Гриша обеща на Виктор да му се обади до един час и да му каже кога точно може да му достави взривните материали.
- Не съм любопитен, но нещо в плана ви май се обърка, а?- изкикоти се по телефона руснакът. - Искахте да пренеса експлозивите в Косово, сега пак в Македония...
- Ще ти платим двойно - отговори делово Виктор.
- Добре, де, добре - продължи да се кикоти руснакът, - не съм любопитен. Казах ви, че мога да ви доставя каквото оръжие искате и където искате на Балканите. Ако искате бомбардировач В-52 и такъв ще ви намеря. Това ми е работата!
След разговора Виктор взе Кадри и двамата се качиха в колата. Кучето сякаш усещаше, че става нещо сериозно и не се натрапваше, както обикновено. На раздяла, дори Руди го погали зад ушите. Кадри любвеобилно близна ръката му. Германецът се постара да не реагира с погнуса, но тайно изтри ръката си в панталона.
Виктор отиваше към квартирата на Стела. Още вчера, когато разбра от поляка, че от радиото се провежда психооблъчване, той започна да мисли за нея. Няколко пъти я беше засичал да ходи в "Алис". Все още не знаеше за какво е дошла в Македония, може би задачата й беше свързана с мозъчния контрол, може би заради нещо друго, но при всички случаи Стела беше попаднала в мрежата на куция учен. Сравнявайки поведението й от началото на запознанството им и това при последните им срещи, усещаше, че нещо става с нея. Някой я манипулираше психически и емоционално. И най-вероятно това не бяха хората, за които работеше.
Спря съвсем близо до входа на сградата и остави Кадри в колата. Стела му отвори, облечена в спортен екип, беше запъхтяна. Този път не гледаше сапунени сериали, а предаване с физически упражнения. Не миришеше на алкохол.
- Има кафе в кухнята - каза тя и продължи да подскача по указание на треньора от телевизора.
Стараеше се точно да изпълнява упражненията. Беше се вторачила като хипнотизирана в екрана и единствено се интересуваше да не изпусне ритъма.
Виктор отиде в кухнята, намери кутия с черешов сок и напълни една чаша. После извади шишенце с бял прах от джоба си и сипа малко от него в чашата. Беше приспивателно, но с по-бавно действие. Най-напред човек започваше да се чувства леко замаян и чак след тридесет-четиридесет минути заспиваше.
Разбърка сока добре и се върна при Стела. Тя продължаваше да подскача. След двадесетина минути сеансът свърши. Треньорът - русокос здравеняк с бронзов тен лъчезарно започна да убеждава зрителите, че след тези упражнения всички ще бъдат бодри и с добър тонус през целия ден.
- Сигурно има и друг канал с упражнения - изрече на един дъх Стела, грабна бързо дистанционното и започна да натиска копчетата.
Виктор се приближи до нея и й подаде чашата.
Изпий сока и си почини малко.
- Не, не бива да пия нищо след сеанса, така каза треньорът, чак след половин час. - Тя продължи да натиска копчетата, вече по-нервно. Никъде другаде обаче нямаше спортни занимания. - Наблизо има един магазин, където продават дискове с упражнения, трябва веднага да отида да си купя! Имам нужда от раздвижване! - захвърли дистанционното тя и се запъти към вратата. Погледът й блуждаеше.
- Добре, ще отидем двамата - съгласи се веднага Виктор. - Може и аз да поспортувам заедно с теб. Само изпий сока.
Той тикна чашата в ръката й и настоятелно я повдигна към устата й. Младата жена отпи една глътка, но Виктор се постара да изпие всичко.
- Добре - избърса устните си Стела. - Отивам да купя дискове. Имам един екип, който ми е малко голям, може да ти стане.
Беше припряна.
- Да, да, ще отидем! - застана пред нея Виктор. - Но ти така ли ще излезеш? - направи учудена физиономия той. - По-добре си вземи душ, цялата си мокра.
- Магазинът се намира съвсем наблизо, бързо ще отида и ще се върна.
Стела извади портмонето от чантата си. Ръцете й трепереха от бързане, докато броеше банкнотите.
Виктор се приближи до нея и я хвана за раменете.
- Добре, ще отидем заедно за дискове, само първо си вземи душ.
Докато говореше, започна да я побутва към банята. Съблече я, вкара я под душа и я подържа така няколко минути. Стела постепенно спря да се съпротивлява и се остави покорно в ръцете му, изглеждаше замаяна. После Виктор огледа гардероба, избра спортен панталон и тениска и я облече. Намери един сак и сложи малко багаж в него, взе документите й, парите и кредитните карти. Извади от джоба си същия дървен кръст като своя, с аметист посредата, и го сложи на врата й, дори го пъхна под сутиена й, за да стои точно на четвъртата й чакра. Прихвана я през кръста и я поведе към колата. Тя все още не беше заспала. Кадри ги посрещна с радостен лай. Настани я на предната седалка и й закопча колана. Стела започна да притваря очи.
Мобилният му телефон звънна. Беше Гриша. Каза, че до утре вечерта ще достави взрива.
- Къде ще се срещнем?- попита руснакът.
- Ще ти се обадя по-късно – отговори кратко Виктор.
Излязоха от Скопие и той продължи да кара на изток. Чрез своя метод полякът беше открил, че излъчването на антените е особено силно в Северозападна Македония, в районите около Тетово и Скопие, по-слабо в Централна Македония и почти не достигаше до крайните източни и южни части. Виктор искаше да избегне облъчването и да помогне на Стела да се освободи от контрола, който куцият учен явно упражняваше над нея.
Стигна до Крива паланка, на няколко километра от границата с България. Беше малко градче, хората изглеждаха видимо спокойни, нямаше демонстриращи групи с празни погледи и диви скандирания.
Не искаше да отсядат в централен хотел и се отправи към по-крайните квартали. Оттук минаваше главен път, който свързваше България и Македония и се разклоняваше към други съседни държави, затова имаше доста хотели, заведения и квартири под наем. Жителите на Крива паланка се опитваха да припечелят от географското положение на родния си град.
Виктор спря пред малък мотел. Видя, че се предлагат и отделни бунгала, разположени сред борова горичка. Имаше паркирани няколко леки коли и един голям камион с турска регистрация. Колите бяха с албанска и българска регистрация. Пред рецепцията две деца си подаваха шарена топка.
Посрещна го едър мустакат мъж с червендалесто лице и широка усмивка.
Когато мустакатият разбра, че гостът е швед, усмивката му стана още по-широка. Английският му не беше перфектен, но успяха да се разберат. Виктор каза, че заедно с приятелката си са тръгнали на обиколка из Балканите и поиска да наеме бунгало. Мъжът погледна към колата, където Стела спеше. Виктор бързо обясни, че на приятелката му й е станало лошо от пътуването и затова искат спокойствие. Направи комплимент на мотела, че е разположен на изключително красиво място и че въздухът е много свеж. Мустакатият каза, че разполагат с такова свободно бунгало - комфортно, с голяма спалня, хол и кухня.
- Точно това търсим! - възкликна Виктор. - Ще го наемем! Моята приятелка обожава миризмата на бор!
Плати за четири дни.
Собственикът остана много доволен. Това беше най-скъпото бунгало. Направи дори изключение и за Кадри, но допълни, че ако кучето повреди нещо, щетите трябва да бъдат заплатени. Виктор го убеди, че неговият питомец е най-възпитаното куче на света. Преди да се отправят към бунгалото, купи храна от магазина в мотела. Мустакатият им пожела приятно прекарване. Виктор поблагодари и подкара колата по чакълестата пътека покрай борчетата. Когато пристигнаха, леко разбуди Стела. Прихвана я през кръста и я поведе към бунгалото.
Собственикът не ги излъга, вътре наистина беше комфортно и уютно. На тридесет метра имаше друго бунгало, но то изглеждаше необитаемо. Явно гостите предпочитаха да наемат стаи в мотела.
Виктор сложи Стела на леглото, пренесе багажа и остави Кадри да се разхожда наоколо. Извади пакет морска сол и наръси по малко на различни места из бунгалото. Полякът им каза, че освен кръстът с аметист върху четвъртата чакра, морската сол и планинският кристал, поставени в жилището, могат да помогнат да се неутрализират отрицателните енергии и външните влияния върху биополето.
- Вярно, доста е примитивно, но все още друго средство за защита не е измислено - обясни бащата на Барбара. - Колкото да изглежда абсурдно, някои от методите на средновековните вещици се прилагаха и от тайните служби.
Виктор не можа да намери планински кристал в последния момент, затова се задоволи с морска сол.
След като свърши всичко, седна на пластмасовите столове пред бунгалото и се загледа в отсрещните борчета. Трябваше да подреди плана стъпка по стъпка.
Стела се събуди привечер, когато слънцето почти беше залязло. Огледа се неразбиращо, скочи от леглото и тръгна из стаите. Хвърли поглед към горичката от прозореца и се обърна към Виктор.
- Къде си ме довел?
От предишната й разсеяност нямаше и следа. Изражението й беше сериозно.
- Искаш ли нещо за ядене? - попита я Виктор. - Мога да ти предложа сандвич със сирене, кашкавал, а също и...
- Къде си ме довел?- прекъсна го остро младата жена, без да откъсва очи от него. Тялото й се стегна, пристъпи с единия крак напред, очите й обхващаха цялата стая. Беше готова за нападение.
- Ще ти обясня всичко - каза спокойно той и леко се усмихна - само че първо ми кажи дали искаш нещо за ядене. Мога да ти предложа и кафе.
Войнственото й поведение му хареса, значи пак си беше същата Стела Уикмън.
- Ще пия кафе - отговори с малко по-мек тон тя, без да го изпуска от поглед.
Виктор отиде в кухнята и се върна с две чаши.
- Моля те, седни - посочи той единия фотьойл. - Обяснението ми няма да бъде кратко.
Младата жена постоя права, но след минута-две, с видима неохота, седна на края на фотьойла. Виктор се настани срещу нея, отпи от кафето и й разказа всичко.
Разказа й за какво са дошли той и приятелите му в Македония, разказа й за случайното наблюдение над радиото и как са открили земната аномалия, разказа й за поляка и неговия метод за дистанционно наблюдение, а също и какво са запланували с Руди и Шако. Стела го слушаше, без да помръдне. Когато Виктор свърши, тя дълго мълча и макар нито един мускул по лицето й да не трепваше, Виктор знаеше, че разсъждава над чутото. Накрая Стела измърмори полушеговито:
- Заради главоболието, бях започнала да си мисля, че май имам сериозен здравословен проблем. Сега поне тази грижа отпада.
- И Руди каза същото - засмя се Виктор.
Тя пак стана сериозна. Изглеждаше замислена. Излезе навън и дълго се бави.
Виктор я видя да се разхожда между борчетата. Остави я сама. Когато се върна, го гледа известно време изпитателно, но постепенно лицето й придоби иронично изражение.
- Господин Бенгстон - каза внимателно тя, - интуицията ми подсказва, че този път няма причина да не ви вярвам. Не ми остава нищо друго, освен да разкажа собствената си история.
- Госпожице Уикмън - поде ироничния й тон Виктор, - всъщност...може би не сте точно Уикмън, откога чакам да узная цялата истина за вас. Никоя друга жена не е заинтригувала така вниманието ми, както вие.
- Ще го приема като комплимент - стрелна го с поглед Стела и се настани отново на фотьойла.
Разказа му, че е пратена да търси ядрени материали в Македония и се е запознала с Шенол Муши заради това. Разказа му как е срещнала Дейл Кармак и как, без да разбере, е попаднала под неговия контрол.
- През последните няколко дни имах чувството, че ще полудея - завърши тя. - Чувах странни гласове в главата си, караха ме да правя неща, които не ми бяха присъщи. Не исках да ги правя, но не можех да се съпротивлявам. Сякаш нямах собствена воля.
- Сега вече съм спокоен, бях решил, че албанецът ти харесва повече от мен - пошегува се Виктор.
- Всъщност - засмя се Стела, - не съм казала, че ти ми харесваш повече.
Двамата замълчаха. Виктор въртеше чашата с кафе в ръцете си. Навън беше тъмно През отворения прозорец влизаше миризмата на бор. Отдалече се чуваха музика и говор. Някой се опита да пее, но последваха енергични подвиквания и той спря. Луната, огромна и кръгла, се беше разположила величествено на нощното небе, а звездите блещукаха около нея.
- Ти не ми каза всичко - повдигна глава Виктор. - Стела Уикмън не е истинското ти име, нали?
Младата жена се усмихна.
- Макар да бях под психически контрол, си спомням, че се опита да ме разпитваш на тази тема.
- Явно не си била под пълен контрол, щом си усетила - изгледа я Виктор.
Тя помълча и после каза:
- Истинското ми име е Ралица Кондова, родена съм в България.
- А аз бях получил комплекс от полиглотските ти способности - плесна с ръце Виктор и добави: - В такъв случай сме земляци.
Стела го погледна учудено.
- Баща ми беше хърватин.
- И защото сме земляци, искаш да ти помогна да унищожиш радиото?
- Не само заради това...Не мога да позволя някой да се прави на месия и да се разпорежда с живота на хората така, както в лабораториите се разпореждат с морските свинчета!
Никой от двамата не затвори очи през цялата нощ. Имаха да си казват толкова много неща. Бяха като хора, които са се познавали отдавна, после са се разделили и след много години пак се срещат само че през този период се бяха случили безброй неща. Дори Кадри остана навън, сякаш се страхуваше да не наруши уединението им.
Докато лежеше в прегръдките на Виктор, Стела си мислеше, че той е мъжът, който беше чакала цял живот. Нито Даниел, нито краткотрайните й връзки, нито дори починалият й съпруг й дадоха това, което очакваше от другия пол. Изглеждаше й абсурдно, но на тридесет и пет години срещна мъжа, за когото беше мечтала от петнадесетгодишна.