Виктор намери свободно място близо до центъра на Тетово и паркира колата. Беше едва десет и половина предиобяд, а с Шако и Руди имаха среща чак в един. Приятелите му наблюдаваха Коста Петковски и Шенол Муши.
След като вече знаеха местонахождението на лабораториите, а Гриша им помогна да прехвърлят боеприпасите в Косово, беше време да се залавят сериозно за работа и да свършат това, за което дойдоха в Македония. Правеха последно проучване на навиците на Петковски и Муши. За македонеца беше почти сигурно, че ще го атакуват във Велес, където живееше любовницата му. За албанеца остана радио "Алис". Той доста често идваше тук, дори по-често от своя приятел, а и мястото беше най-подходящо. Преди два дни Муши замина за Черна гора и Шако тръгна след него. Тримата приятели се разбраха днес по обяд да се видят в Тетово и да огледат местността около радиото. Албанецът се грижеше повече за своята сигурност от Петковски и това беше едно от малкото удобни места за покушение срещу него. Освен това изпълнителите на поръчката на дон Гатузо искаха да няма излишни жертви.
Виктор поседя петнадесет минути в колата и излезе. Можеше да се поразходи из града. Днес имаше пазарен ден. Не знаеше къде точно се намира пазарът, но тръгна след най-многолюдния поток от хора и не сгреши. Тетовчани, а и жители на околните села, се тълпяха около сергиите. Продължилият вече няколко месеца конфликт стана причина да изчезнат някои стоки. Около пазара нямаше един квадратен метър свободна площ. Човек не можеше да се движи от паркираните една до друга коли. Хората купуваха в големи количества. Разменната валута беше не македонският денар, а германската марка и американският долар. В момента националната валута не се ползваше с голяма доверие сред гражданите си.
Виктор се смеси с пъстроцветното множество купувачи и продавачи и заразглежда сергиите. Продаваше се какво ли не - дрехи, козметика, храна, кафе, цигари, електроуреди, дори и книги. Купувачите оглеждаха стоката, продавачите я хвалеха, а понякога дотолкова се разгорещяваха в пазарлъците, че стигаха до размяна на ругатни и дори заплахи за физическа разправа. В подобни случаи се намесваха трети лица, за да усмирят двете спорещи страни. Имаше и такива, които, щом чуеха, че някъде има разправия, отиваха просто да погледат. На няколко места продаваха и животни - кокошки, патки, овце, кози.
Погледът на Виктор беше привлечен от едро мъжко куче с ръждивосива козина и тъпа муцуна. Нямаше съмнение, че е от прочутата овчарска порода шарпланинец. Досега бившият легионер беше виждал такъв екземпляр само в албумите за кинолози. От малък той се прехласваше по кучетата и откакто се помнеше, около него все се въртяха по едно-две Беше изчел купчина киноложки книги, имаше самочувствие, че познава добре кучешкия нрава, независимо от породата, и се гордееше, че притежава вроден талант за дресировка.
Петдесетгодишен албанец с характерната плетена шапка на главата държеше шарпланинеца на здрава каишка и разговаряше с мъжа от съседната сергия. Изглежда нямаше много желаещи да купят кучето. Тази порода се славеше с добродушния си нрав към стопанина, но не винаги тази добродушност се проявяваше към непознати.
Виктор приближи към албанеца. Шарпланинецът веднага наостри уши и оголи големите си зъби.
- Продаваш ли го? - попита Виктор на сърбо-хърватски.
Мъжът с плетената шапка спря да говори със съседа си и го огледа учудено.
- Продаваш ли го?- повтори Виктор и този път подкрепи въпроса си с жестове.
- Откъде си? - попита също на сърбо-хърватски албанецът.
- Швед съм.
Мъжът се почеса по главата и намести шапката си, без да има причина. Съседът му остави сергията си и застана до тях.
- На колко години е кучето? - посочи към шарпланинеца Виктор.
- Няма година, на шест месеца е. Чиста порода, вълците се плашат от него. Цяло стадо може да пази.
Албанецът изведнъж стана словоохотлив. Съседът му кимаше с глава и подемаше някои реплики.
Виктор се наведе към кучето. То оголи още повече зъбите си и тихо изръмжа.
- Кучето е много добро, но от първия път не може да свикне с нови хора - каза предпазливо албанецът и придърпа към себе си каишката на шарпланинеца.
Виктор не му обърна внимание, продължи да гледа кучето. Протегна внимателно ръка, шарпланинецът изръмжа и тръсна глава, сякаш се опитваше да го сплаши. Бившият легионер не трепна, протегна още по-напред ръката си. Леко докосна козината му, най-напред само с пръсти, после започна да го гали с длан. Потърка го няколко пъти зад ушите и продължи по цялото тяло.
- Красавец... чистокръвен шарпланинец... - говореше тихо на английски Виктор и галеше кучето.
То бавно скри зъбите си, присви няколко пъти очи и се отърка в него.
Двамата албанци гледаха с интерес сцената. Когато кучето се отърка във Виктор, заговориха оживено на родния си език, смеейки се. Бившият легионер клекна и започна да гали шарпланинеца с две ръце.
- Ти разбираш от кучета! - каза с възхищение мъжът с плетената шапка и разтегна устни от едното си ухо до другото. - Тази порода рядко приема така. нови хора! Ти си специалист!
- Колко искаш за него? - попита го Виктор.
- За теб ще направя отстъпка! Ти си изключение! - продължи да разтяга устни мъжът.
- Колко?
- Четиристотин марки - без да мисли много, каза албанецът.
- Нямам марки, имам долари - погледна го Виктор. - Двеста долара?
Двамата албанци се спогледаха.
- Става – съгласи се продавачът.
Виктор му даде парите. Двамата мъже дълго оглеждаха четирите банкноти по петдесет долара, докато се уверят, че не са фалшиви.
- Хайде, твое е! - ухили се широко албанецът и му подаде каишката.
Шарпланинецът доброволно се остави в ръцете на новия си стопанин.
- Водил ли си го на ветеринарен лекар? - попита Виктор.
- Да, да - бързо отговори албанецът. - Няма проблем, кучето е здраво! Ваксинирано е!
Виктор поведе шарпланинецът, но се сети нещо и се обърна към предишния му собственик:
- Забравих да те питам как се казва?
Албанецът изглеждаше озадачен.
- Децата му викаха Рики, ама, ако на теб не ги харесва...
Виктор помисли минута-две и погледна мъжа.
- Ти как се казваш?
- Кадри.
- Кадри...Кадри... - повтори тихо той. - Имаш ли нещо против да кръстя кучето на твое име?
Мъжът отново показа ослепителната си усмивка.
- Може.
Изглеждаше поласкан.
- Добре, от днес ще се казва Кадри - върна му усмивката Виктор и поведе кучето. То покорно вървеше до него.
Бившият легионер купи два пакета кучешка храна. Единия веднага даде на Кадри, а другия натъпка в раницата си. Подари на питомеца си и нова скъпа верижка. Собственикът на магазина отдавна се беше отчаял, че може да продаде някога скъпата верижка и искрено се зарадва, когато се намери купувач за нея. Дори направи петпроцентна отстъпка, обяснявайки, че в пазарния ден обикновено продава с отстъпка. Виктор потърси за всеки случай и ветеринарен лекар. Намери го в приземния етаж на една кооперация. Лекарят беше много млад и някак насила се опитваше да изглежда зрял и сериозен. На стената висеше дипломата му с дата отпреди една година. Той веднага позна шарпланинеца.
- А, това е кучето на мой съсед, живеем на една улица, казва се Кадри.
Младежът успокои Виктор, че кучето е ваксинирано и му е правен медицински преглед.
През останалото време до срещата бившият легионер и новият му питомец се разхождаха из Тетово. Сближаваха се все повече.
Руди и Шако останаха с отворени уста, когато видяха кучето.
- Смяташ да водиш този звяр с нас! - възкликна германецът. - А като се върнем в Скопие, къде ще го държиш?
- Как къде - изгледа го учудено приятелят му, - в квартирата.
Руди се опули срещу него.
- Не, не и не! Няма да живея в един апартамент с този вълк единак!
Той, за разлика от Виктор, не изпитваше особено мили чувства към кучета, котки, хамстери, игуани и всякакви други домашни любимци.
- Ако толкова много не ти харесва Кадри, можем да се разменим с Шако. Той ще дойде при теб, а аз ще отида в неговата квартира.
Шако не изглеждаше особено ентусиазиран от тази идея, но реши да направи някакъв контакт с кучето и протегна ръка към него, бърборейки гальовни думички. Шарпланинецът обаче вирна глава, оголи страшните си зъби и започна заплашително да ръмжи. Явно не желаеше да се сприятелява толкова бързо с приятеля на новия си стопанин. Шако веднага дръпна ръката си.
- Спокойно, Кадри, спокойно, момчето ми! - потупа го по гърба Виктор.
- Кръстил си звяра Кадри, така ли? - попита Руди, гледайки намръщено към кучето.
- Да, човекът, от когото го купих, се казваше Кадри. Реших да го кръстя на неговото име. Голям късмет извадих! - каза щастливо Виктор. - Купих кучето само за двеста долара, а в Западна Европа струва десет пъти повече. Тази порода не се намира...
- Дал си двеста долара за това чудовище! - извика Руди и загледа приятеля си така, все едно, че пред него стоеше човек с тежко мозъчно разстройство.
- Кризата, тя обезценява скъпите неща... - не му обърна внимание Виктор и погали питомеца си.
- Чудя се как Джена още не те е напуснала заради ония два питбула?
- Питбулите дори са по-привързани към нея, отколкото към мен.
Тримата мъже изчакаха краткия летен дъжд да премине и тръгнаха към края на Тетово. Оставиха колите си в града. Така, с раници на гърбовете, създаваха впечатление на туристи, тръгнали на извънградска екскурзия. Имаше и други като тях. Естествено, хората не правеха разходките си много навътре в планината, както преди. Конфликтът ги караше да бъдат по-предпазливи. За никой не беше тайна, че лагерите на Албанския национален фронт се намират в Шар планина.
Тъмните облаци по небето бързо се разнесоха и скоро се показа слънцето. Дъждовните капчици постепенно се изпаряваха от листата. Въздухът стана по-свеж, миришеше на цветя и билки.
Тримата мъже се разположиха на малко възвишение. Радио "Алис" се намираше в по-ниското и оттук се откриваше чудесна гледка към сградата и паркинга. Районът на радиото беше ограден с мрежеста телена ограда.
Извадиха от раниците си рогозки и ги постлаха на тревата. Гледани отстрани, по нищо не се различаваха от обикновени туристи. Кадри бързо се разположи на една от рогозките и примижа от удоволствие, изтягайки се на слънце. Руди му хвърли неодобрителен поглед и се премести на възможно най-далечния край от него.
- Виждам един пазач на входа и един в задния край на сградата. Радиото не е особено оживено - каза Шако и подаде бинокъла на Виктор.
Той погледна през него, правейки сянка с дланта си, за да не се отразява слънцето в лещите.
- Да, не се виждат много хора.
- Не се виждат, но има дванайсет коли на паркинга - обади се Руди.
- Най-вероятно са на служителите - повдигна рамене Шако. - Има журналисти, техници, охрана, чистачки, разни други.
- Тетово не е далеч от Скопие. Може би има и хора, които пътуват оттам - предположи Виктор.
- Гриша ми каза, че директорът Сашо Марковски е от Скопие - погледна на свой ред през бинокъла Руди и след малко го свали. - Истинският собственик, американецът- Карнак, Кармак или както там беше, не знам къде живее.
- Сградата е доста голяма - обади се Шако.
- Не е чак толкова голяма - обърна се към него германецът, - това все пак е радио.
- Радио, което се лови в една трета от държава с територия от двадесет и пет хиляди квадратни километра - ухили се Шако
- Виждам, че добре си запознат с географските данни на Македония - направи иронична физиономия Руди.
- И защо са решили да правят това радио точно в Тетово? - по-скоро на себе си измърмори Виктор.
- Може би в Скопие конкуренцията е по-голяма - излегна се на рогозката Шако. - Всички се стремят към столицата.
- Да, може би - съгласи се приятелят му, - макар на мен да ми се струва, че подобно радио може да се помести и в апартамент като нашата квартира.
Руди отново вдигна бинокъла към очите си, взира се известно време и каза:
- Хората строят трети предавател, сигурно искат да покрият цялата страна. Всъщност...всъщност това са някакви диполни антени, но...но формата им е малко нестандартна...
Другите двама се загледаха натам.
- Антени като антени - махна с ръка Шако.
- Не съвсем - остави бинокъла на рогозката Руди. - В горната част предавателите не приличат на типичните диполни антени. Имат и нещо като метални сфери на върховете си.
- Македония е планинска държава, може да са направени така за по-добро излъчване.
Германецът нищо не отговори, но продължи да гледа двете стърчащи антени.
- Ще ползваме гранатомет - каза Виктор. - Шенол обикновено паркира отдясно на входа. Между колата му и сградата винаги има тридесет-четиридесет метра. Когато го ударим, няма опасност да засегнем сградата и хората вътре. От тази страна се намира стълбището. Ще има само счупени стъкла и уплашени. Освен това Шенол винаги влиза сам в радиото, бодигардовете му чакат в колата.
- Шенол Муши държи сериозна охрана около себе си, но странно защо тук идва с една кола и един бодигард - обади се Шако.
- Може би смята, че в радиото никой няма да го нападне - ухили се Руди.
- И защо ли толкова често идва тук? - измърмори Шако.
- Негова си работа, въпросът е ние да свършим нашата и да си получим парите –каза германецът, полягайки върху рогозката. Но изведнъж бързо се надигна, прецени, че разстоянието между него и кучето не е достатъчно голямо и се премести още половин метър по-далеч.
Шарпланинецът не му обърна никакво внимание.
Шако извади синя кутийка с надпис "Ропамекс" и си взе една таблетка. Виктор го видя и вяло се усмихна.
- И ти ли имаш главоболие? При мен започна от половин час, откакто сме тук.
Шако му подаде кутийката. Руди също протегна ръка към лекарствата, мърморейки:
- Ще запомня Македония с вечното главоболие. Никога досега така не ме е боляла главата и не съм гълтал толкова хапчета. Заприличахме на наркомани, дето не могат да живеят без дозата "Ропамекс".
- Поне в упътването пише, че няма вредни странични действия – каза Виктор и намръщено преглътна хапчето.
- Не се знае дали са вредни или не. От фармацевтичните компании винаги така казват, страничните действия идват по-късно.
Тримата мъже замълчаха. Шако лежеше по корем, загледан към радиото.
- Обикновено на такива места като извънградски производствени сгради от рода на цехове, фабрики, пък дори и радиостанции се правят градинки, малки паркове, засаждат се цветя и дървета, слагат се пейки - започна да разсъждава на глас той. -Целта е да се създава настроение у трудещите се, да им е приятно да работят. Но в "Алис" явно не мислят така. Тук има само една сграда, антени и няколко декара циментирана земя. Аз, ако бях шеф, щях да направя жив плет, да посадя розови храсти около паркинга...
- Не знаех, че се увличаш от градинарство - изсмя се Руди.
- Може пък в "Алис" не случайно да са избрали точно този дизайн – предположи Виктор. - По-лесен е за поддържане. За градинките отиват допълнителни разходи. - Огледа се и добави: - Работата е там, че и извън района на радиото няма много буйна растителност. Когато атакуваме, трябва да сме много внимателни и бързи. На този хълм има само трева, налага се след нападението бързо да се придвижим в онази посока.
Той махна с ръка и приятелите му обърнаха очи натам. В диаметър от стотина метра около оградата на радиото растеше само трева. Едва двеста- двеста и петдесет метра по-нататък от мястото, където бяха застанали, се появяваха храсти и дървета.
Разнесе се музика. Група младежи търсеха терен, където да си направят пикник. Повъртяха се на хълмчето, изгледаха кучето и тръгнаха към рехавата горичка в далечината.
Виктор извади пакета с кучешката храна от раницата си и се изправи.
- Можем да поразгледаме по-близо до оградата - каза той, отиде до Кадри и го погали по хълбока.
- Мислиш ли, че е разумно? - попита Шако и също се надигна.
- Защо не. Туристи сме, разхождаме си кучето.
Мъжете събраха рогозките, сложиха раниците си на гърбовете и заслизаха по хълма. Кадри вървеше до стопанина си. От време на време той му подхвърляше по някое парченце от пакета. Когато наближиха на тридесет-четиридет метра от оградата, кучето изведнъж започна да ръмжи.
- Какво има. Кадри? - погледна го изненадано Виктор и понечи да го погали, но то се дръпна и се върна няколко крачки нагоре към хълма. - Какво ти е, момчето ми?- учуди се още повече стопанинът му.
- Какво, какво - измърмори Руди, - звярът сигурно е решил да ни яде, омръзна му да се държи прилично!
Виктор продължи да върви надолу, но шарпланинецьт отказваше да го последва, ръмжеше и продължаваше да стои на по-високото.
- Защо така, приятелю, да не си ми сърдит? - говореше стопанинът му и се опитваше да го накара да дойде при него. Порови из пакета, извади голям кокал и го хвърли надолу към оградата.
Кадри проследи с лаком поглед кокала и се затича към него, но изведнъж рязко спря, изскимтя и бързо се качи нагоре по хълма.
- Нищо не разбирам! - извика Виктор и също спря. - Нима ще оставиш този изкусителен кокал? Кадри, аз го купих специално за теб!
Руди и Шако заинтригувано наблюдаваха сцената. Германецът неодобрително клатеше глава и тихо мърмореше.
Виктор отиде до кучето, хвана го за каишката и го поведе надолу. Само след няколко метра то започна да скимти, да издава странни хъркащи звуци и бясно да се дърпа назад. Мъжът не можа дълго да издържи отпора на едрия шарпланинец и го пусна. Кадри с все сила се понесе нагоре по хълма. Спря на най-високо място и загледа към стопанина си.
- Добре, де, добре! Ще отидем отдругата страна, явно тук не ти харесва - повдигна рамене Виктор и тръгна по хълма.
Шако и Руди го последваха. След няколко метра хълмът започваше да се снишава. Повървяха доста, обикаляйки сградата на радиото и спряха на срещуположната страна. Тук земята беше равна. Виктор отново извади парче храна от пакета и го хвърли към оградата. Кадри се затича, но на няколко метра преди телената мрежа спря, изскимтя и побягна назад. Този път стопанинът му сериозно се ядоса.
- Не мога да разбера оградата ли те плаши? Хайде, сега ще отидем заедно!
Хвана кучето за каишката и го помъкна със себе си. Кадри рязко се отскубна, върна се на старото си място и оголи зъби, ръмжейки заплашително.
Виктор изглеждаше озадачен.
- Сигурно нещо го плаши - подвикна Шако. Двамата с Руди стояха настрани.
Приятелят им завъртя глава, оглеждайки района и измърмори:
- Аз обаче не виждам нищо обезпокоително.. .може би причината е друга...
Тримата мъже се повъртяха още малко около радиото, обсъдиха някои подробности по плана за атака и тръгнаха към Тетово. Кадри се беше успокоил. Когато загърбиха телената ограда, дори започна безгрижно да подтичва около новия си стопанин.
Приятелите се разделиха, всеки беше дошъл с различна кола дотук. Разбраха се да се видят в Скопие.
Виктор реши да купи още храна за Кадри и се отби в един магазин. По улицата пред магазина премина червено пежо, беше на Стела. Бързо плати, набута кучето в колата си и я проследи. В края на Тетово англичанката се отби към радио "Алис". Виктор постоя няколко минути и потегли към Скопие. Когато се прибра в квартирата, Руди все още го нямаше. Кадри обиколи всички стаи и сякаш нарочно се хвърли на леглото на германеца и отърка цялото си тяло в покривката.
- Не мисля, че Руди много ще се зарадва, като види какво си направил - засмя се Виктор и влезе в банята.
Като излезе, наля малко портокалов сок в голяма конусовидна чаша и я допълни с щедра доза водка. После взе компютъра и се настани на дивана в хола. Кадри се сви до него и затвори очи.
Виктор реши да намери причината за странното поведение на своя питомец около радиото. Доста време рови из страниците в Интернет, но на нищо конкретно не попадна. На едно място прочете, че ако кучето проявява агресивност в дадени райони, то там или е имало гробище преди време, или и сега са заровени умрели, или са се приземявали извънземни. Не се изключваше и вероятността от време на време в района да се появяват гномове, полтъргайсти, таласъми и други подобни свръхсили. Виктор върна страниците назад и се изсмя. Беше попаднал на статия, озаглавена "Поведението на нашите домашни любимци в света на окултното и свръхестественото".
Младият мъж повървя безцелно из апартамента, направи си нов коктейл и пак седна пред компютъра. Огледа няколко сайта и видя, че в единия има форум "Кинология". Десетина участника си разменяха реплики. Той ги поздрави и накратко написа какво се е случило с кучето му. Не след дълго получи съобщение от участник с прякор Синята брада. Синята брада питаше: "Каква порода е кучето ти?"
Виктор се зарадва, че някой му обърна внимание и бързо написа: "Овчарска порода, шарпланинец."
"Ти какъв си по народност?"
"Швед, а ти?"
"Шотландец. Значи си богаташ, щом имаш такова куче?"
"Не съм. Кучето ми остана като наследство от наскоро починалата ми леля."
"Значи леля ти е била богаташка?"
"Беше много стисната, а накрая всичките си пари завеща на едно училище."
"Ха-ха". Да не ти пука! Моята леля е алкохоличка и все иска пари назаем."
Двамата размениха още няколко реплики. Синята брада беше приятен събеседник. Каза, че е учител по география. Отново попита какво точно се е случило с кучето. Този път Виктор подробно описа всичко, естествено без да казва, че е станало в Македония. Отговорът отсреща се забави, когато пристигна, на екрана се изписа:
"Чувал ли си за Хартмановата мрежа?"
"Да, но не съм много сигурен. Мисля, че са някакви енергийни линии по земята."
"Хартмановата мрежа е енергийната мрежа на земята и обгръща целия глобус. Линиите са на разстояние два - два и половина метра. Животните много добре улавят тези линии. Особено чувствителни са кучетата овчарска порода и канадският вълк, а шарпланинецът е може би един от най-чувствителните. От реакциите на твоето куче предполагам, че най-вероятно Хартмановата мрежа в района е изтрита."
"Какво означава това?"
"Означава, че има силна земна аномалия?"
"От какво се получава тази аномалия?"
"Космическо влияние, електромагнитни вълни...Има ли наблизо до това място електростанция или голям трафопост?"
"Мисля, че не. Как да проверя дали Хартмановата мрежа е изтрита?"
"Има такива уреди за измерване на земната енергия. Намират се."
"Много съм ти благодарен за информацията. Тъкмо си мислех, че моят домашен любимец или е болен или ми прави напук."
"Има още нещо. Не знам доколко вярваш в тези неща, но подобни аномалии се получават и при появата на НЛО."
"Ха-ха, и ти ли? Преди малко четох една статия за домашните любимци и свръхестественото. Говореше се за разни таласъми, полтъргайсти и други такива безумия."
"И аз съм я чел. Много е разтоварваща, нали?"
Двамата поговориха още малко. Синята брада може да не беше нито шотландец, нито учител по география, но при всички случаи изглеждаше интелигентен и добре осведомен. Виктор потърси в Интернет информация за Хартмановата мрежа и се оказа, че Синята брада е прав. Реши, че на всяка цена трябва да намери такъв уред за измерване на земната енергия и да види какви са показателите около радио "Алис". Не беше свързано директно с работата му, но поведението на Кадри много го озадачи. Мислеше, че познава прекрасно кучетата, но ето, че трябваше да дойде в Македония, за да научи нещо ново.
Малко след като изключи компютъра, се прибра Руди.
- Познай какво се случи! - извика той, още щом влезе и се тръшна ядосано на дивана.
- Е? - изгледа го Виктор.
Македонците и албанците, под въздействие на чужди дипломати, са решили да се оттеглят в Италия, в едно селце до Бриндизи и да се опитат да намерят съгласие помежду си.
- Е?
- Е, е, Петковски нали е лидер на партия и той заминава там! Всички лидери на парламентарно представените албански и македонски партии ще умуват над помирението.
- Кога го научи?
- Току-що го съобщиха.
Руди пусна телевизора. По всички канали предаваха новината.
- Работата ни пак се обърка! - ядоса се германецът и закрачи из стаята. - Сега ще трябва да го чакаме да се върне! Започвам да си мисля, че някой ни е направил магия и все нещо спъва работата ни! Досега пет пъти да сме изпълнили задачата и да сме взели парите от дон Гатузо! Вече повече от месец се мотаем на Балканите.
Виктор понечи да успокои приятеля си, но млъкна. И на него му се струваше, че прекалено дълго се занимават със задачата. Но и една друга мисъл се въртеше из главата му - колкото повече се бавеха, толкова по-дълго имаше възможност да се среща със Стела. Хем искаше по-бързо да приключат с поръчението на дон Гатузо, хем искаше престоят му в Македония да продължи още.
- Предполагам, че повече от седмица няма да стоят в Бриндизи - каза той. - А може и по-малко три-четири дни.
- Яд ме е, че не можем да ударим поотделно Муши, Петковски и лабораториите! - продължи да крачи нервно Руди.
- Знаеш, че не можем. Ако атакуваме най-напред Муши или Петковски, другият просто ще се изплаши, ще се скрие и няма да можем да го намерим.
- По дяволите, пак трябва да чакаме! - изруга Руди и отиде в кухнята. Върна се с шишето водка и една чаша.
- Шако какво прави?
- И той се ядосва!
- Ще чакаме, нямаме друг избор!