Стела провери дали в диктофона има касета и го сложи в чантата си, после огледа журналистическата си карта и я мушна в джоба на сакото. Спря се пред огледалото, приглади с ръка тъмния костюм, с който беше облечена, оправи прическата си и понечи да си сложи червило. Помисли и избра по- неутрален цвят. Хвърли последен поглед в огледалото и излезе. Отиваше на разговор с Шенол Муши в сладкарница "Пасифик". Срещата уреди Джакуп.
Джакуп се оказа доста полезен. Виждаха се със Стела все по-често. Младежът обясни, че има достатъчно свободно време да я развежда из страната, а и много му се иска да усъвършенства английския си. Двамата обиколиха една част от Македония, ходиха и в Косово, но досега журналистката не беше използвана за "муле".
„Сигурно още ме проучва” - мислеше си тя.
Докато беше с Джакуп, Стела се възхищаваше от природата, от хората и от обичаите в Македония, смяташе, че книгата, която ще напише, ще предизвика голям интерес сред читателите. Веднъж, съвсем случайно, каза, че много иска да посети лагера на Албанския национален фронт и да разговаря с някой от лидерите.
- Искам да разкажа в книгата си за какво се борят албанците, какви са претенциите им към държавата. А за това трябва да видя истинската действителност, да разговарям с бойците.
След два дни Джакуп й каза, че може да я заведе в един от лагерите.
- Как успя? - възкликна агентката.
- Нали искаш да видиш истинската действителност - каза скромно младежът, - книгата ти трябва да е достоверна.
Естествено Стела знаеше за връзките на Джакуп с терористите. Може би бяха обсъждали възможността тя да заеме мястото на Ванеса.
Когато тръгнаха към лагера, след Тетово, в колата се качи още едни мъж на годините на Джакуп. Обясниха й, че поради мерки за сигурност ще трябва да й сложат превръзка на очите. Стела се съгласи. Докато се движеха, усещаше, че пътят е неравен и правеше чести завои. Когато й махнаха превръзката, видя, че се намира в двора на селска къща. Селото беше разположено в полите на планината. Срещу нея стоеше тридесетгодишен мъж и сивосините му очи изпитателно я оглеждаха.
- Ще ми превеждаш ли? - обърна се Стела към Джакуп.
- Командир Аземи знае английски - отговори младежът и се дръпна десетина метра встрани.
- Можем да разговаряме тук - посочи мъжът към една дървена маса в двора. Масата беше направена от наполовина разрязан дънер. За пейки служеха други подобни дънери само че поставени по-ниско.
Мъжът говореше бавно и отчетливо. Очите му не изпускаха младата жена. Тя попита дали може да използва диктофон и той кимна. Отнякъде се появи голямо ръждивосивкаво куче със страшен вид. Подуши няколко пъти Стела и се сви в краката на мъжа.
- Не се страхувайте - каза спокойно Аземи, - Терминатор е дресиран и няма да ви ухапе.
- И той ли участва в сраженията? - опита да се пошегува Стела.
- Не, Терминатор е много скъп, не мога да си позволя за го изгубя.
По време на разговора агентката задаваше различни въпроси, някои от тях доста наивни. Попита командира какво мисли за образованието, трябва ли учениците да учат повече часове западни езици, кои са любимите му автори, може ли да й каже едно стихотворение на албански. Стараеше се да създаде впечатление на любопитна и амбициозна журналистка, която гори от нетърпение да напише сензационен материал за АНФ и с това да блесне сред гилдията. Аземи отговаряше със снизхождение на някои от въпросите. Все пак не всички чужди журналисти, които се намираха в Македония, имаха достъп до техните лагери. Англичанката беше една от малкото, която се срещаше със самия командир.
Наред с глуповатото впечатление, което се стараеше да създаде за себе си, Стела успя да разбере, че се намират в смесено село. В началото на конфликта терористите изгонили македонците, пуснали само албанските жени и деца да си ходят, а мъжете заставили да влязат в редовете на АНФ. Аземи се изтърва, че някои от тях не са особено ентусиазирани от това и че нямат голямо желание да защитават каузата за създаването на Велика Албания.
Командирът не позволи на журналистката да снима селото и бойците, но се фотографира с нея. Той не криеше лицето си и на няколко пъти беше правил изявления по телевизията.
На връщане отново сложиха превръзка на очите й. Стела не се съмняваше, беше се срещнала със същия командир, с когото се беше срещала Ванеса, най-вероятно и селото беше същото.
При посещението в лагера агентката носеше уред за откриване на ядрени обекти. От фондацията решиха, че ако Джакуп е запомнил гривната на Ванеса, то същото бижу у англичанката щеше да породи съмнения у него. Уредът на Стела беше замаскиран в електронен бележник. Той отчете същите радиационни стойности, за които споменаваше нейната колежка при първото си посещение при Аземи - не високи, но все пак някакви. В Македония нямаше атомни електроцентрали. При акция в една малка и слаборазвита латиноамериканска държава чрез тези уреди агентите на фондацията бяха открили наличието на ядрени обекти. Никой не можа да повярва при първите данни. Държавата вегетираше, населението се нареждаше на едно от последните места по бедност в света. По-подробното разузнаване обаче откри, че там има база на ракети с ядрени бойни глави. Бяха на наркобос от съседна държава. Той предположил, че никой няма да търси подобни оръжие при бедните съседи.
Докато разговаряше с Аземи, Стела забеляза, че мобилният й телефон не работи. В същото време албанците спокойно говореха по своите телефони. От подобен проблем се оплакваше и Ванеса. Стела докладва на фондацията, дори лично разговаря с нобеловия лаурет, който се грижеше за мобилните връзки на агентите.Той беше крайно озадачен и не можеше да определи на какво се дължи неизправността.
В Македония Стела се правеше, че развива активна журналистическа дейност. Интервюираше различни политици - албански и македонски, бизнесмени, общественици, ходеше на пресконференции и брифинги. Обсъждаше с Джакуп това, което е чула или видяла, питаше го какво мисли той и му даваше да разбере, че цени неговото мнение.
Седмица след посещението в лагера на АНФ сподели пред младежа, че много би искала да разговаря с Шенол Муши. Разбрала, че той е един от най-богатите хора в страната, но не била сигурна, че ще я приеме. Джакуп нищо не отговори, но тази сутрин се обади, за да й каже, че е уредил да вземе интервю от Муши.
- Ти си просто вълшебник! - изкрещя радостно по телефона агентката. - Кажи ми как го направи?
- Е, да предположим, че имам голям род.
И сега Стела отиваше към сладкарница "Пасифик". Тя се намираше малко встрани от центъра. Още като наближи, видя паркирани два луксозни автомобила. На входа я посрещна млада жена с делови вид. Стела каза, че има среща с господин Муши. Жената се усмихна и я поведе навътре. Сладкарницата беше голяма, луксозна, с два салона, освен това имаше и изолирани помещения. Явно тук се провеждаха поверителните срещи между по-специалните посетители. Деловата жена заведе Стела точно в такова помещение. Пред вратата имаше двама бодигардове, а вътре един. Преди да влезе, я провериха за оръжие.
Шенол Муши се ръкува с нея и я покани да седне. Беше сдържан, не разтягаше устните си в щедри усмивки. Стела започна словоохотливо да му обяснява колко много харесва Македония, какви приветливи хора живеят тук, каква прекрасна природа има, обясни, че иска да напише книга за тази част на Балканите и без излишна скромност заяви, че очаква да получи наградата “Пулицър “ за нея. Отново се стараеше да създаде впечатление на амбициозна и напориста журналистка.
Муши я изслуша търпеливо и попита:
- А защо пожелахте да се срещнете с мен, аз не съм политик.
Английският му беше по-добър от този на командир Аземи.
- Бих искала да знам какво е мнението за конфликта на най-богатия човек в Македония?
Албанецът леко се усмихна.
- Нямам нищо против наистина да съм най-богатият, но за съжаление, аз съм бизнесмен от средна величина.
Стела много добре знаеше от каква величина е, но попита:
- Вие също ли смятате, че албанците трябва да се отделят в собствена държава и Македония да стане федерация?
- Като албанец би трябвало да ви кажа да, но аз смятам, че този процес не може да стане за един ден...
Муши започна надълго и нашироко да обяснява за корените на двата народа, за историческото им минало, за борбите им. Беше многословен, но не казваше нищо конкретно, нито пък заставаше зад някаква позиция. Просто говореше, даваше интервю на някаква английска журналистка. И в Македония, както и в България, Стела забеляза, че местните политици и общественици са по-склонни да се срещат с чужди журналисти, отколкото с тези от собствената си страна.
- Господин Муши - каза изведнъж агентката, - все по-често в западната преса се появяват материали, в които се споменава, че Македония е главната магистрала на наркотиците от Азия към Европа. Вие какво мислите?
Лицето на мъжа остана непроменено.
- Още от години се говори, че през Балканите се прекарват наркотици – каза спокойно той.
- Говори се също, че конфликтът между македонци и албанци е изкуствено предизвикан, за да се прикрие истинската дейност около трансфера на наркотиците. Казват, че в това са замесени и хора от Косово.
- Аз също непрекъснато слушам подобни твърдения - направи отегчена физиономия Муши. - А случайно да сте чули, че са открити находища на диаманти в Македония?
За първи път той си позволи по-широка усмивка. Стела си помисли, че Муши се владее перфектно. Вече беше разговаряла с Коста Петковски, но той не притежаваше такива актьорски умения. Македонецът мигаше неспокойно и червени петна избиваха по лицето му при неудобните въпроси.
- Господин Муши - каза мило младата жена, - преди време, в един френски вестник, се появи информация, че от бивши военни бази на Съветския съюз в България се изнасят ядрени материали. Те минавали през Македония, оттам през Албания и отивали за Западна Европа.
Албанецът изглеждаше искрено учуден.
- Наистина ли сте чели подобно нещо? - повдигна вежди той. - Ако в България, Македония или Албания има ядрено оръжие, то тогава ние ще станем световна сила.
- Муши не знае нищо за ядрени материали, оръжие или каквото и да е, свързано с това - обясняваше Стела по телефона на Керъл няколко часа по-късно
- Сигурна ли си?
- Абсолютно. Нали сме обучавани да бъдем детектори на лъжата.
- Може просто да се владее много добре - предположи Керъл.
- Вярно е, че се владее, например, когато го попитах за наркотиците, но за ядреното оръжие наистина се изненада.
- Спътниците отново потвърдиха информацията. Трябва да се търси в района на Шар планина, някъде там са базите.
- Там има бази на терористи, но не и на ядрено оръжие.
- Защо тогава уредът ти отчете достатъчно високи стойности?
- Не знам, Керъл, да не би радиацията да идва от обеднения уран, който натовските самолети хвърлиха над Косово през 1999. Някакво продължително разпадане на елементите.
- Не е от това - отсече Керъл. - Радиационният фон над Косово е от друго естество. Някъде в Македония има ядрено оръжие. Трябва да действаш по-бързо. Преди три дни е засечена голяма пратка с ядрени материали, отиваща за Белгия.
- Сигурни ли сте, че идва от Македония?
- Предполагаме.
- За кого е била предназначена пратката?
- Може би за някой ексцентричен богаташ, решил да се снабди с ядрено оръжие.
- А може би за някой шизофреник, който се смята за Антихриста и е готов да унищожи света, защото така му диктува Сатаната.
- Стела, трябва по-бързо да откриеш това, което търсим. Опасно е да има толкова голямо количество ядрени материали в Македония. Ние с Раул също не изпускаме от очи семейство Кондови, но... - Керъл направи пауза. - Следите водят към Муши и Петковски, от тях двамата албанецът играе водеща роля. Налага се...налага се да се сближиш малко повече с него, няма друг начин, трябва да бързаме...
- Дали ще успея?
- Трябва да успееш. Шенол Муши ще ни закара до базите.
- Ще опитам - каза бавно Стела и затвори телефона.