На сутринта Виктор изпрати Стела до апартамента й и взе Кадри. През цялото време кучето беше стояло на терасата.
Виктор отключи тихо входната врага, защото предполагаше, че Руди още спи. За голяма изненада обаче, приятелят му го чакаше в коридора, по раирани боксери и с ръце на кръста. Кадри излая два пъти, шмугна се между него, влезе в стаята му и се просна върху завивките.
- Нарочно го прави, нали? - наежи се германецът, хвърляйки убийствен поглед към Виктор. - Този пес още в началото не ме хареса! А може би ти го караш, за да се забавляваш, като гледаш как се ядосвам?
- Стига, Руди! - опита се да го успокои приятелят му, но вътре в себе си наистина се забавляваше. Още от едно време обичаше да дразни Руди на тема кучета. - Животното просто си играе!
- Просто си играе! - продължи да го гледа настръхнал германецът. - И това не е безобидно животно, а космат и свиреп кръвожаден звяр!
- Не си справедлив. Тази порода е една от най-умните.
- Благодаря ти, че ме осведоми!
Виктор влезе в хола и извика Кадри при себе си. Руди обаче не беше свършил и го последва, все така с ръце на кръста.
- Разбирам, приятелю, че вчера много бързаше, за да чукаш оная...оная англичанка, но можеше поне да изчистиш космите, които твоят любимец беше оставил върху леглото ми! Знаеш, че съм алергичен към животински косми!
Виктор мълчеше и се стараеше да не се разсмее. Много добре знаеше, че Руди не е алергичен към никакви животински косми. Използваше този аргумент, за да замаскира неприязънта си към домашните любимци.
- Откъде разбра, че съм се срещал със Стела?
- Винаги, когато си бил при нея, после изглеждаш така, сякаш плуваш в басейн с шампанско! - направи намусена физиономия Руди.
- Ревнуваш ли, скъпи?- усмихна му се нежно Виктор и превзето махна с ръка.
- Пфу, каква гадост! - изломоти германецът, врътна се и влезе в стаята си.
След малко започна да тупа завивките си през прозореца.
Виктор се чувстваше в прекрасно настроение и реши да омилостиви приятеля си. Знаеше как да го направи. Запретна ръкави и се захвана да приготвя палачинки за закуска. За Кадри беше купил пакет кучешка храна. Докато се въртеше около печката, забеляза, че намусената физиономия на Руди постепенно се размеква.
Тъкмо извади последната палачинка и започна да подрежда масата, когато дойде Шако. Той изгледа наредените една върху друга палачинки, потри доволно ръце и се ухили на приятелите си.
- Мили дами, знам, че сте приготвили това точно за мен! Обожавам ви!
И без да чака покана, нави една палачинка с пръсти и започна лакомо да яде.
- Можеше поне да я сложиш в чиния и да ядеш като възпитан човек! - изгледа го с укор Руди.
- Добрите обноски оставям за теб, възпитанико на колежа "Итън"! - отговори с пълна уста Шако и продължи да дъвче.
Германецът демонстративно си сложи една палачинка в чинията и започна да я реже с нож, като набождаше парчетата с вилица и ги поднасяше към устата си. Преди да отпие от чашата с портокалов сок, попиваше устните си със салфетка.
Виктор умираше от глад и много му се искаше да заръфа палачинките като Шако, но реши да се подмаже на Руди и последва примера му. Шако му намигна заговорнически и посегна с мазните си пръсти за втора палачинка. Германецът го изгледа с ледено изражение, дъвчейки бавно.
След закуска, тримата мъже се разделиха. Шако смяташе да отиде до Пргарен и отново да огледа терена. Руди продължи да мърмори и да се ядосва заради отлагането, но после подхвърли, че има да говори нещо с Гриша. Виктор тръгна да търси уреда, за който му спомена Синята брада. И без това в момента нямаха работа, можеше да измери Хартмановата мрежа около радио "Алис", пък и щеше да научи нещо ново за поведението на кучетата. Не знаеше къде точно в Скопие може да има подобни уреди и затова тръгна безцелно из града. След час и половина - два лутане попадна в един магазин, където се продаваха микроскопи, стативи за колби и епруветки, разни химикали и въобще лабораторно оборудване за часовете по химия и физика. Продавачката. - симпатично младо момиче с вързана на опашка коса и очила беше сама в магазина и решаваше кръстословица. Като видя, че влиза клиент, веднага скри кръстословицата и придаде на лицето си много сериозен и делови вид. Виктор предположи, че или е студентка, която работа през ваканцията, или наскоро е завършила. Оказа се, че момичето говори много добре английски и веднага разбра за какво става въпрос. Обясни, че преди време такива апарати са се продавали и при тях, и на други места, но вече не се внасят.
Виктор изгледа продавачката с отчайващо съкрушен вид и почти проплака:
- Госпожице, искате да ми кажете, че никъде в Македония не мога да намеря този уред! Знаете ли колко спешно ми трябва?
Деловата млада дама помисли малко, почука с химикала по тезгяха и каза компетентно:
- По принцип, трудно се намира, но има шансове Такива уреди все още има във Физическия факултет на университета. Има и друго оборудване, което понякога се разпродава. Професор Неновски отговаря за склада, той е там и през ваканцията, работи с асистентите си. - Момичето написа, на едно листче адреса и го подаде на Виктор. - Можете да му кажете, че Марта Хаджиевска ви изпраща. - След кратка пауза добави: - Аз съм студентка на професор Неновски, пиша дипломната си работа при него.
Съкрушеното изражение на Виктор се беше сменило с възторг.
- Госпожице, вие спасявате кариерата ми! - почти възкликна той.
- За нищо - промълви момичето сериозно, но си личеше, че се радва за това, че успя да му помогне.
Виктор намери факултета. Макар че беше ваканция, вътре имаше доста хора.
Откри професор Неновски в една лаборатория на втория етаж. Професорът беше към шестдесетгодишен, с оредяла прошарена коса и не особено чиста бяла престилка. Виктор успя да зърне няколко момичета и момчета, също с бели престилки, да щъкат из лабораторията. Обясни за какво е дошъл и кой го праща.
Професорът не говореше така добре английски като своята студентка, но знаеше названията на уредите и техническите термини. Въпреки граматическите му грешки, успяха да се разберат.
- За какво ви е този уред, господин Бенгстон?- учуди се професорът.
- Аз съм бизнесмен, интересувам се от туризъм и искам да инвестирам в тази дейност тук.
Виктор се поздрави, че въпреки топлия ден, се облече делово. Така думите му, че е бизнесмен, изглеждаха по-достоверни. Освен това носеше и черна кожена чанта, която допълваше имиджа му. Вътре имаше празна папка и последния брой на "Гардиън".
- Искате да инвестирате в туристическата дейност в страна, където има регионален конфликт?- изгледа го Неновски.
- Както казахте, конфликтът е регионален, а рано или късно подобни конфликти спират. Освен това страната ви е много красива и туризмът задължително трябва да се развива. Решил съм да построя хотел около Дойранското езеро и затова ми трябва уреда.
- Може ли да ми обясните по-добре?
- Искам да измеря земната енергия в района, където смятам да построя хотела. Съпругата ми е инженер и преди няколко месеца прочете в едно научно списание, че на места, където има аномалии в земната енергия, това не се отразява добре на хората, живеещи там. Мисля, преди да започна строителството на хотела, да проверя района. Освен това съпругата ми винаги държи тя да се занимава с вътрешния интериор. Казва, че следва древен японски метод за подредба на мебелите. Това дава комфорт и спокойствие на гостите.
- Аз също съм чувал за този метод - поклати глава професорът и се усмихна. - Господин Бенгстон, трябва да ви кажа, че имате много интелигентна съпруга. Аномалиите на земната енергия наистина не се отразяват добре на човешкия организъм. За съжаление обаче, много малко архитекти и строителни инженери се интересуват от това.
Неновски заведе Виктор в склада и дълго рови в един голям шкаф. Оказа се, че уредът е с размерите на обикновен будилник. Професорът обясни как се работи с него и дори направи демонстрация. После отидоха при секретарката, за да уредят плащането. Виктор очакваше сума от няколкостотин долара и когато разбра, че трябва да плати само осемдесет, се учуди. Апаратът не беше скъп, а и цената му се смъкваше заради втората употреба.
След покупката, се прибра в квартирата и смени деловото си облекло с по-спортни дрехи. Руди го нямаше. Разходи Кадри, нахрани го и като се свечери, потегли към Тетово. Искаше да изпробва уреда. Остави колата в центъра и тръгна към радио "Алис". Мина по същия път, откъдето минаха вчера с Руди и Шако. В сградата на радиото светеха няколко прозореца, но най-осветена беше пристройката отзад. Всички прозорци там имаха здрави метални решетки. На паркинга стояха седем леки коли и един микробус. Усилена охрана около радиото не се виждаше, само на входа се въртяха двама мъже. Мощни прожектора хвърляха светлина върху сградата и паркинга.
Виктор извади уреда от раницата си и започна измерването. Професор Неновски му обясни как точно се борави с него и какви са нормалните стойности. На хълма, където вчера стояха с Руди и Шако, земната енергия беше доста под средното ниво. Към първата редица дървета стойностите вече бяха в норма. Върна се назад към хълма и колкото повече се доближаваше до „Алис”, толкова енергията намаляваше. Обиколи оградата от външната страна, но стойностите останаха същите.
Виктор беше озадачен. От това, което му каза Синята брада и което намери за Хартмановата мрежа в Интернет, излизаше, че нещо в този район не е наред. Започна да усеща и първите признаци на главоболие и затова побърза да глътне две таблетки "Ропамекс". Вече носеше лекарството непрекъснато със себе си. Реши, че на всяка цена трябва да влезе в двора на радиото и да проучи и там какви са стойностите. Намери си едно удобно място, излегна се на тревата и изчака да мине полунощ. През това време само една жена излезе от радиото, качи се в сива мазда и потегли към Тетово. Когато мина полунощ, двамата пазачи на входа спряха да се разхождат насам-натам и влязоха в сградата. Виктор изчака още половин час и започна да реже телената ограда в най-отдалечения край. Промуши се внимателно и залегна на земята. Не последваха нито аларми, нито викове. Прожекторите осветяваха по-слабо тази част. Започна да се придвижва лазешком, държейки уреда в ръце. Успя да измине десетина метра, а стойностите на земната енергия просто изчезнаха, скалата не отчиташе нищо. До сградата резултатите бяха същите. Изпаднал в пълно недоумение, Виктор почти обиколи задната пристройка и част от централната част, но промяна нямаше. Дори започна да си мисли, че професорът му е продал развален уред. Няколко часа той се въртя в района на радиото, но по-различни резултати не получи. Измъкна се през дупката и се постара да я замаскира, за да не личи отдалеч, че оградата е рязана. После тръгна към Тетово, движейки се по-далеч от главния път. Колкото повече наближаваше града, толкова повече линиите на Хартмановата мрежа се нормализираха. В един от крайните квартали не се забелязваха вече никакви аномалии.
Виктор се качи в колата и известно време остана замислен в тъмното. Уредът нямаше повреда, нещо в района около "Алис" не беше наред, но и той самият не знаеше какво точно.
Прибра се в квартирата в четири и половина сутринта. Кадри веднага го усети и понечи да излае радостно, но Виктор му направи знак да мълчи и го погали по главата. Кучето изглеждаше щастливо, че го вижда.
На масичката в хола беше захвърлена черна лачена чантичка. Огледа се. На облегалката на единия фотьойл висеше червена дамска блуза.
"Руди пак има гости" - помисли си Виктор и влезе в стаята си.
Включи компютъра и потърси във форума, но в него имаше само трима-четирима участника. И в съседните форуми не беше по- оживено. Преди да се разделят вчера, Синята брада му остави електронен адрес. Написа му писмо и обясни за резултатите от Хартмановата мрежа, естествено, без да споменава къде се намира. Настрои мобилния си телефон да даде сигнал, щом получи отговор и се изтегна на леглото. Кадри се сви на земята до него.
В шест и десет телефонът звънна. Имаше съобщение от Синята брада. Виктор се усмихна. Неговият Интернет познат може и да беше по народност шотландец, но най-вероятно в момента не се намираше там. Сега в Шотландия беше пет и десет сутринта и му се струваше малко вероятно някой да става толкова рано, за да си провери електронната поща, още повече да изпраща писма.
"Да знаеш, твоят случай много ме заинтригува - пишеше Синята брада. - След като в района няма електроцентрала или голям трафопост, защо не провериш все пак за странни светлини, кръгове в нивите или неестествено умъртвяване на животни. Ако пък и такива неща липсват, аномалиите в Хартмановата мрежа се дължат на друго - електромагнитни вълни с изкуствен произход. Бас държа, че не знаеш какво е това! И аз доскоро не знаех, но просто съм любознателен. Опитвам се да разбера поведението на кучетата и защо понякога се държат агресивно. Някои нетрадиционни учени смятат, че електромагнитните вълни се използват при опитите за мозъчен контрол. Не случайно кучето ти е реагирало така. Животните са много чувствителни. Спомни си дали си видял други животни в този район, имаше ли птици например? Дръж ме в течение! Проявявам голям интерес!"
Виктор отново се тръшна на леглото и сложи ръце под главата си. Писмото на Синята брада го хвърли в истински смут. В района около "Алис" нямаше нито странни кръгове в тревата, нито умъртвени животни. Спомни си, че от време на време по медиите се съобщаваше за подобни неща, дори самият той беше чел различните хипотези. Най-разпространената обясняваше явленията с посещения на извънземни. После се оказваше, че никой не е виждал пришълците от Космоса, но много хора мислят, че точно те правят тези неща.
Виктор изсипа останалата част от пакета с кучешка храна в купичката на Кадри и го остави да се храни. После си направи голяма чаша кафе и се захвана да приготвя закуска. Най-вероятно Руди и приятелката му бяха изгладнели след бурната нощ. Но докато се въртеше из кухнята, мисълта за земната аномалия около "Алис" не го напусна.
След около час Руди и гостенката му станаха. Оказа се, че е сервитьорката. Момичето се смути, като видя Виктор, изяде само половин пържена филийка и каза, че трябва да си тръгва. Руди я изпрати до улицата. Когато се върна, на лицето му грееше доволна усмивка. Намери някакъв музикален канал по телевизора, увеличи го и започна да танцува из апартамента.
- Извинявай, би ли намалил музиката и спри да ми демонстрираш колко е гъвкаво красивото ти тяло! - подвикна му Виктор.
Германецът застана пред него, хилейки се.
- Точно това ми повтаряше цяла вечер Ева, че съм красив и имам гъвкаво тяло!
- Ти нарочно намираш такива, които да ти правят комплименти.
- Ами, завиждай ми, грознико! - намигна му Руди и продължи да се кълчи в ритъма на музиката.
След десетина минути се измори, спря телевизора и се запъти към пържените филийки.
Виктор му разказа какво е открил около "Алис". Докато слушаше, лицето на приятеля му доби по-сериозен вид.
- Знаеш ли - каза той, - преди няколко години се запознах с едно момиче, Барбара, полякиня. Майка й починала отдавна, отгледал я баща й. Успели да заминат за Германия през осемдесет и първа, когато се появи движението "Солидарност" и започнаха бунтовете в Полша. Барбара е учителка по биология.
- Защо ми разказваш всичко това?- прекъсна го Виктор. - Искаш да ми напомниш колко много жени си ощастливил ли?
- Не! - махна с ръка Руди. - Друго имах предвид. Докато живели в Полша, бащата на Барбара работел за военните. Открили в него паранормални способности. В края на шестдесетте и през седемдесетте години Съветският съюз, съвместно с учени от другите соцстрани, разработвал оръжие за мозъчен контрол. Събирали хора с изявени паранормални способности. Така бащата на Барбара попаднал в групата. Тя ми е разказвала страхотни неща за този период.
- А ти защо ми разказваш всичко това? - отново го прекъсна Виктор.
- Разказвам ти го, защото бащата на Барбара все още има такива способности. И сега при него идват хора за различни съвети. Той знае много неща, може да предсказва бъдещи събития, открива лошата енергия, чисти биополета.
- Биополета, енергии...Какви са тези работи, които ми разправяш, Руди?- отегчено попита Виктор.
Руди отпи глътка сок и се облакъти на масата.
- По всичко личи, че около "Алис" нещо не е наред и аз го долових, докато бяхме там. - Германецът замълча и после продължи: - Направи ли ти впечатление, че не чухме да пеят птици? Когато тръгнахме към радиото, дъждът току-що беше спрял. Знаеш, че след летен дъжд винаги има птича симфония. Видя ми се странно, че не чухме нищо такова. Поведението на Кадри също ме наведе на някои размисли.
Виктор рязко вдигна глава и погледна изненадано германеца.
- Руди, извинявай, че съм те подценявал досега! - възкликна той и му разказа за писмото на Синята брада.
- Не споделих с теб и Шако, защото мислех, че ще ми се подигравате - каза Руди, след като го изслуша. - От Барбара и баща й научих доста истории и станах по-наблюдателен.
- Има ли нещо, което не си ми казвал?- задържа погледа си върху него Виктор.
Германецът стана, наля си още кафе и пак седна. Когато заговори, гледаше надолу към масата.
- Често пътувам до Копенхаген по бизнес. Фирмата ни има офис там. Разполагаме и с хубав апартамент, в който отсядам обикновено. Един път, малко, преди да отпътувам, ми се обади Барбара. Беше много разтревожена. Баща й казал, когато пристигна в Копенхаген, да отида на хотел, а не в този апартамент. Никога преди това не бях споменавал на Барбара за апартамента. Видя ми се смешно желанието на баща й, но го послушах, взех си стая в хотел. Същата вечер избухна пожар в сградата, където се намираше апартаментът. Всичко беше изгоряло. Имаше три жертви. По-късно се оказа, че е някаква неизправност в електрическата инсталация.
Руди замълча. Виктор също мълчеше и го наблюдаваше.
- Барбара е добро момиче - продължи след малко германецът. - Знам, че ти и Шако ме смятате за несериозен и повърхностен с жените, но не е така. Бях влюбен в Барбара и й предложих да се оженим. Исках да прекарам живота си с нея, да имаме деца. Освен това тя готви чудесно. - Руди леко се усмихна. - Естествено, Барбара нищо не знаеше за моето минало. За нея бях почтен бизнесмен. А и аз се стараех да изглеждам такъв. Баща й обаче се възпротиви. Срещнахме се само двамата с него, за да поговорим като мъже. И какво мислиш ми каза той? Разказа ми всичко за мен самия, за легиона, все едно, че е бил непрекъснато с мен. Каза ми и за Шри Ланка.
- За Шри Ланка?- изгледа го изумен Виктор.
- Да, сякаш и той е участвал - кимна Руди.
Преди години няколко легионери получиха задача за Шри Ланка, Оказа се, че информацията е грешна. Отидоха да се бият с партизани, опозиционно настроени срещу режима, а попаднаха на цивилни. Без да знаят, избиха десетки невинни, сред тях жени и деца. Едва по-късно научиха какво са направили. Тримата приятели не обичаха да говорят за тази случка. Всеки сам се бореше със спомените.
Виктор запали цигара и намръщено загледа през прозореца. Руди, свил устни, търкаше някакво петно на масата, после сви юмруци и измърмори:
- Бащата на Барбара не искаше дъщеря му да се омъжи за такъв като мен. - Помълча, въздъхна и добави:- Каза ми и още нещо, че ще си отида от този свят, преди да съм навършил четиридесет години.
- Наистина ли ти каза това?
- Да. Не го каза, за да ме натъжи или отчая, а по-скоро, за да знам какво ме очаква и да се опитам да открадна от живота всичко, което успея за този период.
- Ти затова ли толкова бързаш да вземем парите на дон Гатузо?- опита да се пошегува приятелят му.
- Донякъде и затова...
Виктор го потупа по рамото и се засмя.
- Виж какво, Руди, и ти, и аз, и Шако, и въобще всички като нас рядко достигат до четиридесетгодишна възраст. Ние сами сме си избрали този начин на живот. Ти защо не последва семейната традиция? Ако го беше направил, жълтата преса щеше да се рови сега в живота на красивия млад милионер Руди Халдер, прекрасната му съпруга и двете или трите им мили деца. Е, аз не бях син на милионер, но и пред мен стоеше перспективата да започна един нормален обикновен живот - работа, кариера, семейство, къща на изплащане, летни ваканции до Бахамите и зимни на Алпите. Може би и при Шако е било така. - Виктор се наведе към Руди. - Нас този живот не ни устройва, приятелю, не всичко, което сме правили, е било хубаво, но ние сме избрали да живеем така. Връщане назад няма. Каквото ни остава, пак ще го изживеем по същия начин!
- Аз въобще не съжалявам за избора си и не искам да се връщам назад - ухили се германецът. - Брат ми пое семейния бизнес, не слиза от страниците на жълтата преса, както казваш. Само ако знаеш какъв охлюв е станал, не искам да съм на негово място!
Виктор се засмя.
- Е, а какво общо имат твоята приятелка Барбара и нейният специален баща с нашия случай?
- Мога да й се обадя и да помоля баща й за помощ. Той не е загубил способностите си. Владее метод за дистанционно наблюдение на обектите. Навремето военните са го практикували, за да следят враговете си отвъд Желязната завеса - разработки на нови оръжия, военна техника и други такива. За наблюдатели са използвали хора с паранормални способности.
- Сигурен ли си, че той ще ти обърне внимание, щом не те е харесал за зет? - погледна го Виктор.
Руди сбърчи вежди, побарабани по масата и след малко каза:
- Не вярвам да ми откаже. След като старият се възпротиви за нашия брак, Барбара все пак се омъжи, за един банков служител. Роди им се дете. След време банковият служител си намери любовница. Разведоха се, той нае добри адвокати и искаше да й отнеме детето, започна да я тормози.
- И ти се намеси, нали? - прекъсна го Виктор.
Германецът само сви рамене и разпери ръце.
- Знаех си - извика приятелят му, - знаех си, че в теб дреме един истински Робин Худ - защитник на обидените и онеправданите!
- Оня беше голям гад! Напиваше се и ходеше да тормози Барбара!
- Руди, нали не си му направил нещо много лошо? - изгледа го подозрително Виктор.
- Не, той само се премести в друг град и престана да тормози Барбара. Сега тя живее спокойно с баща си и детето. С нея запазихме приятелските си отношения, виждаме се от време на време.
- Значи не е проблем тогава да й се обадиш? Полякът с паранормални способности може да ни помогне или поне да ни обясни нещо. Тази странна аномалия не ми излиза от главата.
Руди погледна часовника си.
- В Хамбург сега е девет и половина. Барбара е във ваканция и може би си е вкъщи, ако не е излязла с детето на разходка.
Взе телефона и започна да набира номера. След малко заговори на немски.
- Успях да я открия - каза той, като приключи разговора. - Баща й отишъл на пазар, но го чакала всеки момент. Каза, че ще се обади, когато старият се прибере.
- Добре, ще чакаме - повдигна рамене Виктор и се заигра с Кадри.
След половин час мобилният телефон на Руди звънна. Този път той говори по-дълго и с по-сериозен глас. От време на време прекъсваше разговора и питаше Виктор за някоя подробност от снощните му изследвания около "Алис".
- Баща й се съгласи да помогне - плесна с ръце той, като затвори телефона. - Каза, че ще опита. Барбара ми е обяснявала, че при дистанционните наблюдения, наблюдателят трябва да има точните координати на изследваното място. Налага се обаче да изчакаме още. Това е нещо като хипнотичен сеанс. Старият каза, че ще се обади, като приключи сеанса.
- Колко време продължава един сеанс?
- Различно, понякога и два-три часа.
За да убие времето, Виктор започна да разтребва масата. Руди седна пред телевизора и се загледа в някакъв научно-популярен филм за Антарктида. Държеше мобилния си телефон в ръка. Като приключи, и Виктор се настани до приятеля си. Никой от двамата не се интересуваше от Антарктида, очакваха отговора.
Телефонът звънна след повече от час и половина. Разговорът беше дълъг.
Лицето на Руди ставаше все по-сериозно. Виктор знаеше малко немски и чу как на няколко пъти приятелят му попита: "Сигурен ли си? Провери ли добре?"
Германецът затвори телефона и зарови пръсти в косата си. Сините му очи бяха широко отворени и недоумяващи. Тръшна се на фотьойла и се вторачи в приятеля си.
- Е?- попита напрегнато Виктор.
- Това е най-шантавото нещо, което някога съм чувал - изпъшка Руди. - Бащата на Барбара беше категоричен - отговорът е психооблъчване.
- Какво точно имаш предвид?
- Старият каза, че психооблъчването се извършва от района на радиото, проверил е два пъти.
- Руди - погледна го недоверчиво Виктор, - как може твоят познат, който е на повече от хиляда километра оттук, да разбере това?
- Знам, че изглежда абсурдно, но е възможно. Целта на метода за дистанционно наблюдение е точно тази - да се изследват обекти на далечни разстояния. Дистанционните наблюдатели могат да изследват и обекти в Космоса.
- Ти вярваш ли?
- Вярвам - отговори твърдо Руди. - Методът е разработен отдавна, казах ти, че е използван по време на Студената война за разузнаване на противниковия лагер. Сега също се използва, може би вече и с друга цел - банково разузнаване, икономически шпионаж. Бащата на Барбара беше сигурен, че излъчването идва от антените в радиото. Той много точно описа целия район, хълмчето, липсата на висока растителност около оградата, все едно е бил там. Каза, че в наблюдението си видял възрастен мъж, дребен на ръст, куц. Този мъж управлява антените, той се опитва да прави мозъчен контрол.
- Какъв е този мъж? - прекъсна го бързо Виктор.
- Бащата на Барбара каза, че не е местен, чужденец е, най-вероятно англичанин или американец.
- И този мъж провежда мозъчен контрол над служителите в радиото, така ли?
- Не само над служителите в радиото, над една част от Македония.
Виктор стана, направи няколко крачки из стаята, запали цигара и се обърна към Руди.
- Не разбирам. Защо някакъв човек, при това чужденец, възрастен и куц, ще прави това? Каква е целта му, никой ли не е разбрал досега? А и за подобни експерименти се изисква много техника, пари, сигурно и екип от учени! - Виктор се доближи до приятеля си и посочи с показалец към него.
- Наистина ли вярваш в това? Не ти ли звучи като холивудска фантастика? Някой се опитва да контролира половин държава и всички са съгласни! Абсурдно е, Руди!
Германецът беше забил поглед в пода и мълчеше.
- Аз не се съмнявам в способностите на стария - каза бавно той. - Вече съм се убедил в тях. Не съм споменал и дума, а той знаеше за главоболието, което получаваме, знаеше, че гълтаме специални таблетки. Никога не е виждал теб и Шако, но ви описа много точно.
Виктор спря да се разхожда.
- Каза, че куцият мъж от няколко години е започнал експериментите си в Македония - продължи Руди. - Представял се за бизнесмен. Този мъж е много богат. Таблетките против главоболие са негово производство. Те правят човек по-податлив на психовълните.
Виктор бързо отиде в стаята си и се върна с кутия "Ропамекс".
- Тук пише, че са произведени от фирма "Вардафарма"- каза той, сочейки на Руди дребния надпис. После хвърли кутията на масата и продължи да пуши, крачейки напред-назад. - Наистина нищо не разбирам! Тези...тези психовълни, щом полякът твърди, че съществуват, сигурно се излъчват на някакви честоти, как никой не ги е прихванал досега? Има радари, има техника! Живеем в двадесет и първи век!
- Бащата на Барбара каза, че този мъж не е бизнесмен, той е учен. От много години се занимавал с проекта за мозъчен контрол, дошъл е специално с тази цел в Македония. Той... - Руди замълча, - той е свързан с наркоканала в страната.
Виктор се вторачи в приятеля си.
- Искаш да кажеш, че не Шенол Муши и Коста Петковски са начело на канала, така ли?
- Да - кимна германецът и добави след кратка пауза:- Има и още нещо. Бащата на Барбара предполага, че етническият конфликт в Македония е изкуствено предизвикан.
- Какво?!
- Куцият мъж го използва, за да прикрие дейността си?
- Нещо не схващам! - извика Виктор и разпери ръце. - Защо този тайнствен мъж се е набъркал с наркотиците, нали е учен?
- Напротив - завъртя глава Руди, - не е трудно за разбиране. Чрез наркотиците мъжът финансира дейността си. Бащата на Барбара каза, че с третата антена смята да покрие цялата страна, затова е започнал строежа й.
- И защо прави всичко това в Македония? Защо не го прави в собствената си родина, защо е трябвало да дойде в тази малка балканска страна и тук да започне да контролира хората? В една малка държава има по-голяма вероятност да го открият.
Руди беше подпрял брадичката си с ръка. Изглеждаше умислен.
- Бащата на Барбара спомена, че мъжът вижда себе си в някаква месиянска роля. Освен това той не е дошъл в Македония случайно. Синхронизира действията си с космическите влияния. Смятал е, че оттук психоизлъчването ще бъде най-силно. Синята брада е прав, че кучетата, и въобще животните, са чувствителни към вълни от подобен характер.
Виктор се отпусна във фотьойла и също се замисли.
- Щом контролира антените - каза след малко той, - значи куцият мъж е свързан с радиото, може би е негов собственик...Уредът сигурно затова отчита липса на енергийни линии. Явно излъчваните вълни ги трият...И главоболието е странно...
- В главоболието на тримата ни наистина нещо не е наред - обади се Руди. - Никой от нас преди не се е оплаквал от подобни продължителни симптоми. Нали и твоята англичанка страда от същото?
- Но защо прави всичко това? - продължи да разсъждава Виктор.
- Бащата на Барбара каза, че куцият се е вживял в ролята на месия.
- Месия, месия... - повиши глас приятелят му. - Знаеш ли колко хора познавам, които се изживяват като месии или поне си мислят, че са богоизбрани и имат много важна роля в този живот...
- Не знам какво да мисля - повдигна рамене германецът. - В едно обаче не се съмнявам, бащата на Барбара не лъже. Каза ми, че два пъти е проверил обекта, защото и на него цялата история му се видяла странна. За наша радост, съществува начин за отблъскване на психовълните.
Виктор го погледна. Руди леко се усмихна и продължи:
- Представи си, старият се притесни, като разбра в каква ситуация съм изпаднал. Даде ми съвет как да се пазя. Спомняш ли си, по едно време в легиона имаше един кореец, все разправяше разни небивалици? Забравих как се казваше. Семейството му емигрирало от Северна Корея...
- Хенри! - прекъсна го Виктор. - Кореецът се казваше Хенри. Само че не беше от Северна, а от Южна Корея. Семейството му избягало от режима на Пак Чжон Хи.
- Да, май се казваше Хенри - съгласи се Руди. - Спомняш ли си, че той носеше кръст на врата си, а ние се чудехме, защото беше будист.
- Имаше нещо такова - махна с ръка Виктор. – Защо се сети за него?
- Спомняш ли си кръста добре?- попита настойчиво Руди.
Приятелят му се замисли.
Май беше някакъв груб и голям, издялан от дърво.
- Точно така! - възкликна германецът. - Кръстът беше от дърво! Но ако си спомняш, не изглеждаше като другите кръстове - с по-дълга вертикална и по-къса хоризонтална част. При корееца двете части на кръста бяха еднакви.
Руди кръстоса посредата двата си показалеца и ги вдигна нагоре.
- Е?- изгледа го Виктор. - Какво означава това?
- В средата на кръста имаше камък. Хенри разправяше, че го носи срещу вредни енергии, магии и друга подобни. Ние му се подигравахме тогава. - Руди замълча, наблюдавайки приятеля си. - Бащата на Барбара ми каза същото. Дървеният кръст с равна хоризонтална и вертикална част и вграден аметист посредата може да ни предпази от психооблъчването. Още древните народи са познавали този символ. С него се пазели от магьосници.
- Дървен кръст и аметист... - измърмори Виктор, гледайки подозрително.
- Освен че има паранормални способности, бащата на Барбара е геолог – продължи Руди. - Каза ми, че аметистът има свойството да чисти човешкото биополе и да отблъсква насилствените интервенции върху него. В съчетание с дървения кръст действа още по-силно. А той беше сигурен, че излъчваните от антените вълни са доста силни. Важно е обаче къде да се носи кръстът, това е четвъртата чакра. - Руди посочи средата на гърдите си. - Хората обикновено си мислят, че щом става въпрос за психоконтрол, се действа върху главата. Действа се върху четвъртата чакра, тя е свързана с въздействия върху емоциите, чувствата, мислите. Ако човек иска да спре нежелани влияния, трябва да носи кръста точно върху тази чакра.
- И полякът ти каза всичко това?
- Да - кимна Руди. - Каза, че верижката за кръста трябва да бъде достатъчно дълга, за да може той да покрива четвъртата чакра. Така ще бъдем защитени най-добре.
- Кръстовете можем да си направим сами - каза след малко Виктор, - но аметист...
- Няма проблем - успокои го Руди. - В Скопие има много бижутерски магазини. В тях съм виждал различни камъни - скъпоценни и полускъпоценни. Сигурно продават и аметисти.
- Шако ще се прибере тази вечер. Налага се да поразгледаме по-обстойно радио "Алис" и да разберем кой е този куц мъж.
- Възможно е Гриша да го познава. - Руди погледна към приятеля си. - Ако думите на стария се потвърдят, а аз не се съмнявам в това, какво ще правим?
Виктор почука с пръст по масата и въздъхна.
- Тогава...тогава, приятелю, ще влезем в такава гъста и непроходима гора, дето не сме си и представяли, че е възможно да съществува. - Ухили се на Руди и добави с оптимизъм: - По дяволите, психоконтрол! Ние с горилите на Нориега се справихме, та с един куц психопат, който се смята за месия, ли няма да можем!