Към края на осемдесетте години изпратените в открития космос спътници даваха все нови и нови сведения. Учените вече по-сериозно приемаха изказаното още от Тесла предположение за космическото влияние върху човешкия организъм. Дори в обикновените метеорологични прогнози вече се споменаваше за дни с повишено слънчево изригване и магнитни бури. Лекарите предупреждаваха хората с различни заболявания да бъдат особено бдителни в тези дни и по-възможност да не стоят дълго време навън. В научните списания се говореше за земното магнитно поле, за знание у древните народи, които са се съобразявали с него при построяването на сградите. Дейл Кармак поддържаше непрекъснати контакта с учените, които се опитваха да внесат нещо ново в традиционната наука, ходеше по симпозиуми и конгреси и обменяше идеи с тях. От няколко години екип млади учени с различна националност се бяха събрали в един университет във Франция и изследваха земната атмосфера. Те бяха стигнали до извода, че освен озоновия слой, около планетата ни има и друга защитна мантия, която я предпазва от вредите космически влияния. Дори бяха кръстили мантията "лъчев пояс Ван Алън" в чест на един от основоположниците на космическите изследвания Джеймс ван Алън. Дейл с голям интерес следеше теориите на младите учени. Те също изследваха земното магнитно поле и откриха, че на някои места то е по-силно, на друга по-слабо. А тези негови качества оказваха влияние върху обществения живот. В районите със силно излъчване хората живееха мирно и спокойно, нямаше бунтове, войни и социални сътресения. Напротив, там, където полето беше слабо, имаше непрекъснато преврати, хората се бунтуваха. Дейл дори замина за Франция и работи известно време с младите учени. Той беше станал вече доста известен и се ползваше с авторитет в научните среди. На младите физици дребният американец им се стори много интересен. Въпреки седемдесетте си години, той носеше новаторски дух, беше енергичен и се опитваше да обори догмите в науката.
Дейл и младите му колеги стигнаха до извода, че силата на магнитното поле се променя на определени периоди. Пресметнаха, че в началото на деветдесетте години на двадесети век то ще стане особено слабо в Централна Африка. Само няколко месеца след тези изчисления в Централна Африка започнаха междуплеменни войни, държавни преврати, убийства и бежански вълни.
Дейл насочи вниманието си в тази посока на изследвания Макар и да обменяше информация с други колеги, той винаги категорично отричаше, когато някой заговореше за влиянието на електромагнитните вълни върху човешкото съзнание и възможностите за мозъчен контрол. Казваше, че това са фантазии, а не научни доводи и се опитваше да отклони вниманието от тази област. В своето ранчо в Невада обаче той продължаваше да работи над изобретението си. Стигна до извода, че излъчването на мощни електровълни може да стане с антени като на радио и телевизионните кули. Успя също да разбере как е възможно да се кодират различни послания върху вълните и така да се изпращат към човешкия мозък. Посланията можеха да съдържат информация за болест, физиологически неразположения, психически състояния като страх, ревност, омраза, гняв. Изхождайки от заключенията на младите учени от френския университет, Дейл изчисли, че най-мощни, излъчваните от предавателя изкуствени електромагнитни вълни, могат да бъдат само на място, където е най-слабо земното магнитно поле. Оттук те щяха да въздействат и най-силно върху хората. Ученият не изключваше възможността, че при подходящ терен, който задължително трябва да се намира на определена надморска височина, антените могат да излъчват вълни, обхващащи няколко хиляди квадратни километра.
В началото на деветдесет и втора година Дейл стигна до извода, че само след няколко месеца силата на земното магнитно поле ще стане най-ниска в Европа, на Балкански полуостров. През следващите години тя щеше все повече да намалява в този регион, докато в края на века най-слабата й точка ще бъде на четиридесет и два градуса северна ширина и двадесет и един градуса източна дължина. Намираше се в новообразуваната държава Македония, бивша югорепублика. Пресечната точка беше точно в Шар планина.
Дейл почти не познаваше тази част на света, знаеше само, че в Източна и Югоизточна Европа доскоро имаше социалистически модел на държавно управление. След падането на Берлинската стена социализмът се пропука и страните преминаха към пазарна икономика. В последно време по медиите все по-често се споменаваше за разпадането на Югославия. Бившите федеративни републики искаха самостоятелност, естествено това не минаваше мирно и спокойно, водеха се военни действия в Хърватска, през пролетта на деветдесет и втора година се заговори за сражения и в Босна и Херцеговина.
Дейл никога не беше се интересувал особено от политика, но след поредните открития за влиянието на космоса и магнитното поле върху обществения живот на хората започна да се заслушва в новините. И сега, както и като студент, той продължаваше да смята, че всички науки са неразривно свързани. Имаше предвид не само общото между природно-математическите науки, но и връзката им със социалните науки. Преди половин век градеше тази своя хипотеза върху логически разсъждения, докато съвременната наука я доказваше чрез практически изследвания. Не малко учени вече смятаха, че през годините с най-силни слънчеви изригвания са ставали световните революции и големите войни. Тоест, чрез физиката се обясняваше историята и социологията. Нещо, на което преди няколко десетилетия биха се изсмели.
Дейл реши да се запознае по-подробно с историята на. Балкански полуостров. От прочетеното разбра, че хипотезата му се потвърждава. Този регион беше най- размирният в Европа. Дори срещна определението, че Балканите са „барутният погреб на Европа”. Физиката доказваше историческите факти. Полуостровът беше място с много слабо магнитно поле и същевременно защитната мантия около Земята имаше изтъняване над него и пропускаше космическите влияния.
През лятото на деветдесет и трета година Дейл Кармак предприе пътуване до Балканите и видя една доста разностранна картина. В Босна и Херцеговина се водеше война, в Хърватска не беше по- спокойно. Заради ембаргото, в Сърбия имаше липса на стоки от първа необходимост, хората изглеждаха озлобени и изнервени. Получилата съвсем наскоро самостоятелност Словения се опитваше да се отърси от социалистическото си минало и упорито се взираше към стара Европа. Унгария, намиращата се в западната част на Балкански полуостров, правеше смели стъпки по пътя на обществено-икономическото преустройство. Историческите връзки и близостта й до Австрия и помагаха по-бързо да се съвземе след няколкото десетилетия социалистическа система. В Гърция хората се радваха на най-високия жизнен стандарт на Балканите. Турция, държавата между Европа и Азия, се крепеше главно на щедрото донорство на САЩ, иначе и тя си имаше своите вътрешни проблеми. От години кюрдите в южните райони се бунтуваха и искаха самостоятелност, а голяма част от населението все още робуваше на остарели социално-религиозни порядки. Няколко години след падането на Берлинската стена гражданите на България и Румъния се лутаха и като че ли не можеха да намерят правилния път. Сменяха се правителства, вдигаха се стачки и митинги, правеха се предсрочни избори.
Дейл беше ходил в Югозападна Европа и имаше известна представа за местните нрави. За испанците и за италианците се говореше като за хора с буйна кръв. След като обиколи обаче Югоизточна Европа, разбра каква е разликата между народите от двата региона. Докато у италианците и испанците буйната кръв се свързваше главно с веселието и танците, то буйната кръв на балканците се изразяваше най-вече в революционни настроения и бунтарство. Покрай връзките си с други учени и работата в компанията американският физик беше посетил не малко държави, познаваше представители на различни раси, но на Балканите срещна една особена категория хора - енергични, с неспокоен дух, честолюбиви и носещи у себе си доза нихилизъм. От книгите и от посещението си той разбра, че народите, живеещи на полуострова страдат от наполеоновия комплекс - малки държави с имперски амбиции. Всяка една от тях в определен исторически момент беше искала да заема първостепенна роля в региона. От столетия на това място се е говорело за създаването на Велика Сърбия, Велика Гърция, Велика Румъния, Велика България, Велика Албания. На Дейл дори му изглеждаше смешно - джуджета, които искат да станат великани.
И още нещо интересно в този регион правеше впечатление. Навсякъде другаде в Европа съседните по територия държави имаха близки езици. Във Франция, Италия, Испания и Португалия например говореха на езици от групата на романските. Скандинавските езици и немският имаха общ корен, същото се отнасяше и за полски, чешки и руски. На Балкански полуостров, който не беше чак толкова голям като територия, народите говореха съвсем различни езици, единствено прилика имаше между българския и сърбо-хърватския. При всички останали езици един с един не си приличаха - румънски, унгарски, гръцки, албански, турски.
И ако разни анализатори обясняваха процесите на Балканите с доскорошното тоталитарно управление на някои от държавите, недостатъчното развитие на икономиката, междуетническите проблеми и какво ли още не, Дейл Кармак знаеше истинската причина. Слабото магнитно поле на полуострова и идващите от космоса излъчвания оказваха влияние върху живеещите на него хора. Това ги правеше по-различни от тези в останалата част на Европа.
По време на балканската си обиколка физикът посети и Македония. Съвсем наскоро бившата югорепублика беше извоювала своята независимост и сега се опитваше да гради самостоятелна административна система. Този процес естествено не минаваше без проблеми със съседите. Гърция не искаше да признае младата държава, българи и македонци не можеха да поделят общото си историческо минало. В Македония живееха и не малък процент албанци, които поглеждаха към съседна Албания и я наричаха своя родина.
През лятото на деветдесет и трета година Дейл Кармак прекара двадесет дни в Македония. Поради неголямата й територия той успя да я обходи цялата, отиде и до Шар планина. Тя имаше интересна структура. Съчетаваше характерния за полуострова планински релеф с алпийския. Заоблените върхове и седловини на някои места ставаха остри и непристъпни. Шар планина даваше началото на много водни източници. Дейл видя красиви малки водопади, буйни реки, ледникови езера и лъкатушещи изворчета. Освен това тук имаше доста хотели, вили и хижи. Планината беше любимо място за туризъм не само на македонците, но и на хората от съседните държави.
Дейл взе проби от минералните извори. Близо до хотела, където беше отседнал, видя малко езеро със странен червеникавокафяв цвят. Местите хора го наричаха Калното езеро. Направи му впечатление, че и почвата около него имаше същия цвят. Околната растителност, главно треви и ниски храсти, цъфтеше в червеникавокафяви цветове. Дейл реши да измери магнитното поле в района. Установи, че тук земните магнитни линии не се разпределяха равномерно, а се кръстосваха, извиваха и се събираха като кълбо точно над самото езеро. Физикът взе проби от него, както и от растенията.
Управителката на хотела говореше много добре английски. Оказа се, че няколко години преди това е работила в Англия. Беше едра жена, наближаваща петдесетте, с усмихнато лица и цигара в ръка. Още в началото тя прие Дейл някак по-сърдечно от останалите гости. Даде му най-хубавата стая, предварително го запознаваше с менюто, питаше го дали иска нещо по-специално и дори предложи да му намери водач из планината. Физикът се досещаше откъде идва тази загриженост у нея. Здрави и жизнени жени като управителката обикновено изпитваха съжаление към недъгави дребосъци като него. Смятаха ги за безпомощни, веднага ги вземаха под покровителството си и се отнасяха майчински е тях. Като по-млад Дейл се обиждаше от подобно отношение, защото знаеше, че на същите тези жени и през ум не им минава, че и той е мъж като всички останали мъже и може да изпитва сексуално влечение към тях. Те го приемаха за недоразвито и непълноценно същество, на което бяха готови да помогнат като истински самарянки. Сега обаче, на седемдесет и три години, Дейл Кармак вече не се обиждаше, а и сексуалното му влечение към жените отдавна беше изчезнало.
От управителката той успя да разбере нещо много интересно. Тя работеше в ходела от две години и му каза, че е виждала странни светлини и летящи обекти в небето. Дори преди време светлините започнали да се появяват всяка вечер и тук идвали толкова желаещи да ги зърнат, че в хотела нямало свободни места. Жената съжаляваше за този туристически оборот. Дейл подробно я разпита, защото знаеше, че НЛО обекти най-често са забелязвани в райони с природни аномалии, а районът около Калното езеро наистина беше такъв.
След обиколката из Балканите Дейл Кармак се върна в Щатите. Продаде ранчото и дела си в компанията и успя да убеди една банка в Невада да му отпусне солиден кредит. Естествено, това стана не без помощта на портативния предавател. Иначе Дейл не злоупотребяваше с него. След случая с госпожа Робъртс в супермаркета не го беше ползвал с такава цел, но сега му се наложи.
Ученият замина за Македония. След като получи независимост, младата балканска държава се опитваше да установи нови пазарни отношения и в страната масово се приватизираха бившите държавни икономически обекта. Дейл Кармак купи малък фармацевтичен цех и поднови дейността му. След една година получи разрешение за откриване на радиостанция. Комисията, която отговаряше за това, хареса програмната схема. Дейл покани младия и талантлив журналист Сашо Марковски и нарече радиото „Алис". Междувременно физикът започна да говори македонски и малко албански. Централата на радиото се намираше край Тетово Той нарочно предпочете това място, оттук излъчването на вълните щеше да бъде най- силно. Никой не се съмняваше, че двете големи антени са нещо друго освен радиопредаватели. На никой и през ум не му минаваше, че чрез тях се извършва психоконтрол. Отначало Дейл направи опити с жителите от съседните села, по- късно в обхвата на въздействие влезе и Тетово. Първата кодирана информация върху вълните беше за главоболие, световъртеж, болки в корема, неоправдана избухливост. Изобретението му работеше. Ученият установи пълен контрол и върху Сашо Марковски. Направи го директор, а самият той се стараеше да стои в сянка. Останалите служители в "Алис" също бяха контролирани от него.
На Кармак не му трябваше много време, за да се ориентира в обстановката. В Македония политиката и икономиката бяха неразривно свързани. Силни икономически кръгове поддържаха партии и политици. Съответно политиците им се отблагодаряваха за подкрепата, като ги облагодетелстваха чрез данъчната система и отделни закони. Като бизнесмен, за какъвто се представяше, Дейл успя да се запознае с доста влиятелни фигури в страната. След втората среща разбра, че Шенол Муши и Коста Петковски бяха подходящите хора, чрез които щеше да спечели пари. А парите му трябваха за експерименти и мощни предаватели. В малката балканска държавица имаше само един начин да се спечелят много пари за кратко врем. И това бяха наркотиците. Македония се намираше на пътя между Азия и Европа. Всички македонци и албанци, натрупали несметни богатства само за няколко години, дължаха това на наркотиците. А най-отгоре на веригата стояха Муши и Петковски. Дейл откри, че те са в комбина и с босовете от съседните държави. Не случайно наричаха Балканите "Магистралата на наркотика".
Внимателно и търпеливо физикът установи контрол над двамата мъже, направи ги свои послушни пешки. За шест години печалбата му достигна половин милиард долара. Бяха построени отлично оборудвани лаборатории за преработка на наркотици. Работещите там също се контролираха от него За асистенти, които да му помагат при усъвършенстването на предавателите, успя да привлече едни от най- добрите учени в страната. Те изпълняваха заповедите му безпрекословно, не задаваха въпроси и бяха в състояние да се трудят, ако се наложи, и двадесет и четири часа без прекъсване
Може да се каже, че за няколко години Дейл Кармак започна да се разпорежда със съдбата на една част от Македония. Надяваше се скоро и цялата страна да мине под негов контрол, после Балканите, после Европа и т.н. Иначе физикът не одобряваше наркотиците, освен това знаеше, че неговите подчинени печелят и от проституция, но той самият не участваше в тази дейност. Когато в онази далечна пролетна вечер видя на кинопрегледа как Хитлер говори на сънародниците си, младият физик разбра, че управлението на човешкия мозък е голяма сила. Никакви оръжия не можеха да постигнат това, което можеше машината за мозъчен контрол.
След като намери записките на Тесла и започна работа над предавателя, Дейл най-напред си мислеше, че чрез него ще накара хората да го харесват, да не го обиждат или съжаляват, а да го приемат като нормален човек. С годините обаче една друга идея го занимаваше все повече и повече. Хърватският учен му говореше, че иска да създаде система, която да транспортира свободната енергия от космоса до всички кътчета на земното кълбо и с това да премахне бедността и мизерията. Дейл искаше да направи света по-добър. След Втората световна война хората не поумняха, дори напротив. Започна Студената война, създаваха се все нови и нови оръжия, милиони земни жители гладуваха и в същото време шепа богати правеха златни коронки на зъбите на кучетата си и им поръчваха нашийници с диаманти. Диктатори психопати всяваха страх и ужас сред сънародниците си, непрекъснато избухваха регионални войни, създаваха се терористични организации. Дейл Кармак не харесваше този свят, човечеството отиваше към самоунищожение и гибел. С изобретената от него машина щеше да установи мир и благополучие на планетата. Не се гордееше, че набира средства за експериментите си чрез наркотици. Тези наркотици щяха да убият много хора, но останалите живи и следващите поколения щяха да живеят по-добре. Когато предавателите обхванеха цялото земно кълбо, нямаше да има войни, гладуващи, шепа облагодетелствани богаташи и ненормални диктатори. Дейл работеше за бъдещето, а в името на всяко ново начало падаха жертви.
Във водата на Калното езеро той откри микроорганизми и водорасли, действащи изключително благоприятно върху човешкия организъм. Същото се отнасяше и за растенията около езерото. От водораслите и растенията Дейл създаде хранителни добавки. Засега ги употребяваше само той, но в бъдеще, когато започнеше новото начало на човешката цивилизация, тези хранителни добавки щяха да се употребяват от всички, здравето на хората щеше да се подобри и продължителността на живота им да се увеличи..
Физикът наближаваше осемдесетте, но се чувстваше жизнен и пълен с енергия. Понякога си мислеше, че това може би е някаква компенсация за нерадостната му младост, белязана от инвалидността и хилавото телосложение. Очакваше до десет-петнадесет години предавателите му да са напълно усъвършенствани. Тогава можеше да умре спокойно. Трябваше само да намери подходящ човек, на който да ги завещае и който щеше да продължи делото му да поддържа мира и благоденствието на планетата.
Когато Дейл реши да се установи на Балканите, в Босна и Херцеговина се водеше война, но в Македония обстановката беше спокойна. След няколко години, най-неочаквано, започнаха първите конфликти в Косово. Всички се надяваха те скоро да утихнат, но напрежението в областта ескалираше. С проблема се ангажираха великите сили и така се стигна до бомбардировките над Югославия през 1999 година. Кармак се ядосваше, че западният свят се намесва в ситуация, която нито познава, нито разбира и разглежда само от едната страна. Освен това, като физик, той си даваше сметка какви ще са резултатите от бомбите с обеднен уран след няколко години. Балканите щяха да станат пустиня. Ядосваше се и на това, че предавателите му бяха все още много слаби и не можеха да спрат войната. Молеше се по-скоро да привърши работа над изобретението си и да установи един нормален ред на планетата.
По време на бомбардировките натовските самолети излитаха от базите в Италия и минаваха над Македония. Веднъж чрез предавателите Кармак успя да разстрои електрониката на един от самолетите и той се разби в Шар планина, недалеч от връх Голема Кобилица. Самолетът летеше по-ниско и попадна в обсега на електромагнитните вълни. По-късно в нито един американски вестник не се спомена за катастрофата, военните старателно я прикриха.
След края на бомбардировките, в Косово се настаниха международни военни сили, областта стана протекторат на ООН. Дейл започна да се притеснява да не би активността в Косова да привлече нечие любопитство върху дейността му. Не беше невъзможно военните радари да засекат излъчваните от предавателите вълни. Специалистите най-вероятно биха ги приели за атмосферни влияния или слънчеви изригвания, но можеше да се появи някой по-съвестен и да започне да търси обяснение за появяването им.
Кармак дълго мисли какво да предприеме. Оставаше едно единствено решение. В Македония трябваше да се предизвика същият конфликт като в Косово, но без да се стига до бомбардировки. Едно напрежение в страната щеше да отвлече вниманието в определена посока. Освен това физикът не смяташе да прекратява трансфера на наркотиците. Печалбата от тях му помагаше да работи по-усилено върху изобретенията си.
В началото на 2000 година Кармак започна внимателно да облъчва отделните етноси в Македония, изпращайки им послания на омраза и нетърпимост. Освен това предавателите предизвикваха и различни физиологични неразположения. Успоредно с това фармацевтичният му цех започна производството на ново лекарство „Ропамекс". От него неразположенията минаваха, но пък при дълга употреба правеше човешкия организъм по-податлив на психически внушения. С лекарството ученият успя да постигне двоен ефект - печалба и по-силен мозъчен контрол.
Кармак работеше почти неуморно. Засега предавателите покриваха само северозападната част на Македония, налагаше се да построи още антени, за да покрие цялата страна. В началото на третото хилядолетие магнитното поле над района стана много слабо. Физикът подобри технически и портативните предаватели. Успя да създаде система, с която да контролира най-приближените си чрез вече масово използваните клетъчни телефони. Никой от тях не се учуди, когато получи като подарък по един такъв телефон. Шенол Муши и Коста Петковски бяха собственици, естествено чрез подставени лица, на фирмата, която оперираше с мобилните връзки в страната. Всички мобилни апарати и сим карти, които се продаваха в Македония, бяха програмирани така, че да правят притежателите им особено податливи на мозъчен контрол. В областта около Шар планина, където се намираха нарколабораториите и където излъчваните вълни бяха най-силни, Кармак успя да създаде предпазен щит. Наложи му се доста да се потруди, но постигна целта си - електрониката, която не беше под негов контрол, не можеше да функционира в този район.
Всеки път, когато медиите споменаваха за нови убийства и етническо прочистване в Македония, Дейл си казваше, че прави всичко това в името на бъдещето. Самият той беше миролюбив по природа, но успокояваше съвестта си с мисълта, че друг начин няма. Посвети целия си живот на идеята да направи земята по-приятно място за живеене – без войни, кръвопролития, омраза и бедност. Но, за негово съжаление, това не можеше да се случи без жертви, колкото и цинично да звучеше. Той – човекът и ученият Дейл Кармак не искаше човешкият род да се самоунищожи, просто искаше да изгради основите на една бъдеща по-добра цивилизация. И затова работеше неуморно, за да усъвършенства изобретенията си.