- Керъл, мисля, че вече открих някаква следа. Но не мога да действам бързо, необходимо е повече време.
- Значи нашите проучватели наистина се оказаха прави?
- Така излиза - прекъсна я бързо Стела. - В Македония има нещо свързано с ядрени материали, но още е рано да кажа със сигурност. Може да са и ракети с ядрени бойни глави, може и да е нещо по-опасно. Просто ми трябва повече време.
- От Управителния съвет започнаха да стават нетърпеливи. Много време изгубихме за тази задача. Ти си ценен кадър, точно сега ни трябваше за една друга операция.
- Керъл, ти също си в Управителния съвет - каза с упрек в гласа Стела, - убеди ги, че не мога да бързам, почти улових нишката.
От другата страна прозвуча тежка въздишка и после Керъл отговори:
- Ще видя какво мога да направя. Действай, както намериш за добре. Достатъчно опитна си, за да ти давам съвети. - Последва пауза и жената продължи:- Чувала ли си се с Изабел?
- Да, преди няколко дни.
- Дано свършиш до края на лятото. Нали си й обещала да отидете заедно с нея и Даниел на море.
- Обещах й, но ако лятото в Европа свърши, ще отидем в Африка, на Карибите или някъде другаде, където има много слънце, палми, необятни златисти плажове и весели хора с бронзови тела. Ще пием коктейли, ще плуваме в изумрудените води на морето или океана, а вечер ще танцуваме до насита.
- Е-е-е-хей - засмя се Керъл отсреща, - ти съвсем се размечта! След тази мисия непременно трябва да си вземеш по-голяма отпуска. Имаш нужда от сериозно разпускане. Щом и ти заговори за палми и танци...
Дейл Кармак изключи записа и си наля още ябълков сок. Всичко вървеше по план. Внуши на Стела да хвърли малко прах в очите на своята организация и да им каже, че уж е открила някаква следа, водеща към ядрени материали. Така нямаше да я изтеглят от мисията. Беше му необходимо още малко време, за да я премоделира. Излъчващите устройства, които Зоран инсталира в квартирата й, вършеха добра работа. От ден на ден тя все повече се променяше и много скоро щеше да се превърне в наследник на уреда за мозъчен контрол. Вече след това той можеше да мисли за почивка и спокойно да си отиде от този свят. И без друго беше надживял по-голяма част от своите връстници.
Дейл набра телефонен номер и каза:
- Здравей, Зоран. Какво откри?
- Здравейте, господин Кармак. Мъжът, който се среща с госпожица Уикмън, се казва Виктор Бенгстон. Роден е в Швеция, но дълго е живял и в САЩ. Представя се за бизнесмен. Иска да инвестира в туризма. Дошъл е със своя икономически съветник - Руди Халдер, германец. Наели са апартамент близо до този на госпожица Уикмън.
- Добре, Зоран. Искам да разбереш с кого се срещат тези мъже, къде ходят, какви са връзките им в Македония. Особено ме интересува Виктор Бенгстон.
Кармак затвори телефона и се замисли. След малко набра друг номер.
- Здравейте, госпожице Уикмън, как сте?
- А, вие ли сте господин Кармак?
На Дейл му се стори, че усети леко разочарование в гласа на Стела и се опита да се пошегува:
- Може би очаквахте някой да ви се обади. Съжалявам, ако съм ви разочаровал.
- О, не, не!
- Госпожице Уикмън, бих искал да ви поканя да се срещнем. Имате ли нещо против да дойдете в радиото?
- Да, можем да се срещнем. Ще дойда в шест часа.
Стела сигурно очакваше да й се обади Бенгстон, помисли си Дейл. Тази сутрин изгледа записа с последната им среща. Младият мъж отиде в квартирата й няколко часа, след като тя се върна от радиото. Все още беше замаяна, но той сигурно реши, че е от изпития алкохол. Ученият се усмихна, като видя как шведът прави опити да я разпитва за миналото й, използвайки неадекватността й. Стела обаче бързо се осъзна. Това беше знак за Дейл, че трябва да поработи върху поведението й след сеансите. Обикновено след като се прибереше, тя гледаше глуповати сладникави филми и пиеше. Налагаше се да блокира тези желания у нея, най-добре беше да я насочи към спортуване. Трябваше също да затвори и вратата към миналото в съзнанието й. Не само Бенгстон, някой друг можеше да започне да я разпитва и тя да му разкаже всичко за себе си.
Дейл тръгна към лабораторията. Още няколко сеанса и Стела Уикмън щеше да бъде съвсем нов човек. Тогава нямаше да й трябва нито Бенгстон, нито фондацията, нито Изабел и въобще който и да е друг.
- По дяволите! По дяволите! По дяволите! - извика Шако, щом влязоха в апартамента, и удари стената с юмрук. - Не искам да повярвам, че е истина!
Кадри посрещна тримата мъже с радостен лай и тръгна към тях. Този път дори и Виктор не му обърна внимание. Само мимоходом и набързо го побутна с ръка и се тръшна на дивана, палейки нервно цигара.
- Защо точно на мен трябваше да се случи това! - поде Руди ядосано. - Мислех си, че работата ни се състои само в това да се разправим с двама-трима наркобосове, да взривим лабораториите им и да вземем парите на дон Гатузо! После си мислех, че ще се пенсионирам от бизнеса и ще изживея дните, които ми остават, заобиколен от разкош и красиви жени! А сега какво - все едно съм действащо лице в "Стар гейтс", "Владетелят на света" или някой друг кошмар!
Кадри изглеждаше обиден, че никой не му обръща внимание, тихо изръмжа и се запъти към кухнята.
Шако излезе на терасата, кръстоса я няколко пъти нервно и отново влезе в хола. Дръжката на вратата леко заяде и той я ритна с крак. Прозорците издрънчаха.
Продължи да крачи поривисто, спря и заблъска с юмруци облегалката на фотьойла.
Руди също скочи и започна да обикаля апартамента, ругаейки на висок глас.
- Престанете! - извика Виктор и смачка недопушената си цигара в пепелника. От силния натиск филтърът се разцепи, а пепелта и тютюнът отхвръкнаха върху масата. - Четири и половина сутринта е! Какво искате, някой от съседите да се обади в полицията и да каже, че нарушаваме реда ли? Само проверки ни липсват!
Шако спря да удря фотьойла, изломоти някаква ругатня и седна. Руди влезе в хола, повъртя се насам-натам и също седна.
- Трябва да помислим - каза Виктор, опитвайки се да говори спокойно, но нервно въртеше кутията с цигари.
- Какво има за говорене?- прекъсна го Шако. - Полякът е бил прав! Някой си играе със съдбата на половин Македония и с нашата включително.
Той разкопча ризата си и нагласи дървения кръст точно посредата на гърдите си. Приятелите му също носеха кръстове с аметисти. Личеше си, че са ги направили сами и набързо, без да влагат много естетика в изработката.
- Още малко, ако поседим в Македония, и нас ще зомбира! - махна с ръка Руди. - За какво му е тази модерно оборудвана лаборатория, мислите? За да усъвършенства оръжието си!
- Регионален конфликт, нетърпимост между етносите, пълна измислица! - повиши глас Шако. - Най-вероятно и Албанският национален фронт е творение на самозвания месия! По дяволите, все едно чета Оруел. Големият брат вижда всичко, контролира живота, контролира събитията!
Той отново се изправи и започна да обикаля стаята.
- Руди, трябва да питаш Гриша за този мъж...за куция учен - каза Виктор. - Не може да не знае нищо за него! Ако не знае, да разбере, ще му платим за информацията!
Шако застана пред германеца.
- Най-добре пак се обади на твоя поляк. Кажи му какво видяхме в радиото, за лабораторията. Нека провери по неговия метод...за дистанционното наблюдение, да ни каже още нещо. - Хвана кръста си и го размаха. - Не могат всички в Македония да тръгнат с такива кръстове, за да се предпазят от вълните! А и цялата история изглежда абсолютна небивалица, кой ще ни повярва!
- Руди, попитай поляка дали може да разбере на какъв принцип работят антените, каква енергия използват за облъчването - каза Виктор, замълча, замисли се и добави:- Чел съм някои неща за евентуални уреди за мозъчен контрол, но все си мислех, че това са хипотези, бъдещи научни експерименти, изглеждаше ми невъзможно да се прави на големи разстояния.
- Сега ли да се обадя? - огледа приятелите си германецът. - Няма още пет часа, нека поне стане седем.
- Пак ще чакаме! - измърмори гневно Шако и се облегна на стената, вперил поглед в тъмния прозорец. - Както чакат мишките и морските свинчета, за да направят поредния опит с тях, без да знаят дали ще оживеят след него или не! Мен, ако питате, да забравим за десетте милиона на дон Гатузо и да се махаме от тази прокълната страна. Не искам да заприличам на македонците и албанците, които ходят като сомнамбули по улиците, изпълнени с безпричинна омраза към сънародниците си!
- Нека първо Руди говори с поляка - каза Виктор, после рязко се обърна към Шако. - Не можем да си тръгнем просто така! Тук един зъл гений или ненормалник си играе със съдбата на два милиона души! Ами ако усъвършенства методите си за контрол, след година-две може да си играе със съдбата на половин Европа!
- Аз съм обикновен наемник - измърмори Шако. - Не се изживявам като велик рейнджър - спасител на човечеството. В случая, предпочитам да спася собствената си кожа.
- Не само ти искаш да спасиш кожата си - обади се Руди.
- Нищо няма да предприемаме, докато не говорим отново с поляка! Може би нещата не са чак толкова абсурдни! - повиши глас Виктор и изгледа изпод вежди приятелите си. - Пък ми и омръзна да съм хотелиер. Не искам да се отказвам просто така от десетте милиона.
Тримата мъже замълчаха. Изглеждаха недоспали, нервни и напрегнати. Кадри не се виждаше. И той беше разбрал, че моментът не е подходящ да ги закача.
По едно време Руди се оживи.
- Знаете ли какво разбрах от цялата работа? - попита той.
Шако не му обърна внимание, продължаваше да се взира в тъмния прозорец и тихо да мърмори. Навън беше започвало леко да се развиделява.
Виктор изгледа намръщено германеца.
- Поне разбрах, че главоболието ми не се дължи на тумор в главата - каза Руди, тъжно усмихнат. - Признайте си, че и на вас са ви минали подобни мисли.
Предишната вечер тримата мъже решиха да проверят радиото. Не можаха да видят куция учен, за когото им спомена бащата на Барбара, но видяха задната част на сградата. Там наистина имаше модерно оборудвана лаборатория. Личеше си, че в нея работи научен екип. Оказа се, че всичко е така, както го описа полякът. Радио "Алис" беше параван, зад който се криеше друга зловеща истина.
Руди едва изчака да стане седем часа в Хамбург и се обади на Барбара. Тя също беше притеснена от резултатите от дистанционното наблюдение. Руди разказа какво са видели през нощта и помоли баща й да им даде още информация, ако е възможно. Полякът позвъни след час. Този път описа по-подробно куция учен, каза, че отдавна управлява няколко човека в Македония, от които зависи политическото развитие в страната. Накрая бащата на Барбара добави:
- Руди, вярно е, че отказах да ти дам дъщеря си, но ти благодаря за това, което направи после за нея и за детето. Знаеш, че никога не съм изпитвал лоши чувства към теб, просто исках Барбара да е щастлива. Тя е всичко, което имах, когато дойдох в Германия. Ще ти кажа нещо - не ме интересува защо си в Македония, но е опасно да стоиш още дълго там. Най-добре е ти и приятелите ти веднага да се махнете.
След този разговор, между тримата мъже се разрази бурен спор. Шако беше категоричен - искаше веднага да напуснат Македония. Виктор, от друга страна, смяташе, че все още могат да изпълнят задачата и да вземат десетте милиона. Според него трябваше да унищожат лабораториите в Шар планина, после да взривят радио "Алис" и чак тогава да си тръгнат. Руди се колебаеше между двамата, но като че ли повече вземаше страната на Шако.
- Ще кажем на дона, че не Муши и Петковски са ръководили трафика, а друг човек, на когото те са били подчинени - опитваше се да убеди приятелите си Виктор. - Тази работа ще ни отнеме не повече от два дни. Гриша може да ни достави веднага необходимото. Защо трябва да се отказваме? Месец и половина се мотаем на Балканите и да спрем точно сега? Просто някои от целите се променят.
- А през това време антените да ни облъчват с психовълни и да ни зомбират, така ли?- не се предаваше Шако.
- Нали сме защитени! - посочи кръста му Виктор. - Освен това тук ще се забавим още само два дни. След като свършим, веднага се махаме. А има и нещо друго... - направи кратка пауза той и продължи:- Изглежда в цяла Македония май само ние знаем какво става в действителност. Нима искаш да оставим този луд да продължи да си играе с хората като котка с мишки, да ги насъсква един срещу друг?
- Нали албанските и македонските политически лидери са в Бриндизи, за да подписват примирие! - прекъсна го Шако.
- А ти откъде знаеш, че кукловодът иска примирие? Ами ако е ход от негова страна? Ами ако утре конфликтът се разрасне и въвлече още хора? – говореше нервно Руди. - Ти видя как избухна войната в Босна или пък в Руанда! Ами ако този учен наистина се е вживял в ролята на месия? Бащата на Барбара каза, че доста е напреднал в експериментите си. Ако след време сферата му на контрол прехвърли Македония, тогава какво? Мислиш, че не може да стигне до Рим, до Хамбург или до Каролините? Ами ако стигне?
- Нали полякът каза, че ученият е стар - повдигна рамене Шако. - Колко време още ще живее, че да упражнява контрол над света?
- Не знаеш дали не е подготвил свои последователи, които да го заместят! – каза Виктор. - Ако го ликвидираме сега, може би...може би ще помогнем на много хора, за да не се превърнат в опитни животни.
- Знаеш ли, Вик - спря погледа си върху него Шако, - ти си ми повече от брат, бих дал живота си за теб, ако се наложи, но искрено те ненавиждам, когато започнеш да се правиш на добрия рейнджър.
- Аз оставам, вие, както решите! - каза твърдо Виктор, загледа се в ръцете си и тихо добави:- Десет милиона не са малко пари, но не е само заради тях...
Шако се повъртя из стаята и застана пред него.
- По дяволите! Добрият рейнджър, мразя да се правя на такъв, но няма да те оставя!
Ухили се и потупа приятеля си по рамото.
Руди гледа известно време двамата мъже и накрая каза:
- И аз съм с вас. - Вдигна показалеца си и добави: - Само че аз го правя заради парите, отсега да го знаете!
Съставиха плана. Щяха да действат успоредно. Руди и Шако отиваха в Призрен. Те се заемаха с нарколабораторията. На Виктор оставаше радиото. Разбраха се след акцията Руди и Шако да поемат към Подгорица и оттам за Рим.
Виктор щеше да замине за София и след това да ги последва в Рим.
- Ще успееш ли да се справиш сам?- попита Шако.
- И по-трудни неща съм правил, това е като загрявка, да не загубя форма - пошегува се Виктор. - Освен това...освен това се надявам един човек да ми помогне.
Шако повдигна вежди учудено. Руди се намръщи и измърмори:
- Знаех си, че и англичанката е някаква рейнджърка.. .нормална жена ще може ли да прави такива неща...
Преди да се разделят, тримата приятели се прегърнаха. Шако им обеща, че в Рим ще ги заведе в най-хубавото заведение и ще ги запознае с най-красивите момичета.
Дейл Кармак отиде в радиото чак на обяд. Сутринта се срещна със Зоран в апартамента си в Тетово. Младият учен му даде информация за Виктор Бенгстон и приятелите му, с кого от местните хора се срещат, къде ходят. После физикът се отби до "Вардафарма". От известно време фармацевтичният екип работеше върху нови таблетки - разновидност на "Ропамекс". Дейл смяташе да пуснат таблетките на пазара съвсем скоро. Бяха срещу болки в стомаха и спазми, но действаха психотропно и правеха хората, които ги приемат, податливи към излъчванията на антените.
Когато колата спря на паркинга, физикът излезе и тръгна към сградата на радиото. Не харесваше началниците сноби, които чакат шофьорът или бодигардът да им отвори вратата. Смяташе го за превзето. Поздрави пазача на входа и се запъти към кабинета си. В ефира вървеше музикална игра - участниците трябваше да познаят изпълнителите на евъргрийни от шестдесетте и седемдесетте години.
Дейл се усмихна. Обаждаха се много хора. Ядосваха се, че не могат да се свържат лесно по телефона. Наградите бяха готварска печка, пералня и хладилник. Нито едно радио в Македония не даваше толкова големи награди. Рейтингът на "Алис" продължаваше да расте.
Като влезе в кабинета, Дейл помоли секретарката - приветлива жена, минала петдесетте, да му донесе чай. Тя беше първата му учителка по македонски. Не съжали, че я взе на работа. Госпожа Джерманска изпълняваше чудесно задълженията си, освен това беше изключително податлива на психовълните и не се налагаше да я облъчва непрекъснато.
Кармак разбърка чая и отпи глътка. После извади шишенце с билки на прах и сложи една лъжичка от тях в чашата. Още малко и нямаше да се тъпче повече с природосъобразни хранителни добавки и таблетки, щеше да чака естествения завършек на живота си. Беше намерил своя наследник. Антените имаха нужда от млад управител в разцвета на силите си.
Откакто радиото съществуваше, досега криминални произшествия нямаше, но Дейл всеки път проверяваше записите на охранителната система през нощта. Камерите бяха прикрити и никой не знаеше за тях, освен той и Зоран. Не искаше да привличат излишно любопитство с усилена охрана и без това се беше погрижил вълните да отблъскват нежелани посетители. Бездомни кучета, котки и други животни също не влизаха в техния район. Но реши все пак да сложи записваща система в сградата на радиото.
Физикът остави чашата с чая и се загледа в монитора. На записа много добре се виждаше как трима мъже се движат из сградата. Увеличи образа - бяха Виктор Бенгстон и неговите приятели. Оглеждаха лабораторията. Сензорите на системата улавяха и речта на натрапниците. Мъжете говореха на френски. Дейл знаеше малко френски, беше го учил преди време, когато активно контактуваше с учени от Европа и често му се налагаше да присъства на техни семинари. По същия повод започна да учи и немски. Не беше необходимо обаче да знае перфектно френски, за да разбере какво търсеха мъжете в "Алис". Те знаеха, че оттук се излъчват психовълни.
Дейл превъртя лентата и изгледа записа още веднъж, пусна го и на бавни обороти. Нямаше грешка - Бенгстон и приятелите му знаеха, че в радиото има уред за мозъчен контрол и че в лабораторията се провеждат експерименти с такава цел. Само че откъде бяха разбрали?
Физикът нареди на госпожа Джерманска никой да не го безпокои, седна зад бюрото и потъна в размисъл. В работещата му безупречно система се беше получил пробив. Налагаше се много бързо да разплете нишката и да стигне до причината за пробива, защото, в противен случай, рискуваше да се унищожи няколкогодишен труд.