След разгрома на Третия райх светът си отдъхна и всяка държава се зае да оправя собствените си дела, позанемарени през петте изтощителни военни години. Германия се опитваше да излезе от кризата, европейските страни достигнаха до извода, че мирът може да се гради главно върху икономическо и политическо сътрудничество. Довчерашните врагове си подадоха ръце и започнаха да обсъждат съвместни програми в областгта на стопанския живот. Източна Европа се ориентира към Съветския съюз и се захвана с изграждането на социализма. На фона на тази обстановка науката, стоейки в основата на икономическия подем, се движеше с ускорено темпо. Усъвършенстваха се технологии, машини, заговори се дори за телевизия, нещо абсолютно непонятно за мнозина.
Дейл Кармак живееше с работата си, идваше първи в университета и си тръгваше последен. Понякога просто не се прибираше, оставаше и през нощта в лабораторията. Райли правилно прецени, че не е добре да изостря взаимоотношенията си с него, младият физик му беше много необходим. Освен това между техния научен институт и още няколко института в Западна Европа започна нещо като съревнование в изследванията на електромагнитните вълни и трептения. Учените трескаво работеха в тази област. Професор Райли се беше амбицирал, мисълта, че може да стане лаурет на Нобелова награда, още преди да е навършил петдесет години, се превърна в негова фикс идея. Не по-малко амбициран беше и Дейл. Той много добре виждаше, че професорът, само със своите любимци сред асистентите, не е в състояние да стигне до желаните резултати. Райли беше компетентен физик, представителен мъж, духовит и с чувство за хумор. Лекциите, които изнасяше в други университети в САЩ или Европа, винаги минаваха с много голям успех. Ползваше се с уважение и авторитет сред научните среди, но му липсваше едно нещо, което помагаше на учения да излезе от средностатистическата рамка. Това нещо беше зрънцето талант. Зрънцето талант превръщаше обикновения учен в откривател и записваше името му завинаги в учебниците.
През 1950 година американецът Брайън Райли от университета в Ню Йорк получи Нобелова награда за физика. Професорът се превърна в медийна звезда, чаровната му усмивка грееше от всички вестници и списания, научните кръгове от цял свят бурно го аплодираха. Естествено, той скромно заявяваше, че не би могъл да спечели наградата без помощта, на своите сътрудници и изреждаше имената на любимците си от екипа. Само един единствен път, в интервю за някакъв провинциален вестник, беше споменал името и на Дейл Кармак. Младият физик не само остана на заден план, той просто беше забравен. А ако имаше някой, който най-много се труди през тези две години наградата да отиде в ръцете на Райли, беше именно куцият асистент.
След този случай Дейл напусна универсигета. Професор Райли беше постъпил с него по същия начин като Вики Куин. От фирмата за медицински уреди му предложиха постоянно място и Дейл се премести там. За няколко години фирмата се разрастна и дори започна собствена фармацевтична дейност. Младият мъж се зарадва, че може да упражнява и знанията си по химия и биология. Той продължаваше да смята, че различните области на науката не могат да съществуват самостоятелно една от друга, дори сътрудничеството между тях е наложително, защото те са отделните части на едно общо цяло. Както един човек е незавършен без крака, без ръце или без глава.
Дейл остана да живее в стария си апартамент, смяташе, че по-голямо жилище не му е необходимо. След смъртта на Алис подари вещите от детската стая на едно сиропиталище. Някое изоставено дете щеше да спи в креватчето на починалия му син.
С времето в апартамента се бяха насъбрали купища книги, списания, вестници. Един неделен ден той реши да поразчисти. Случайно погледът му попадна върху картонена кутия, привързана с канап. Сети се, че това е подаръкът от Тесла. Оттогава минаха години и я беше забравил. Отдели я настрана и след като изхвърли всичко ненужно и въведе порядък в дома си, се зае с нея. В записките хърватинът пишеше за неосъществената "Световна енергийна система", за електромагнитните вълни. Изказваше хипотеза, че земното кълбо е гигантски кондензатор. Горните слоеве на разредения въздух - йоносферата са единият зареден електрод, долните слоеве при нормално налягане са изолатор, а Земята е вторият зареден електрод. Тя можеше да се използва за предаване на електромагнитни вълни и това щеше да има по-голяма практическа стойност от предаването по въздуха. Тесла говореше за нова енергийна система, която да транспортира енергия до всяко кътче на планетата и така ще ликвидира бедността, защото животът е енергия. Беше убеден, че системата на електропроводи и трафопостове, по които в момента се пренася електроенергията, пълни джобовете на големите компании. За да имат топлина в домовете си, обикновените хора трябваше да плащат на тях. Тесла смяташе, че банките не са спонсорирали проекта му, защото са щели да нарушат интересите на могъщите индустриалци.
Но в записките Дейл срещна и нещо много любопитно. Хърватинът говореше за земното магнитно поле, за влиянието му върху естественото развитие на живите организми, включително и на хората. Разреждането между Земята и йоносферата, предизвикано от най-обикновена светкавица, произвеждаше радиовълни с много ниска честота. Тези радиовълни също оказваха влияние върху организмите. Тесла беше убеден, че земната резонаторна честота съвпада с резонаторната честота на човешкия мозък. Дейл си спомни, че ученият му обясняваше как могат да се възпроизвеждат изкуствени бури и мълнии и да се използват за пренасяне на електроенергия без трафопостове и далекопроводи. Бурите и мълниите предизвикваха стоящи вълни, които можеха да преминават през земната повърхност, дори и през водните басейни и да транспортират енергията.
Младият физик доста се изненада, когато прочете всичко това, цяла нощ прекара над записките. Тесла беше изградил своята хипотеза в началото на века, т.е. преди почти половин век. Дейл знаеше за неговите опити, когато предизвиквал изкуствени земетресения в квартала, където се намирала лабораторията му, но не можеше да си обясни по какъв начин е стигнал до извода за земната резонаторна честота и тази на човешкия мозък. И най-усъвършенстваната апаратура преди петдесет години не би могла да изследва напълно особеностите на човешкия мозък. Електроенцефалографът беше по-късно изобретение.
Този път Дейл не остави записките да прашасват някъде и дори започна все по-често да мисли върху тях. Не му излизаше от ума обаче как агентите на ФБР наблюдаваха хотела на стария учен и как изпразниха сейфа след смъртта му. Дали пък не търсеха точно тези записки, чудеше се младият физик, въпреки че не можеше да определи каква конкретна работа биха им свършили. Спомни си думите на Тесла, когато му ги даде - те трябва да се ползват само за благото на хората. Дейл не виждаше някаква особена вреда в радиовълните с ниска честота.
Дейността на компанията вървеше добре. Младият физик дори забрави за неприятната случка с Райли. Тук се ползваше с уважение и имаше много добри условия за изследователска работа. В края на 1951 година Дейл Кармак патентова нов уред, с който даваше надежда на милиони жени по света. Уредът, използвайки токови импулси, унищожаваше мастните натрупвания по тялото, успешно се бореше с целулита, изглаждаше кожата и възвръщаше предишната й еластичност. Самият изобретател не очакваше, че само за няколко месеца уредът ще добие такава огромна популярност и ще донесе на него и на компанията му милиони долари печалба. Дейл Кармак беше вече богат човек. Пресата нарече изобретението му "Втора младост за жените над четиридесет", а Дружеството на козметиците от щата Кънектикът предложи то да носи името на своя изобретател.
Славата и известността дойдоха малко в повече на затворения физик и на компанията дори се наложи да го изпрати в една уединена вила за известно време. Дейл Кармак се превърна в неин най- ценен кадър. След като еуфорията премина, той стана притежател на двадесет процента от общия капитал, а това никак не бяха малко пари. Поведението на младия мъж обаче с нищо не се промени, продължаваше да се облича непретенциозно, караше старата си кола, единствено се премести в нова къща. Направи го не толкова по свое желание, колкото но настояване на управата на компанията. Дори самият имиджмейкър се зае с избора на новия му дом, смяташе, че най-добрият учен в техния екип трябва да живее в хубаво жилище. На Дейл новата къща му се видя доста луксозна, но се съгласи да се премести в нея. Тя имаше едно предимство - направи си голяма и превъзходно оборудвана лаборатория.
След половин година Дейл предизвика нов бум в козметиката. Поработи върху един стар и доста непривлекателен на вид апарат и го превърна в средство за разкрасяване. При двадесет процедури с апарата разширените пори на лицето се свиваха, белезите от акне видимо изчезваха, петната избледняваха и кожата ставаше нежна и кадифена. Патентоването на това изобретение отново донесе големи приходи. Дамските списания хвалеха предимствата му, няколко кинозвезди се изказаха за изключителните му качества и дори задочно благодаряха на изобретателя, че е направил такъв подарък на жените по цял свят. В компанията непрекъснато пристигаха покани и благодарствени писма от различни дружества и известни дами, които искаха да се запознаят с изобретателя. Управата реши, че Кармак трябва да излезе от анонимност. Досега той упорито отказваше всякакви интервюта и срещи. Да имаш много пари не беше лошо, но уредите, които предизвикаха толкова шум, му се виждаха някак несериозна работа, дори не вложи кой знае какви усилия за тяхната направа. Ученият мечтаеше за далеч по-велики неща.
И тъй като управата беше твърдо решила Дейл да излезе от анонимност и да се покаже в обществото, му се наложи да присъства на парти, организирано от госпожа Фланегън. Тя беше съпруга на собственика на банката, която финансираше компанията на Дейл и се славеше като една от най-изисканите дами в Ню Йорк. Беше изпратила няколко писма с желание да се запознае с изобретателя и най-накрая дори лично разговаря с изпълнителния директор. Младият учен отиде на партито почти насила. Оказа се, че дори няма подходящо облекло и имиджмейкърът, в последния момент, положи невероятни усилия да му намери не само смокинг, но и да издири шивач, който да направи корекции заради дребното телосложение на Дейл.
Когато госпожа Фланегън разбра, че невзрачният грозноват инвалид пред нея е изобретателят на двата уреда, за миг забрави изисканите си обноски и направи гримаса на крайно разочарование. Размени няколко думи с него и бързо се запъти към приятелките си. През цялата вечер Дейл усещаше десетки погледи, приковани в него, оглеждайки го с разочарование, преминаващо в присмех. Кой знае защо госпожа Фланегън и нейните приятелки си мислеха, че изобретателят на уреди, правещи жените щастливи, е някакъв привлекателен и сексапилен плейбой.
Младият учен си тръгна от партито, без дори да се сбогува с домакинята. Ако беше изобретил вълшебна пръчица, която да превръща най-грозната жена в красавица, пак щеше да получи същите разочаровани погледи и подигравателни усмивки.
С разрастване на дейността компанията увеличи персонала си, построи нова, по-голяма сграда и дори откри филиали в още два щата. За нея се трудеха няколко десетки химици, биолози, фармаколози, лекари, физици и инженери. Управата отделяше големи средства за научно-техническа работа и се стараеше специалистите да разполагат с информация за най-новите открития в областта на медицината и фармацевтиката. Дейл също смяташе, че информацията е много важна и затова свободното си време прекарваше в библиотеката на компанията. Веднъж попадна на статия, преведена от немско списание. В нея физикът от Мюнхен професор Шуман обясняваше как при едно лабораторно упражнение със студентите стигнали до извода, че резонаторната честота на Земята е десет херца. Т.е., при мълнии в горните слоеве на атмосферата се образуват вълни, които се връщат обратно към земната повърхност. Негов приятел лекар потвърдил, че тези десет херца влизат в рамките на резонаторната честота на човешкия мозък. Заключението на професора беше, че ние хората сме генетично свързани с нашата планета и не случайно я наричаме майката Земя.
Дейл онемя, когато прочете статията. Нима Тесла преди половин век беше стигнал до този извод? И всъщност, като му каза, че записките в кутията трябва да се ползват само за благото на хората, той е имал предвид нещо съвсем конкретно. При вълните, предизвикани от естествени мълнии, нямаше нищо необикновено, но изкуствено създадените мълнии и светкавици можеха да произвеждат вълни с ниска честота, въздействащи върху хората.
Дейл веднага издири адреса на немския професор и му писа. Шуман подробно му обясни как е получил тези резултати. Американският физик си взе отпуска и замина за Мюнхен. За щастие професорът говореше английски и двамата отново обсъдиха темата. Дейл обаче пропусна да му спомене, че е познавал Никола Тесла и че притежава негови записки, които потвърждават хипотезата. Върна се в Ню Йорк и започна още по-усилено да следи в научната литература откритията на тази тема. Захвана се дори да учи немски, защото немските физици бяха най-активните в изследването на земните електромагнитни полета и влиянието им върху хората. След няколко години един от асистентите на Шуман направи ново уточнение - резонатораната честота на Земята беше точно седем цяло и осемдесет и три херца. Тя съвпадаше с алфа и тета вълните, излъчвани от човешкия мозък в състояние на покой и медитация. Дейл дълго време беше изучавал психология и знаеше, че в такова състояние човек е най-податлив на внушения и външни влияния.
Дейл Кармак печелеше все повече от популяризирането на своите уреди, освен това той патентова още няколко изобретения. Мисълта обаче за откритията на Тесла и Шуман не му даваха покой. Изводите на немския професор за нискочестотните вълни постепенно станаха популярни и започнаха да ги наричат Шуманови честоти, а електромагнитните вълни, възникващи по естествен път при бури, приеха наименованието Шуманови вълни.
В компанията непрекъснато се правеха изпитания на новите уреди и лекарствата, а също и на козметиката, която започнаха да произвеждат. Свойствата на продуктите се изследваха върху доброволци, такива винаги се намираха, понякога доброволци ставаха и самите учени. Дейл реши да направи един опит. Затвори осем доброволци от различен пол, на различна възраст, дори и различни раси в електромагнитно напълно изолирани помещения за десет дни. Храна и удобства, както и всичко останало, не им липсваха. Когато излязоха, те бяха психически разстроени и депресирани. Дейл повтори опита, като този път осигури на доброволците още по-голям комфорт и ги държа в изолираните помещения две седмици. Психическите разстройства във втората група бяха по-силни. Теорията, че земните електромагнитни полета действат на хората, се потвърждаваше. Официалната наука все още не приемаше насериозно подобни твърдения. Започнаха да се появяват и статии на учени от различни националности, които твърдяха, че влияние върху човешката психика оказва не само естественото магнитно поле на Земята, но и електромагнитните излъчвания от Слънцето и Космоса. Дейл си спомни, че Тесла му беше говорил за това, но тогава никой не обръщаше внимание на думите на хърватския учен.
Кармак се премести в един от филиалите на компанията в Невада. Обясни, че оживлението на Ню Йорк вече му идва малко в повече и иска уединение за работата си. Целта на физика обаче беше съвсем друга. Филиалът в Невада се намираше в неголям град. Дейл си купи ранчо и се отдаде на експерименти, необезпокояван от никого. Междувременно научи прилично немски и поддържаше контакти с няколко немски физици, които също се занимаваха с изследване на електромагнитното излъчване. Естествено, не споменаваше за записките на Тесла.
През последните десетина години се появиха фантастични книги за психовъздействието, в Холивуд направиха няколко филма на тази тема. И книгите, и филмите се радваха на голям успех. Дори един от персонажите, който беше успял да изнамери машината за мозъчен контрол, се наричаше „Владетелят на света”. Изглежда хората биваха привлечени от нещо, което им звучеше абсурдно и невъзможно в обикновения живот. Дейл обаче знаеше, че това е възможно. Никола Тесла беше дал насока и рано или късно щяха да се появят учени, които да превърнат фантазията в реалност. При експериментите си Кармак стигна до извода, че изкуствените нискочестотни вълни могат да се излъчват от предавател. Само че този предавател успяваше да обхване не повече от десет метра в диаметър. Почти една година физикът се труди и най-накрая направи нещо като транзистор, който можеше да излъчва нискочестотни вълни на импулси. Захранваше се с обикновена батерия. Не му остана нищо друго, освен да го изпробва. Отиде в супермаркета, където обикновено пазаруваше, взе от рафта бутилка скъпо вино и се запъти към касиерката госпожа Робъртс. Тя беше петдесетгодишна, изключително любезна жена, с прибрана на кок коса.
- Ще взема само тази бутилка минерална вода, госпожо Робъртс - каза Дейл и й подаде един долар. Цената на виното беше двадесет и пет долара.
Касиерката винаги мило посрещаше редовните клиенти и разменяше с тях по няколко думи за здравето им, за времето, за новостите в града. Този път тя изглеждаше разсеяна, погледът й блуждаеше, а на устните й имаше нещо като полуусмивка.
Дейл стискаше предавателя в джоба си и сърцето му щеше да се пръсне.
Госпожа Робъртс повъртя единия долар, после извади четиридесет цента и ги остави на тезгяха. Бутилка минерална вода струваше шестдесет цента.
Дейл с треперещи пръсти взе рестото и излезе навън. Предавателят работеше. Беше на прав път в експериментите си.
Той продължи да работи над изобретението си. Постепенно стигна до извода, че за да е по-силно въздействието на вълните и те да обхващат по-голям периметър, трябва да се построи мощен предавател.
С развитието на космонавтиката и изпращането на първите спътници за изследване на Космоса, науката започна все повече да се занимава с въздействието на Слънцето и на останалите небесни тела върху земния живот, Заговори се за озоновия слой, който предпазва Земята от вредните ултравиолетови лъчи, за неговото изтъняване, за аномалиите на земното магнитно поле, предизвикани от слънчеви изригвания, наречени магнитни бури. Появиха се нови науки като магнитобиология, геомагнитобиология, биофизика.
В края на седемдесетте години към компанията на Дейл интерес прояви Съветският съюз. Искаха да произвеждат подобна на тяхната медицинска апаратура. Американците бяха заинтригувани и решиха да се срещнат е руснаците. В делегацията влезе и Дейл Кармак. Той и колегите му за първи път отиваха в социалистическа страна и останаха доста изненадани. Видяха красиви сгради, усмихнати хора, облечени прилично и деца със странни червени връзки на вратовете. Представата, която имаха за държавата на Ленин и Сталин, излезе погрешна или поне в погледа на чуждите посетители имаше съвсем лицеприятен вид. Също така комунистите се оказаха най-обикновени хора, като тях самите, пък и никъде не видяха по улиците да се разхождат сибирски мечки, както в Америка понякога наричаха руснаците. Направи им впечатление още, че руските специалисти бяха много добре подготвени и почти всички говореха английски. Проявиха се и като добри домакини, разведоха гостите си из Москва, показаха им забележителностите и после заедно заминаха за Ленинград. Заводът се намираше там. На Дейл Ленинград му се видя още по-красив от столицата. Тяхното посещение съвпадна с известните бели нощи и американците имаха удоволствието да се порадват на изключителната природна гледка.
На петия ден от престоя руснаците им направиха едно крайно неизгодно от търговска гледна точка предложение. Изпълнителният директор Брус Айринг, който беше започнал работа в компанията преди тридесет и пет години като обикновен инженер и се славеше с дипломатическите си умения, тактично отклони неизгодното предложение и каза, че вечерта ще се посъветват, ще обмислят и на сутринта ще дадат отговор.
Американците решиха да се съберат в апартамента на Дейл, като си оставиха два часа свободно време преди това. Искаха да се разходят из града, да купят сувенири за близките си или просто да погледат руснаците. Дейл остана в хотела, от сутринта не се чувстваше добре, гадеше му се и предпочете да си почине преди сериозния разговор с колегите. Хотелът, в който се намираха, беше много луксозен, в него отсядаха само чужденци.
В Съветския съюз Дейл беше взел и предавателя. Сложи го в куфара в последния момент. Реши, че ако има възможност, ще го изпробва над руснаците. Дори си помисли на шега: "Да видим дали действа и на комунисти!". Предавателят не му създаде проблем при митническата проверка, защото спокойно можеше да мине за транзистор. И сега, преди разговора с колегите си, се сети за него. Извади го и започна да го настройва за излъчване. Предавателят вече беше доста по-усъвършенстван от първоначалния вид и не изглеждаше толкова груб.
Физикът обаче остана изненадан. Апаратът не можеше да излъчва, а стрелката на скалата само трептеше наляво и надясно. Беше направил и друг уред, с който улавяше подаваните от предавателя вълни и засичаше точния им диаметър. Дейл извади и него и замръзна. Собственият му предавател беше изключен, но уредът засичаше предаване на нискочестотни вълни. Реши, че е грешка и го изпробва още няколко пъти. Апаратът работеше перфектно. Това означаваше, че към хотела или към неговия апартамент имаше насочени вълни.
Започна да се разхожда напред-назад с апарата в ръка. Скалата продължаваше да отчита същите стойности. Отиде в банята и те леко намаляха. Излезе навън, видя, че няма никой и тръгна по коридора. В края вълните почти не се улавяха.
Дейл реши да се прибира, но помисли и се качи на горния етаж. Непосредствено над неговия апартамент се намираше този на Брус Айринг. Той също беше отишъл на покупки. Колкото повече обаче наближаваше апартамента му, толкова повече се усилваше действието на вълните. Пред вратата стойностите бяха най-силни, същите като пред неговата врата.
Физикът се прибра, спусна плътно завесите и внимателно надникна от края на прозореца. Тази част на хотела гледаше към голям няколкоетажен магазин. До магазина имаше жилищна сграда. От другата част на хотела се откриваше гледка към река Нева. Дейл се сети, че всички апартаменти и стаи на неговите колеги се намират от страната на магазина. Още при настаняването руснаците се извиниха, че не могат да осигурят апартаменти на всички, защото в момента в Ленинград има много туристи заради белите нощи. Въпреки това те се бяха постарали гостите им да се чувстват комфортно. Дейл вече не се съмняваше каква беше истинската причина за гостоприемството на руснаците. Най-вероятно в срещуположната жилищна сграда имаше предавател. Домакините не случайно им направиха крайно неизгодното търговско предложение. Изглежда смятаха да им въздействат психически. За първи път физикът си даде сметка, че и други хора разработват машина за психоконтрол. Руснаците явно работеха на същия принцип на нискочестотните електромагнитни вълни, дори мощта на тяхното излъчване беше по-силна от тази, която можеше да произведе той.
След два часа американците се събраха на съвещание и всички проявяваха някакви симптоми на неразположение. Дейл Кармак се опита да ги придума да не дават никакъв отговор и още на другия ден да си тръгнат за Америка. Изтъкваше аргументите, че трябва да се посъветват с борда на директорите, с основните акционери, с юристите. Колегите му го слушаха вяло и гледаха апатично. Самият той също не се чувстваше добре. Малко преди полунощ всички се разотидоха.
Дейл реши, че трябва да направи нещо, за да попречи на руснаците да ги накарат да подпишат неизгодния договор. Не искаше да остава в апартамента, защото не знаеше колко щеше да издържи на психоатаките. Ако тръгнеше да се разхожда, уж, че се наслаждава на белите нощи, със сигурно след него щеше да има опашка и нямаше да е трудно агентът, който го следи, да го държи в обхвата на излъчваните вълни. Предполагаше, че руснаците имат и портативни предаватели. Беше общоизвестно, че съветските тайни служби следят зорко чуждите граждани в страната си, още повече бизнесмените. Оставаше само един единствен начин.
В хотела имаше луксозен нощен клуб за чужденци За първи път в живота си Дейл Кармак посети подобно място. Руснаци тук бяха само хората от персонала и компаньонките. Но и за тях се знаеше, че са контролирани от милицията. Дейл беше чувал, че в луксозните руски хотели дори и камериерките са сътруднички на КГБ.
Портиерът на входа любезно му отвори вратата, като го чу да говори на английски. Дейл се огледа смутено и седна на една маса. Най-вероятно тук също имаше хора от тайните служби, но щеше да е значително по-трудно да фиксират точно него и да му изпращат вълни. Гаденето и лошото настроение, което изпитваше, докато беше в апартамента, преминаха. Но, за всеки случай, беше взел собствения си предавател и уреда за отчитане.
На бара стояха няколко момичета и не изпускаха от поглед новодошлите. Те се загледаха в Дейл и започнаха да се кикотят. Физикът се чувстваше ужасно неудобно, досещаше се какво си говорят. По едно време едното от тях се запъти към него. Беше симпатично, с типична руска физиономия. Момичето му поиска цигара на немски. Дейл каза, че е американец и с пресъхнало гърло го покани да седне. То не чака втора покана и бързо се настани на масата, говореше приличен английски. Започна да го разпитва откъде е, какво прави в Ленинград, женен ли е. Дейл си даваше сметка колко смешно изглежда в очите на наблюдаващите го агенти - грозноват недъгав американец, който се надява да преспи с младата рускиня. Молеше се никога друг път да не му се случва да изпада в подобна ситуация. След Вики Куин и Алис физикът не беше имал връзки с други жени, а и нямаше желание. Работата над изобретението му отнемаше всичките сили и енергия. Освен това знаеше, че няма да се намерят много жени, които доброволно да го харесат, а не му се искаше да ходи при проститутки.
По някое време момичето направи знак на приятелките си и предложи на Дейл да се качат в стаята му. Той се смути, но обясни, че колегата, с когото са в една стая, е много консервативен. Събра всичката си смелост и попита не е ли възможно да отидат в нейното жилище. Тя поговори малко с приятелките си на бара, после се върна и го подкани да тръгват.
Марина, така се казваше момичето, обитаваше малка гарсониера в един ленинградски квартал. Дейл доста се притесни, когато останаха сами и тя го попита какво точно иска да правят. Бързо измърмори някакво извинение, отиде в банята и извади предавателя. Поколеба се известно време, повъртя го в ръцете си и започна да го настройва. След като се върна, предложи да пийнат. Докато бяха в клуба, Марина му обясни, че не пие повече от петдесет грама алкохол. Учела в спортен институт и не искала да вреди на здравето си. Сега обаче тя не отказа, след втората чаша се оплака, че главата й се върти, но продължи да пие. Дейл й наливаше и я наблюдаваше. Съвсем скоро момичето заспа. Той внимателно го положи в леглото, зави го и легна на съседното легло. На сутринта Марина още спеше. Дейл остави на похабената дървена масичка всичките рубли, които имаше. Знаеше, че на съветските граждани е забранено да притежават западна валута и не искаше да създава проблеми на момичето, ако милицията откриеше американски долари в него. Сумата, която остави, можеше да стигне за ремонт и нови мебели в занемарената гарсониера. Написа на едно листче "Марина, ти си прекрасна! Благодаря ти за хубавата нощ!" и си тръгна.
Преди закуска успя да изведе Брус Айринг на разходка и дори го придума да се качат на корабчето за круизи по Нева. То правеше първия си курс за деня и освен двамата американци, нямаше други пътници в него През цялото време Дейл държеше предавателя в джоба си и излъчваше вълни към Брус. Искаше да го убеди да не подписва договора и да се качат на първия самолет за Америка. Изпълнителният директор имаше тъмни кръгове около очите, каза, че не е могъл да заспи цяла нощ и се оплакваше от главоболие.
По-късно през деня, на срещата с руснаците, всички американци изглеждаха изтощени. Дейл успя по някакъв начин да повлияе на Брус и той най-неочаквано обяви, че ще трябва да се върнат в Америка, да обсъдят условията на договора с борда на директорите и чак тогава да разговарят. Не можа обаче да обясни защо изведнъж са решили така. Руснаците изпитателно се взираха в лицата на американците и Дейл беше сигурен, че се питат как така опитът им за психовъздействие не е успял. Те дори станаха още по-любезни, предложиха им да ги разведат из други градове, да отидат в южните съветски републики, но с много усилия Дейл все пак успя да закара колегите си на аерогарата. Някои от тях бяха толкова неадекватни, че той сам им събра багажа. Един от руснаците настойчиво наблюдаваше дребноватия куц физик. Изглежда знаеше за нощното му приключение и сигурно си задаваше въпроса дали пък точно той не беше осуетил плановете им. Дейл се правеше, че не го забелязва.
Когато се върна в Америка, Дейл Кармак се захвана здраво за работа. Посещението в Съветския съюз му показа нещо ново. Трябваше сериозно да поработи върху уред, който да отблъсква вълните. Руснаците вървяха с една крачка пред него. А може би и другаде по света се работеше върху машина за мозъчен контрол.
Творческата енергия на талантливия учен продължаваше да се разкъсва на две - в компанията и върху собствения проект. Трудеше се неуморно и копнееше час по- скоро да разработи психомашина, действаща на стотици и хиляда километри. Когато мина обаче шестдесетте, организмът му започна да се изтощава и болестите на старостта вече се обаждаха. Един ден Дейл заяви пред управата на компанията, че иска да му отпуснат финансови средства и екип от специалисти, с които да започнат разработването на нови продукти за укрепване на имунната система, подобряване на здравословното състояние и възвръщане на жизнеността след петдесетгодишна възраст. Използва аргументите, че забързаният ритъм на живот поставя хората в изключително стресова ситуация, влияе върху нервната система и с това руши здравето им. Науката трябваше да се бори с болестите на двадесети век.
Досега Кармак се изявяваше главно в техническия сектор на компанията, но управата подкрепи тази негова идея. В новата дейност той щеше да използва познанията си по химия и биология. Освен това му осигуриха солиден паричен фонд и добри специалисти.
Изводът, до който стигна Дейл, беше, че продуктите трябва да са на природна основа. Той и екипът му обиколиха много места по земното кълбо, изучаваха древната източна медицина, събираха лековити билки и растения, използвани от индианците. След петгодишен упорит труд компанията излезе на пазара с нови продукти. Само до една година продуктите направиха бум. Милиони хора по света, които ги бяха ползвали, се изказваха хвалебствено за тях. Радваха се, че се чувстват по-жизнени и че са преборили някои от заболяванията си. Освен това тези продукти не оказваха вредно влияние върху човешкия организъм при по-продължително приемане. Те бяха извлечени от природата и не се създаваха по характерния химико-синтетичен път като обикновените лекарства. Пръв Дейл изпита въздействието им върху себе си и наистина се почувства по-добре. След шестмесечна употреба, съчетана с подходяща диета, той си възвърна работоспособността от по-младите години.
За кратко време печалбите на компанията се увеличиха. Към личната сметка на Дейл Кармак бяха прибавени още десет милиона долара, с тях състоянието му наброяваше тридесет милиона. Ученият обаче стигна и до един друг извод. За експериментите върху машината за мозъчен контрол тези тридесет милиона долара нямаше да стигнат, трябваха му много повече нари.