна към улицата и после лампите изгаснаха. Видя я да излиза от входа. Беше облечена с елегантна рокля. От лимузината пъргаво изскочи костюмиран мъж и й отвори вратата. Тя му каза нещо и влезе вътре. Колата потегли.
Виктор остана озадачен. Стъклата бяха тъмни и не можеше да види кой още е вътре. Реши да ги проследи. Движеха се на изток по магистралата. Остана още по-озадачен, когато наближиха границата. Хората в лимузината наистина смятаха да ходят в България. На пропускателните пунктове нямаше много чакащи и минаха бързо. Пропусна пред себе си един микробус със софийска регистрация и продължи. Малко преди Кюстендил лимузината се отклони от магистралата и продължи по второстепенен път. Минаваха покрай големи къщи с добре поддържани градини, виждаха се и високи огради. Виктор предположи, че е някаква баровска вилна зона. Лимузината спря пред една къща. Той подмина и в края на улицата също спря. Двете перила на вратата към двора се отвориха и лимузината влезе вътре.
Виктор изчака малко и обиколи с колата района. Предположенията му, че това е вилна зона, се потвърди. Навсякъде лъхаше на лукс и разточителство. В съботната вечер в много от къщите светеше, имаше градински партита. Там, където нямаше високи огради, успя да види веселящи се хора, някъде танцуваха, чуваше се музика.
Намери едно по-прикрито място за паркиране и тръгна към двора, където влезе лимузината. Вече минаваше полунощ. По улиците нямаше минувачи. Покрай него премина тъмен мерцедес, спря пред съседна къща и от колата излязоха три смеещи се момичета. Млад мъж, с чаша в ръка, също ухилен до уши, излезе да ги посрещне.
Виктор изчака , докато момичетата и мъжът се скрият, и продължи. Стана му малко смешно. За втори път следеше Стела. Първият път – в Слънчев бряг беше шокирал. Какво ли щеше да види сега?
Оградата на къщата, в която отиде Стела, беше метална, средно висока. Камери имаше само отпред на входа. Виктор се огледа, но не видя в двора да се разхождат бодигардове или кучета-пазачи. Заобиколи. Отзад имаш рехаво паркче от диви кестени. Внимателно се прехвърли през оградата и известно време остана легнал на земята. След като не чу нищо обезпокоително, се изправи и се огледа. Приближи се до къщата и надзърна през прозореца. Мъжът, който посрещна Стела пред квартирата й, и още един гледаха филм в хола на първия етаж. И двамата бяха захвърлили саката си на фотьойлите и разхлабили вратовръзките до средата на гърдите.
Светеше и на втория етаж. Виктор се покатери покрай верандата и се качи на горната тераса. Много внимателно се промъкна до прозореца и погледна вътре.
Стела Уикмън лежеше по корем на голямото легло и щракаше с дистанционното към телевизора. Беше гола. Към нея се приближи Шенол Муши, със син халат, и й подаде чаша с някакво питие. Седна на леглото и я погали по гърба. Тя се усмихна, дръпна го към себе си и започна да съблича халата му.
Виктор, изумен, се държеше за перилата и се стараеше да не падне. Очакваше да види всичко друго само не и това. Въпроси като: защо тя е с албанеца, защо са тук, откога се познават - бучаха в главата му.
Повече от половин час, прилепнал към терасата, той не свали очи от ставащото вътре. Пред него се разкри една нова Стела Уикмън – такава, каквато не познаваше.
На връщане към Македония караше почти механично. Не си спомняше дори как е минал през границата, колко време е чакал за проверка на документите.
Жената, към която не беше безразличен от месец насам, го нарани жестоко тази вечер.
Слънцето вече напичаше, когато наближи Скопие. Руди не беше сам в квартирата. Завари го със синеоката сервитьорка. Виктор само им кимна и бързо влезе в стаята си. Тръшна се на леглото и за първи път в живота си започна да сипе ругатни по адрес на жена.
Бяха ругатни на ревност.
Стела излезе от банята и включи телевизора. Предаваха дебатите в парламента. Един след друг на трибуната се изреждаха представителите на различни партии, по едно време думата взе и Коста Петковски. Стела се заслуша, но и той като всички останали говореше с много думи, връщаше се към миналото, споменаваше за националните ценности и не казваше нищо конкретно. Вече няколко дни, за пореден път от началото на конфликта, двата етноса не можеха да се разберат. Албанците искаха прекалено много промени в конституцията, македонците не желаеха да отстъпят. Отново имаше примирие, но по новините непрекъснато информираха за сражения в района на Шар планина - там, където се криеха отрядите на Албанския национален фронт. От време на време показваха кадри от площада пред парламента. Бяха се събрали стотици разгневени хора и крещяха до прегракване. Бяха македонци. После предаваха от албанския квартал в Скопие и от Тетово. Албанците реагираха по същия начин като сънародниците си от другия етнос.
"Господи, толкова си приличат!" - погледа ги известно време Стела и изключи телевизора.
Отиде в кухнята, направи си кафе и сандвич и се върна в хола. Включи радиото, но и там на три честоти предаваха дебатите от парламента. Завъртя копчето и спря на радио "Алис". Разнесе се популярна песен от седемдесетте години. Стела си спомни, че беше в началното училище, когато я чу за първи път. Песента стана хит, дори започнаха да я пеят с български текст. По радио “Алис“ течеше викторина - между музиката водещият задаваше въпроси в областта на киното . Слушателите активно участваха във викторината. “Алис“ не ги затормозяваше с новини и коментари за напрегнатата обстановка в страната. Имаше награди за участниците във викторината.
"Добре че има и такива радиа – помисли си Стела, тананикайки мелодията от седемдесетте. - Хората се изнервиха да слушат непрекъснато за убийства и сражения. Музиката по "Алис" ги успокоява”.
Младата жена потананика с още два евъргрийна, намали радиото и потъна в мекия фотьойл.
Вече няколко пъти се срещаше с Шенол, но още нямаше никакви сведения, нямаше дори нещо, за което да се захване. Продължаваше да тъпче на едно място и да стои в изходна позиция като през първия ден, когато пристигна в Македония. Принуди се да предприеме и последната крачка - да стане любовница на албанеца, за да се добере до някаква информация, но отново удари на камък. Самият той не вземаше наркотици и не обичаше да говори на тази тема, но не можеше да скрие, че е замесен с тях. Намекна дори и за близките си връзки с Петковски, спомена, че са били колеги навремето, но нито дума за ядрени материали. Когато Стела заговореше на тази тема, той винаги реагираше по един и същи начин - искрено учуден. От фондацията обаче бяха категорични - в Македония имаше ядрени материали, може би и ядрено оръжие, спътниците регистрираха засилен радиационен фон в атмосферата. И Керъл беше на същото мнение.
Стела погледна часовника и включи компютъра. Сега в Бразилия беше един часът следобяд. Щеше да опита да се свърже с Крис. Двамата постъпиха във фондацията почти по едно и също време. В момента той разследваше информация за биологично оръжие и опити с хора в бразилската джунгла. Преди две години Крис работи по издирването на ядрено оръжие в Пакистан и имаше опит. Агентите разполагаха със собствена глобална мрежа, която им даваше възможност да контактуват помежду си по време на мисия.
Младата жена влезе в сайта и написа паролата. След малко на екрана се появи Попай Моряка, съблече фланелката и панталона си, остана по шарени боксери и изпрати послание - "Засега съм зает, потърси ме пак, заслужава си!”. Попай й намигна и изчезна.
Стела се засмя. Крис беше шегаджия и обичаше да оставя подобни съобщения. Правеше го и поради друга причина. Мрежата непрекъснато се поддържаше чиста и засекретена, но ако все пак някой хакер успееше да влезе неканен, виждайки стриптийза на Попай, щеше да си помисли, че става въпрос за електронен жиголо, който чрез Интернет се свързва с клиентките си.
Младата жена затвори лаптопа. Щеше да опита по-късно да се свърже с Крис. Искаше да обмени опит с него, можеше да й даде някой полезен съвет.
Тръгна да си вземе електронния бележник с вградения уред и погледът й попадна върху тъмносиня продълговата кутия върху шкафа. В нея имаше златно колие. Беше красиво изработено. Не можеше да прецени колко струва, но във всеки случай не беше малко. Подари й го Шенол Муши, докато бяха във вилата край Кюстендил.
Стела го повъртя в ръката си и отново го сложи в кутията. Веднъж една от по-възрастните й колежки, която в момента беше в Управителния съвет и чийто племенник се обучаваше за действащ агент, й каза, че ако събере всички подаръци, които е получила по време на мисии, сигурно ще отвори бижутерски магазин. Самата Стела също имаше няколко подобни подаръка. Първият беше пръстен с диамант. Получи го преди дванадесет-тринадесет години. Тогава едва не се провали, наложи се да се намеси друг агент.
Да се сближи с Шенол й помогна случайността, точно когато мислеше как да стане това. Един ден отиде на концерт, щяха да свирят и джаз. В Скопие бяха дошли изпълнители от различни националности. Благотворителният концерт се провеждаше под мотото "За мир и етническа толерантност в Македония”. На концерта присъстваше и Шенол Муши. Стела му се обади и той веднага се сети, че тя е английската журналистка, която наскоро взе интервю от него. Заговориха се и тя съвсем случайно го попита знае ли някое прилично заведение, където може да пие едно мартини. Той я покани да отидат заедно след концерта. После се срещнаха още няколко пъти. В дома на албанеца досега не беше ходила. Веднъж я заведе в Охрид, където имаше къща, а последният път отидоха във вила в Кюстендил. Шенол обясни, че вилата е на негов български бизнес партньор. На няколко пъти й зададе дискретни въпроси омъжена ли е, има ли сериозна връзка. Стела също го попита за семейството му. Той каза, че много държи на децата си, но със съпругата си поддържали само делови отношения. Не били разведени, но всеки имал собствен живот. Тя работела като лекарка в частна клиника в Германия.
Шенол Муши не се съмняваше, че Стела Уикмън е английска журналистка.
Младата жена опита да се свърже с Крис още веднъж, но пак се появи Попай Моряка.
На вратата се позвъни. Стела си помисли, че може би са испанците. В апартамента срещу нейния и на горния етаж се беше настанил испански телевизионен екип. Те често организираха шумни купони и я канеха.
Този път обаче беше Виктор Бенгстон. Още преди да го поздрави, той нахълта в апартамента. Беше небръснат имаше сенки под очите и въобще целият му вид подсказваше, че не е в най-добрата си форма. Стела го изгледа учудено и влезе след него в хола.
- Искаш ли кафе, току-що направих? - попита тя.
Виктор нищо не отговори и започна да се разхожда напред-назад.
Тя се подвоуми, но отиде в кухнята и се върна с кафето. Завари го да разглежда златното колие.
- Подарък ли ти е?- обърна се той към нея.
- Не, нося го от Англия. Смятах да си го сложа - отговори небрежно Стела.
- Изработено е в Италия - изгледа я Виктор.
- Може и да с изработено там, но аз го купих от Лондон - повдигна рамене тя и отпи глътка кафе.
- Виктор продължи да върти колието в ръката си.
- Къде щеше да ходиш с толкова изискано бижу?
- Очаквах ти да дойдеш и да ме заведеш на някое изискано място - засмя се Стела.
Мъжът се приближи към нея.
- Признавам едно, Шенол Муши има вкус към красивите бижута.
- Какво общо има с това Шенол Муши?- учуди се тя.
Виктор се ухили цинично и се доближи още по-близо към нея. Лъхна я миризма на алкохол.
- Сигурно ти го е закопчавал на врата, докато те е чукал, а?
Стела понечи да се дръпне, но той я блъсна към дивана.
- Така ли беше? - изкрещя силно Виктор и се надвеси над нея.
- Знаеш ли - присви очи агентката, - не е така, а и не е твоя работа с кого се срещам и какво правя!
Лицето й стана сурово.
- Ти да не си проститутка, някоя скъпоплатена английска проститутка, решила да поработи малко на Балканите? - той се ухили. - А и като видях какво направи с двамата сводници в Слънчев бряг, май наистина ще се окаже, че си една най-обикновена курва.
Стела го изблъска грубо и стана.
- А сега ще те помоля да си вървиш и никога повече да не идваш тук! - процеди през зъби тя
Виктор започна да вади банкноти от джобовете си и да ги хвърля срещу нея.
- Ето, вземи! - крешеше той. - Колко ти е тарифата за една вечер? Ще извикам и Руди, знаеш ли откога ти е навит? И Шако няма да ти откаже! Аз и моите приятели не сме бедни, ще ти платим двойно, за да те оправим!
Стела се приближи към него, но той я изпревари, извади пистолет и го опря в главата й.
- Знам какво можеш - изсмя се той, - помислил съм и за това.
- Какво искаш от мен? - попита Стела, без да го изпуска от поглед. Направи й впечатление, че е доста бърз за пиян човек.
- Какво търсиш от Шенол?
Този път агентката се изсмя.
- Ти сам каза, че правя гастроли на Балканите - отговори тя и се опита леко да се измести.
- Не мърдай! - изкрещя Виктор и изви дясната й ръка.
- И сега какво, ще ме убиеш ли?- опита се да го погледне Стела, но здравата хватка й попречи.
- Първо ще ми кажеш защо се натискаш на албанеца.
Кой знае откъде, в стаята беше долетяла голяма тъмнокафява муха и започна да кръжи около главата на Виктор. Той за миг отклони погледа си. Агентката използва кратката му разсеяност, сръчно се отскубна от хватката и понечи да блъсне пистолета. Точно в този момент се чу силен взрив. Цялата стая се разтресе. И двамата, като по команда, се хвърлиха на земята. Взривът идваше отвън. Последва втори взрив още по-силен от първия. Чу се шум от счупени стъкла. След няколко минути се разнесоха викове. На вратата настойчиво започна да се звъни и хлопа.
Стела и Виктор се спогледаха. Тя му направи знак, че ще отвори. Той грабна пистолета и тръгна след нея.
Беше един от съседите й испанци.
- Взривът избухна на улицата пред нас! - разкрещя се той, щом младата жена отвори вратата. – Може и в нашата сграда да има взрив!
- За конкретен човек ли е бил предназначен взривът? - попита Стела.
- Не знам! Тук живеят много чужденци! - говореше възбудено испанецът.
- Има ли жертви?
- Засега само една жена и бебето й, но може да има и още!
- Ще отида да видя какво се е случило! - каза Виктор и бързо изскочи навън.
По-късно, по новините, съобщиха, че взривът е бил сложен в колата на професор по история. Бяха загинали двама случайни минувачи и едно бебе, ранени също имаше. Преди няколко дни, в телевизионно предаване, професорът беше обяснил, че албанците са дошли по-късно в земите на днешна Македония, вече населени от южните славяни, и нямат никакво основание да предявяват претенции към държавата. Явно някой се беше обидил от това историческо твърдение.