След като изпрати Стела, Дейл Кармак отново пусна видеозаписа. Вече твърдо беше решил, че тя ще е човекът, на когото ще завещае изобретението си. Като учен, Дейл не вярваше в свръхестествени сили, но беше склонен да мисли, че именно съдбата или провидението му изпратиха тази жена. Още когато създаде машината и реши, че ще я използва, за да преобрази света, физикът започна да търси своя наследник. Търсеше години наред, националността, расата, религиозната принадлежност бяха без значение. Нямаше предпочитания и към пола, макар да смяташе, че управлението на човешкия род е работа за мъж. Почти започна да се отчайва, когато попадна на англичанката или по-точно българката, но това не беше толкова важно. Стела Уикмън щеше да бъде идеалният управител и ползвател на машината. Откакто започна да я наблюдава и я подложи на мозъчен контрол, Дейл научи много неща за нея. Силният характер, интелигентността и съобразителността бяха чудесни качества, но младата жена притежаваше и още нещо. Дълбоко в нея имаше вродено чувство за справедливост и желание доброто да възтържествува.
Чувство за справедливост можеше да се открие в много други хора, но при Стела Уикмън то беше начин на живот. Нито изнасилването в младостта й, нито фактът, че беше останала съвсем сама, я бяха накарали да започне работа за фондацията. Инстинктивно е усетила, че именно така може да се бори срещу злото. Дейл разбра, че е преминала сериозна физическа подготовка и че знае неща, които малцина в света умеят. Но силата, която беше придобила, не я превръщаше в самоуверен киборг, опиващ се от собствената си мощ. Младата жена принадлежеше към единия процент човешки същества, които физикът наричаше солта на земята. Някои от тях оставаха в сянка - такива като нея, други се превръщаха в активни обществено-политически личности. В сянка или не, тези хора правеха човешката еволюция, движеха колелото на историята. Всички други, независимо с какво се занимаваха, колко бяха известни и богати, съставляваха останалите деветдесет и девет процента от човечеството. Дейл благодареше на съдбата, че му прати Стела.
След като вече я имаше, оставаше му само да премоделира психиката й, да я накара да забрави миналото си, да се освободи от спомени, чувства и страдания. И тогава, пречистена и обновена, той щеше да й довери изобретението си. С него трябваше да боравят само представители на единия процент от хората. Те щяха да го използват единствено в името на доброто на човешката цивилизация.
Дейл за втори път изгледа записа. Зоран Батич успя да наеме апартамент в сградата, където се намираше Стела и инсталира подслушвателната апаратура в квартирата й. Сега тя беше под непрекъснато наблюдение. Освен това Зоран успя да сложи и мини психопредавател в телевизора.
Дейл обаче беше озадачен. На записа се виждаше как неговата избраница прави любов с непознат мъж. Физикът изгледа повторно сцените не от някакво извратено воайорско желание, а защото долови нещо, което му беше убягнало. Той знаеше вече всичко за Стела, знаеше истинското й име, какви са били родителите й, как е попаднала във фондацията, кои са Изабел и Даниел, защо е дошла в Македония, защо се е сприятелила с Шенол. Но и през ум не му мина да предположи, че се среща с друг мъж, затова и не й задаваше въпроси на тази тема
Когато видя как двамата с непознатия влизат в квартирата й и той я поваля на земята, Дейл Кармак остана изумен. Стела Уикмън не изглеждаше на жена, която се хвърля в прегръдките на първия срещнат. Почти беше решил да пропусне любовните сцени, но нещо го накара да ги изгледа. Ученият много дълго беше изучавал психология и добре знаеше, че за характера на един човек може да се съди и по отношението му към секса. Естествено, за психолозите това представляваше трудно изследвана област, защото бяха необходими наблюдения.
Дейл предположи, че Стела е станала по-лекомислена заради психооблъчването, което и направи. Хората действаха различно при първия сеанс, някои ставаха агресивни, други флегматични, трети започваха да се чувстват гузни заради някакво старо прегрешение. Може би при англичанката беше подействало като сексуален стимулатор. Но явно тя се познаваше с мъжа отпреди. Физикът не разбра как се казва той, защото Стела нито веднъж не спомена името му. Ако някога, като по-млад, Дейл си беше мислил как иска да изглежда на външен вид, то щеше да опише точно този мъж. Познатият на Стела не приличаше на фотомоделите с безупречни черти и меланхолични погледи, но беше изключително привлекателен и чаровен. Физикът предположи, че той никога и пръста си не е мърдал, за да свали една жена, просто защото представителките на нежния пол сами са отивали при него. Такива мъже ставаха капризни и егоистични и с времето започваха да влагат все по-малко чувства в интимните си връзки. Непознатият може и да беше такъв с други жени, но Дейл веднага разбра, че към Стела съвсем не подхожда като към обичайно физиологическо задоволяване. На записа се виждаше, че тя е омаяна от облъчването и не откликва солидарно в любовната игра. И по-късно през нощта, когато Стела заспа, мятайки се в съня си, непознатият цяла нощ не затвори очи. Пушеше в леглото и й хвърляше тревожни погледи. Дейл реши, че на всяка цена трябва да разбере кой е този мъж. От малкото реплики, които си размениха със Стела, предположи, че е американец.
Когато изгледа записа за втори път, една мисъл започна, да се върти из главата му - в англичанката и непознатия имаше някаква прилика, все едно бяха двете парчета на счупена ваза. Залепяш ги и вазата отново става цяла.
Виктор остави Руди да се коси заради отлагането на задачата, хвана Кадри за каишката и се отправи към квартирата на Стела. Радваше се, че има възможност още да се среща с нея. И преди, по време на изпълнение на поръчки, му се случваше да се впусне в някоя любовна история, но този път беше по-различно. На няколко пъти се улови да мисли какво би станало, ако не беше наемник, а например шивач или счетоводител и срещнеше Стела. Ами тогава, тогава просто щеше да я попита дали иска да се ожени за него, щяха да си купят двуетажна къща и да отгледат две-три деца. В почивните дни щяха да подрязват розовите храсти в градината, да ходят на пикник и да водят децата си на разходка. Но това не можеше да стане в този живот. Вече достатъчно добре познаваше англичанката, за да осъзнае, че нито той, нито тя бяха от хората, създадени за подобно всекидневие. Съмняваше се, че идването й на Балканите е свързано само с журналистическа дейност. Може и да беше журналистка, но се занимаваше и с нещо друго, най-вероятно сътрудничеше на някоя тайна служба. На Виктор му беше ясно, че сътрудници на тайните служби стават и хора със съвсем обикновени професии, дори така по-добре прикриваха истинската си дейност. Преди време се запозна с една френска художничка, а по-късно се оказа, че тя от години работа за МОСАД. Бяха я разкрили и екзекутирали, докато изпълнявала задача в Канада. Когато разбра, доста потъгува за нея. Надин беше очарователна и жизнерадостна млада жена, която все казваше, че още не е нарисувала картината на живота си. Не успя да я нарисува. Както кучетата от една порода се надушваха, така и хората с рисковани професии също се разпознаваха един друг. Бившият легионер се досещаше, че зад безгрижната фасада на журналистка изследователка, която демонстрираше Стела Уикмън, се крие доста опасна работа Освен това вече имаше възможността да се увери в перфектните й бойни способност. Такива неща се учеха на специални места, от специални инструктори. Мисълта, че работи за някоя екстремистка или неофашистка организация от типа на "Червените бригади", "Марксисти в действие" или "Наследници на Фюрера”, го развеселяваше. Не можеше да си представи Стела в нацистка униформа, вдигнала дясната си ръка, да реве екзалтирано: "Хайл". Хитлер!" или пък да вее червено знаме и да крещи до прегракване: "Смърт на световния капитализъм! Да живее комунизмът!". Беше прекалено умна, за да се поддаде на подобни налудничави идеи. Дейността й не беше свързана и с религиозния фанатизъм. Виктор разпознаваше този тип хора още по погледа.
Последният път, когато се видяха със Стела, тя му се видя странна, сигурно беше прекалила с коктейлите. На сутринта му се стори, че все още е разсеяна и разконцентрирана и отложи разговора. Смяташе да я попита какво мисли за бъдещето на връзката им, иска ли да продължат да се срещат, коя е Изабел, която толкова често споменаваше в съня си. Щеше да я попита тази вечер. Краят на мисията му в Македония наближаваше, а може би и нейната работа скоро щеше да свърши, не искаше просто така да се разделят и никога повече да не се видят. Беше влюбен в тази жена, както в никоя друга досега.
Когато стигна до сградата, Виктор видя, че прозорците на втория стаж светят. Дълго чака, преди вратата на апартамента да се отвори. Видът на Стела го изненада. Носеше грозни широки дънки и размъкната тениска. Погледът й беше разсеян по същия начин, както последния път, когато я видя. На лицето й имаше някаква неопределена усмивка. Косата й изглеждаше така, сякаш не е ресана от два дни.
- Не си ми казвал, че имаш куче - изрече с равен глас младата жена и се загледа за миг в Кадри, после безцелно се вторачи някъде зад рамото на стопанина му. - Ами, влизайте...само че за него няма да има коктейл. Дано си го нахранил, защото не мога да му предложа нищо свястно.
Обърна се и тръгна навътре.
Виктор съвсем не очакваше да я види отново в този вид. Помисли си, че престоят в Македония май вече й дотяга и затова е започнала да търси разтуха в алкохола. Донякъде беше съгласен, малката балканска държава не можеше да предложи кой знае какви развлечения.
Последва я по коридора и се отправи към хола. Стела седеше във фотьойла, преметнала крака през страничната облегалка и отпиваше от голяма чаша със синкава течност. По телевизора вървеше някакъв сапунен сериал. Участниците в него имаха много щастлив и безгрижен вид.
Виктор се отправи към дивана и изведнъж Кадри започна да ръмжи и да се дърпа към коридора.
- Какво става, приятелю? - наведе се към него стопанинът му, гледайки го учудено. - Дошли сме на гости. Не ме излагай пред госпожица Уикмън. Тя беше така добра да ни приеме
Кучето продължи да ръмжи и да се дърпа.
- Може би тук му е прекалено топло - обади се Стела. - Климатикът не работи от вчера. Изведи го на терасата.
Виктор го поведе. Когато минаха покрай телевизора, Кадри излая няколко пъти и бясно се понесе към терасата. Навън явно се почувства по-добре, подаде глава над парапета, огледа се и легна на земята.
- Е, щом така ти е добре - повдигна рамене стопанинът му. - Мислех, че двамата ще правим компания на госпожица Уикмън. - Погледна към стаята и добави:- Всъщност, на нея в момента чашката й прави по-добра компания.
Погали кучето зад ушите и влезе вътре. То веднага се надигна след него и се опита с муцуна да затвори вратата.
"Моят питомец бил и дискретен, не иска да ни пречи!" – развесели се младият мъж.
Стела беше пресушила чашата и поглеждаше към кухнята.
- Ще ми позволиш ли аз да ти направя следващия коктейл? - наведе се галантно към нея Виктор.
Тя му подаде чашата, без да откъсва поглед от екрана. Героите от сериала си подхвърляха топка на брега и се смееха.
На масата в кухнята имаше няколко бутилки алкохол. Виктор ги разгледа и откри синкавата течност. Носеше името на карибски остров. Отпи глътка и бързо я изплю в мивката. Вкусът му напомни на изгнило манго и вкиснало кокосово мляко.
Но щом Стела предпочиташе този бълвоч...Вложи и известно творчество в приготвянето на коктейла. Реши, че малко водка ще подобри вкуса му. Счука леда на дребно, а на ръба на чашата постави резенче лимон.
Младата жена стоеше в същата поза и зяпаше сериала. Виктор седна близо до нея и й подаде чашата. Тя отпи солидна глътка и без да го погледне, каза:
- Добре че си сложил водка, сега е по-хубав.
Той се усмихна, приближи се още по-близо до нея и постави ръка върху коляното й. Стела не реагира. Виктор малко се обиди, че не сваля поглед от тъпия сериал, но реши да не се отказва. Придърпа я от фотьойла и я сложи да седне в скута му. Тя не се възпротиви, но продължи да гледа към телевизора. За негова радост, след няколко минута сериалът свърши.
- Искаш ли да излезем? - попита той. - Можем да отидем някъде да потанцуваме.
- Да потанцуваме... - за първи път, откакто дойде, Стела го погледна в очите. - Да потанцуваме... - тя затананика някаква песен. Беше отпреди двадесетина година.
- Спомняш си тази песен! - учуди се Виктор. - Сигурно си била невръстна тийнейджърка, когато стана хит?
- Бях на петнадесет години. На новогодишното тържество в училище Стоян я пусна няколко пъти една след друга.
Говореше, зареяла поглед из стаята.
- Стоян, кой беше той?
- Учеше в съседния клас.
- Стоян...Стоян - повтори няколко пъти Виктор. - За първи път чувам това име. Той англичанин ли беше?
Стела изведнъж избухна в смях.
- Стоян англичанин...- продължи да се смее тя.
- Да не ти е бил гадже? - погледна я закачливо младият мъж.
- Не...беше гадже на Веселина...
- Веселина.. .Твоите съученици са имали много интересни имена.
Стела изпи и последната глътка и стана.
- Искаш ли да налея и на теб нещо за пиене? - попита през рамо тя, докато отиваше към кухнята.
- Не, благодаря. У нас вече пих достатъчно.
Стела се върна, но този път течността в чашата имаше зеленикав цвят.
"Май сериозно го е ударила на пиянство" - отбеляза наум Виктор и се сети, че познава няколко сътрудници на тайни служби, които в един момент от живота си се алкохолизираха. Само че Стела Уикмън имаше прекалено силен характер, за да позволи на пороците да я победят. Дали единствено скуката беше причина да посегне към бутилката?
Младата жена се настани върху коленете му. Виктор дори се зарадва и смело плъзна ръка под тениската й. Тя обви шията му с ръце, загледа се в тавана и запя.
Пееше на български.
- Знаеш и песни на български?- искрено се учуди се Виктор и повдигна тениската й. - А аз си мислех, че само езика си учила.
Стела спря да пее и все така с очи, обърнати към тавана, каза:
- Тази песен пеехме в хора
- В кой хор?
- В училище.
- Пяла си в училище български песни?
- Понякога пеехме и руски.
Виктор хвана главата й и я обърна към себе си.
- Стела, ти в българско училище ли си учила?
- Да.
- А къде се намираше това училище?
- Как къде - учуди се жената, - в София.
- Ти там ли си живяла?
- Живях там, докато заминем с мама за Нигерия.
- Защо отидохте в Нигерия?
Бившият легионер изглеждаше изумен.
- Отидохме, защото.. .защото...
Стела изведнъж скочи и застана пред него. Погледът й вече не беше толкова разсеян, нямаше я и неопределената усмивка. Веждите й бяха леко сбърчени, сякаш се опитваше да си припомни нещо.
Виктор напрегнато я следеше с очи.
- Ти затова ли дойде, да ме разпитваш?- попита тя. Равната интонация в гласа й беше изчезнала.
- Не, просто си говорим - бързо отговори той.
Стела се хвана за челото и започна да се разхожда из стаята и коридора. Спираше за кратко, оглеждаше се и пак продължаваше да крачи, захапала долната си устна. Излезе на терасата и се облегна на перилата.
Кадри отвори едното си око, погледна я и пак го затвори.
След петнадесет минути влезе в стаята. Беше възвърнала нормалния си вид.
- Защо пък да не излезем?- обърна се тя към Виктор.
- Добре, щом искаш...
Стела взе недопитата чаша, помириса я, намръщи се и изля останалото съдържание в мивката.
- Как съм могла да пия това?- измърмори тя. - Сигурно ти си ми го дал, за да ме напиеш.
- Не хвърляй вината върху мен! - защити се веднага Виктор. - Ти сама си купила тези отрови с имена на екзотични острови!
Стела напръска лицето си с вода, среса косата си и си сложи малко грим.
- Имам само една забележка - каза младият мъж. Тя го погледна. - Би ли сменила тези антиженски дрехи с нещо по-прилично?
- Не съм и мислила да излизам в този вид - разсмя се Стела и като разтвори гардероба, каза:- Оставям на вас, господин Бенгстон, вие да изберете облеклото ми за тази вечер.
Виктор разгледа съдържанието на гардероба и извади една рокля. Беше същата, която носеше, когато го посети в хотелската му стая в Слънчев бряг.
- Господин Бенгстон, някой казвал ли ви е, че спомените размекват човек? - стрелна го с очи Стела.
Той само повдигна рамене и се усмихна.
- А сега ме остави да се облека.
- Не се надявай! - каза Виктор и удобно се настани на леглото.
Стела се подвоуми две-три секунди и започна да се облича.
Най-напред вечеряха в един ресторант, където свиреше оркестър, но после решиха, че музиката не им харесва и отидоха в нощен клуб.
От разсеяността на Стела вече нямаше и следа. Виктор обаче през цялото време си мислеше за странната й метаморфоза и най-вече за това, което му каза. Можеше да се закълне, че беше искрена. Дали под въздействие на алкохола или на нещо друго, но не се съмняваше, че Стела Уикмън му сподели някаква информация от миналото си и после съжали. Не случайно през цялата вечер някак се опитваше да замаже това, което се беше изпуснала да каже и се стараеше да му внуши, че е било шега. Тази жена продължаваше да го учудва и да го кара да я желае още по-силно.
След клуба, Стела не искаше да се връщат в квартирата й. Бяха оставили там Кадри. Отидоха в един мотел край Скопие.