В Слънчев бряг Стела се настани в единствения петзвезден хотел "Нестинарка". Ако трябваше сама да избира, би предпочела някое по-скромно място, но от фондацията решиха, че петзвездният хотел най-много подхожда на една английска журналистка, писателка и член на Кралското географско дружество. Освен всичко друго, демонстрацията на добро финансово състояние отваряше доста врати и щеше да й помогне да се опознае по-добре с местния елит. Агентката, в крайна сметка, се съгласи.
От десет дни беше в Слънчев бряг, успя да обходи почти цялото Черноморие и досега не откри никакво наличие на ядрени материали. Освен личното разузнаване, прибягна и до един изпитан трик - подкупа, но отново удари на камък. Край Варна забеляза няколко големи склада в бивша военна база. В нея имаше и лаборатории. Реши, че може да попадне на някаква следа. Охраната не беше непробиваема, а и ширещата се бедност в страната правеше хората по-сговорчиви. Успя да поговори с един от нощните пазачи и остана удивена - човекът не само й даде устна информация, но дори я пусна в складовете. И то само срещу двеста долара. "Просто стандартът на живот в моята родина е много нисък!"- помисли си тъжно тя. Не беше невъзможно да уговори за подобно нещо и един английски пазач с не много висока заплата, само че той щеше да го направи на десеторно по-висока цена.
В складовете имаше негодно оръжие, излезли от употреба боеприпаси, датиращи от периода малко след Втората световна война, проядени от мишките униформи и нито грам уран 235 или плутоний 239. В базите край Бургас също не откри нищо съмнително. Там влезе дори безплатно. Охраната не беше от най-бдителната. През ум не й минаваше къде другаде могат да се държат ядрени материали. Все пак не търсеше сол или захар.
- Знаеш ли - каза тя при един от разговорите си с Керъл, - оставам с впечатлението, че Ванеса е права. Най-вероятно радиацията, която нашите проучватели са уловили, идва от бомбардираните от НАТО зони в Косово през 1999. Може някоя и друга бомба да е паднала и в Македония. Остатъчна радиация от обеднения уран има десетилетия, че дори и столетия след това. Все пак тридесет хиляди заряда с обеднен уран, хвърлени над Косово, не са малко.
- Техниката на нашите е отлична, правят повторно проучване и са категорични, улавят характерните радиационни лъчения. Идват от Македония и по-точно от района на Шар планина.
Стела предположи, че албанците и македонците може да са се снабдили с ядрените материали от другаде. В България те просто липсваха или някога е имало, но вече всичко е продадено и изнесено извън страната. Възможно е съветските военни по времето на Варшавския договор да са създали ядрени бази в своя сателит, но те отдавна бяха унищожени.
Разбра от Ванеса, че нейният нов приятел Джакуп е станал доста разговорлив. Похвалил се, че е племенник на най-богатия човек в Македония, Шенол Муши. Похвалил се още, че чичо му има хотели и ресторанти на българското Черноморие. Ванеса направила проучване и открила, че Шенол е човек, който не обича да влиза в светлините на прожекторите. На няколко пъти забелязала, че се среща с македонеца Коста Петковски, лидер на Партията за демократични промени и настоящ депутат. И Коста, и Шенол ходели с охрана. Артър я информира, че е засякъл двамата в Благоевград, а и в други градове по границата между двете държави. Предполагаше, че честото им идване в България не е случайно. Математикът беше проследил върволица камиони, които в продължение на цяла вечер са минавали границата. По същото време група охранители от частна фирма се навъртали около граничния пункт и били не особено дружелюбни към случайните минувачи. Артър не се съмняваше, че камионите са пренасяли оръжие, но беше сигурен, че оттам не се улавя никаква радиация.
В Слънчев бряг, както и в съседните курорти, имаше много почиващи албанци и македонци. Някои от тях демонстрираха завидно финансово благополучие.
През втората половина на юни започнаха да идват и различни известни българи - от шоу бизнеса, политици, общественици. Сезонът беше открит и елитът масово се стичаше към морето. Стела прояви максимална комуникативност, канеха я на коктейли, празненства, дори на една сватба. Упорито търсеше българската връзка с Македония. Допълнителна причина да се настани в хотел "Нестинарка" беше, че съпругата на Коста Петковски и нейната сестра също почиваха тук. Самият Коста обаче не се появяваше. Агентката се надяваше чрез жената на македонския политик да стигне до търсения българин. Госпожа Петковска контактуваше с много българи, но нито един от тях не изглеждаше да е свързан с ядрени материали. Стела дори успя да влезе в стаята на Петковска и сестра й, докато те се излежаваха на плажа, но не откри нищо съмнително.
Запозна се с управителя на хотела - напорист двадесет и седем-осем годишен мъж, който не пропускаше да спомене, че е получил магистърска степен по икономика на туризма от университета в Сан Франциско. Управителят имаше добри обноски, освен английски, говореше още и немски и се държеше сервилно с известните гости. Подобно поведение демонстрираше и към Стела, тя наемаше един от скъпите апартаменти. Но младият мъж не беше истинският собственик на петзвездния хотел.
Тази вечер Стела беше поканена на коктейл. Много често в хотела имаше подобни събития. "Нестинарка" предлагаше изискан лукс и богатите хора предпочитаха да канят гостите си тук. Поканата идваше от бизнесмена Христо Танев по повод една година от сватбата му с известна певица. Запозна се с него преди седмица на друго тържество. Танев я покани още тогава, дори спомена, че съпругата му отишла в Гърция, за да си ушие тоалета за събитието. Стела отдавна не следеше българската попмузика и името на певицата не й говореше нищо. Но пък веднага направи проучване за ХристоТанев. Той беше петдесетгодишен, оженил се за западногерманка още по времето на социализма. Имаше две големи деца от нея. Върнал се в България веднага след падането на Берлинската стена и се захванал с търговия на селскостопански машини. Бизнесът му потръгнал и той натрупал добро състояние. Преди три години се развел с германката, а преди една се оженил за певицата. Двамата живееха в Хановер, но имаха къща в София и луксозна вила в Несебър. Лятото обичаха да прекарват в България. След женитбата певицата не беше прекъснала творческата си кариера и непрекъснато прелиташе между двете държави.
Христо Танев не беше търсеният човек. Стела се надяваше на коктейла да се запознае с нови хора. Разбра, че госпожа Петковска и сестра й също са поканени.
Към осем часа ресторантът на хотел "Нестинарка" изглеждаше празнично. Двете крила на вратата, водеща към лятната градина, бяха широко отворени. Градината стигаше почти до плажната ивица. Морето се намираше само на няколко метра. Вечерният бриз леко къдреше повърхността му. Вълните тихо се разбиваха в безлюдния бряг. Виждаше се малко дървено кейче, до него една лодка и три водни колела. Декорация от цветя и храсти, закичени с разноцветни лампички, обграждаше площадката с масите. Около стъпалата, отиващи към пясъка, се виеше мраморен парапет. Във вътрешното помещение на ресторанта имаше две големи маси, отрупани с лакомства, като рибните специалитети преобладаваха. На третата маса се намираха сладкишите, а в средата се извисяваше пететажна торта с надпис "Честита годишнина, Фрея и Христо!".
Управителят сновеше из ресторанта и даваше последни нареждания. Акуратността, с която оглеждаше всеки детайл, беше завидна. Христо Танев се славеше с щедростта си и магистърът от университета в Сан Франциска много добре знаеше това.
В осем и петнадесет оркестърът зае мястото си и засвири.
Гостите започнаха да идват след осем и половина. Христо Танев стоеше на входа. Съпругата му я нямаше. Тя щеше да се появи малко по-късно, поздравявайки всички с най-новата си песен. Акуратният управител съобщаваше програмата на новодошлите.
Виктор и Руди бяха едни от първите. Оказа се, че Руди познава немският партньор на Танев. Имаше и още една причина да са тук. Съветникът по националната сигурност на българския президент щеше да дойде на това празненство. В първия момент, когато Шако им каза, че той е свързан с Шенол и Коста, двамата мъже не повярваха. Информацията обаче беше истинска. Виктор мобилизира хакерските си умения и успя да открие, че от хотел "Нестинарка" и хотел "Аврора" в Слънчев бряг текат парични преводи към сметката на съпругата на съветника, открита в Атина. От същите хотели се правеха парични преводи и към сметките на Шенол Муши и Коста Петковски във Виена. Нямаше съмнение, че тримата са свързани с общ туристически бизнес. Именно заради това Виктор и Руди дойдоха на партито.
Двамата мъже си взеха питиета и излязоха в градината.
- Уж България е в икономическа криза и жизненият стандарт е един от най- ниските в Европа, но ако човек погледне разточителството наоколо, май трудно би повярвал в това- каза Руди, критично оглеждайки ресторанта.
- Е, все пак тук е поканен елитът - отговори разсеяно Виктор. Стараеше се да не пропусне идването на съветника. - Трябва да бъдем много внимателни, да видим с кого говори, с кого се уединява по ъглите. Наблюдавай как се отнася с жената на Петковски.
- Да, тя вече е тук - каза приятелят му и посочи леко с глава.
Виктор се обърна. Госпожа Петковска и сестра й разговаряха с възрастен мъж и се смееха. Зад тях стоеше бодигардът им, който ги следваше неотлъчно, включително и когато са на плажа. Стаята му се намираше до тяхната.
- Този левент дали не върши и други услуги на дамите?- ухили се Руди.
- Възможно е, сестрите си ги бива.
След половин час вече повечето гости бяха наобиколили масата с лакомства и пълнеха чиниите си. Едно седем-осемгодишно момченце със смокинг, жабо и червена шпионка обираше с пръст черния хайвер около рибните блюда. Майка му го забеляза, отиде бързо до него, хвана го за ръката и го замъкна към градината. Стараеше се да говори тихо, но по мимиките на лицето й се виждаше, че не му казва особено ласкави неща. Детето я гледаше гузно.
Руди ги проследи с поглед и се изкикоти. Виктор не му обърна внимание, упорито се озърташе. Гостите бяха над двеста, идваха все нови и нови и той се страхуваше да не пропусне съветника.
Имаше десетина двойки на дансинга. Сестрата на Петковска също беше между тях, партнираше й възрастният мъж. Той показваше много добри танцови умения. Госпожа Петковска и бодигардът седяха на една маса и се хранеха.
Оркестърът завърши мелодията с игрива извивка. На подиума се качи управителят. Всички погледи се обърнаха към него.
- Уважаеми гости - обяви по микрофона той, - а сега, виновничката за това тържество - съпругата на господин Танев, очарователната Фрея, ще изпее най-новата си песен "Не искам да живея без теб". Тази песен - в гласа на управителя прозвучаха развълнувани нотки - тя посвещава на своя съпруг.
Последваха бурни ръкопляскания.
Съпругата на Танев се появяваше за първи път тази вечер. Някои от гостите отидоха по-напред към подиума.
Пред оркестъра застана изрусена млада жена с оцветени в крещящо червено устни, облечена в прилепнал по тялото гащеризон, десен петниста пантера. Голямото деколте едва прикриваше пищните й гърди. Възрастта на Фрея беше наполовината на нейния съпруг, освен това дамата можеше сериозно да се конкурира с моделите от "Плейбой". Гласът й беше леко дрезгав.
Руди подсвирна.
- За бога, не знаех, че жената на Танев изглежда така! - възкликна той с очи, вперени в подиума.
Виктор също беше доста изненадан. Христо Танев имаше много интелигентен и изискан вид.
Мъжете в ресторанта не отлепваха очи от певицата. Дори сервитьорите спряха за момент да си вършат работата.
Фрея изпя последния куплет, остави микрофона, затича се към съпруга си и се хвърли на врата му. Дългите й изрусени коси се разпиляха по него. Той я целуна по двете бузи, после бръкна в джоба на сакото си и й подаде малка кутийка. Вътре имаше пръстен с диамант. Певицата издаде радостен вик и върху Танев пак се посипаха руси кичури. Гостите гледаха с умиление двойката.
- Такава жена иска и стимули, за да я задържиш - въздъхна Руди.
- Ти май завиждаш на Танев, а?- ухили се Виктор.
- Че ти не завиждаш ли?- погледна го учуден приятелят му.
- Не.
- А-а-а, забравих, ти си верен на Джена!
Фрея се смеси с гостите, показвайки подаръка си. Жените оглеждаха пръстена и някои от тях изразяваха възхищението си с възторжени възклицания.
Певицата от оркестъра запя евъргрийни и дансингът отново се напълни. Стилът на госпожа Танева клонеше към ориенталските мотиви.
Изпитият алкохол накара хората да се поотпуснат, разговорите станаха по- шумни, а смеховете, на моменти, дори заглушаваха музиката.
Руди и партньорът на Танев, Ернст Глас, обсъждаха икономическата ситуация на Балканите, развитието на пазарната икономика в бившите социалистически държави, стабилността на чуждите инвестиции и тяхната възвращаемост. Бившият легионер притежаваше учудващо добри познания в областта на икономиката и търговското право. Човек, който не го познава, би решил, че целият му досегашен трудов стаж е минал в офисите на някоя голяма транснационална компания.
Виктор продължи да оглежда ресторанта и новопристигащите. Вече наближаваше десет часа, а съветникът все още не се появяваше. Изведнъж, жената, която разговаряше със семейство Таневи, привлече погледа му. Не виждаше лицето й, защото стоеше с гръб към него. Беше облечена с елегантна графитеночерна рокля, но на фона на разголените тоалети на останалите жени, тази рокля правеше впечатление. Тя по-скоро прикриваше тялото на притежателката си. Освен това жената носеше съвсем обикновени обувки с не много висок ток, подходящи за някоя банкова служителка, но не й за това парти, където всеки искаше да блесне с екстравагантност.
До Таневи се приближи друга двойка и жената се запъти към една смееща се групичка. Сега Виктор видя и лицето й, беше англичанката от хотел "Радисън". Явно тя се познаваше с гостите, защото веднага се включи във веселото им настроение. За момент младият мъж забрави за съветника и цялото му внимание се прикова върху нея.
Руди продължаваше да говори оживено с Ернст Глас и да прави задълбочени анализи за икономическото развитие на Балканите.
Англичанката беше около тридесетте, може би малко повече или по-малко, но човек трудно би отгатнал. И не защото изглеждаше на осемнадесет, просто възрастта някак не изпъкваше у нея. Симпатична, но не красавица, най-обикновена млада жена, малко над метър и седемдесет, с кестенява коса и кафяви очи. Въобще не влизаше в категорията представителки на нежния пол, заради които мъжете бяха готови на всичко, но Виктор беше сигурен в едно - у англичанката имаше някакъв много особен чар. Този път се сети на кого му прилича - на една известна от края на седемдесетте и осемдесетте години френска манекенка, но името му се губеше, Инес дьо ла Фресанж или може би дьо ла Френсаж, не можа да си спомни. В този период Инес беше една от най-търсените манекенки, привличаше не толкова с натрапчивата си красота, колкото с чаровното си излъчване.
Изведнъж Ернст Глас видя англичанката и замаха с ръка. Тя остави веселящата се група и тръгна към него.
- Здравейте, госпожице Уикмън! - каза на английски германецът. - Много се радвам да ви видя тук! Къде бяхте досега?
- Здравейте - усмихна се Стела и му подаде ръка. - Очаквах един разговор и затова идвам по-късно. Съжалявам, че пропуснах началото.
Руди изглеждаше малко стреснат, Виктор също не знаеше, че партньорът на Танев и англичанката се познават.
Глас посочи двамата мъже.
- Госпожице Уикмън, искам да ви представя Виктор Бенгстон, бизнесмен в туристическия бранш и неговия колега Руди Халдер. Господин Халдер е икономически експерт. - Погледна към Стела и допълни:- Госпожица Уикмън е журналистка.
Младата жена се ръкува с тях. С нищо не се издаде, че вече познава Руди. Той й кимна с кисело изражение и започна да оглежда ресторанта с голям интерес.
- Госпожице Уикмън, към коя медия работите?- попита Виктор.
- Аз съм на свободна практика. Обикалям света, изследвам живота на хората в различни райони и пиша за тях.
- О, сигурно е много интересно!
- За мен да, щом толкова време се занимавам с това и нямам намерение скоро да спра!
- Но сигурно сте работили в някоя медия?- продължи да пита младият мъж.
- Да, преди доста време започнах в едно списание за архитектура и обзавеждане. Знаете ли - тя се доближи към него и каза с по-тих глас, - ще ви доверя една тайна. Завърших архитектура, а не журналистика, както е прието за работещите в мря бранш, но исках да пиша за нещо повече от обзавеждане на кухни и по-ефикасни методи за лепене на тапети. Само че не разправям това на всеки.
- А на нас защо го казвате?- обади се Глас.
- Ами, защото вие не сте от конкуренцията! - засмя се англичанката.
Виктор и Глас я последваха. Руди само направи гримаса и продължи да оглежда ресторанта, избягвайки погледа на жената, която не сподели чувствата му в София.
Докато говореше обаче с тях, Стела не пропускаше да наблюдава жената на Петковски. Сега пък тя танцуваше с възрастния мъж, той не проявяваше и най-малки признаци на умора. Сестра й бъбреше с някакви хора, а бодигардът се беше отпуснал в един стол, отпивайки от чаша с жълтеникава течност.
- Искам да ви кажа, господа - обади се Глас, - че госпожица Уикмън е била дълго време в Индия и Африка. Написала е книги за тях.
- Те сигурно са бестселъри! - опита се да я поласкае Виктор.
- Е, чак бестселъри - каза скромно Стела.
На Виктор му направи впечатление, че тя се държи съвсем непринудено и дори проявява чувство за хумор, но нещо у тази жена му се струваше особено. Само че не можеше да определи какво точно е то. Сега, когато я видя отблизо и поговори с нея, забеляза, че е по-красива, отколкото на човек му се струва в първия момент. И приликата й с френската манекенка Инес дьо ла... беше още по-силна. Кой знае защо, но на него му се стори, че очите на журналистката са видели не само етнографията и ландшафта в Индия и Африка. Тя криеше нещо. Изглежда обаче Ернст Глас не забелязваше това, а Руди, който не пропускаше да пофлиртува с красива жена, проявяваше обидна липса на интерес към нея.
- Извинете, но вие май не сте германец - обърна се Стела към Виктор, - говорите перфектен американски английски.
- Всъщност, аз съм швед - засмя се той - само че със семейството ми се преместихме в Щатите.
- Сега разбирам, а имате ли инвестиции в България или просто проучвате?
- Имам малки инвестиции в бившите югорепублики и по-точно в Хърватска и Черна гора, но искам да проуча по-обстойно Балканите. Знам малко сърбо-хърватски, ще трябва да понауча и български, ако реша да правя бизнес тук.
- Щом знаете сърбо-хърватски, няма да се затрудните да се разбирате в България - каза Стела, - езиците са много сходни. Преди да дойда тук, аз учих няколко месеца български.
- Сега справяте ли се?- погледна я с интерес Виктор.
- Ами, да. Много българи говорят английски, но аз се опитвам да упражнявам това, което съм научила.
- Госпожица Уикмън е цял полиглот - обади се Глас, - тя говори също перфектен френски.
- Да, защото завърших магистърската си степен в Париж и поживях малко там - отбеляза скромно жената.
- Аз също много харесвам Париж - каза замечтано Виктор.
- И вие ли говорите сърбо-хърватски, господин Халдер?
Стела се усмихна любезно на Руди.
- Аз не - смутолеви той и обърна главата си в друга посока.
Виктор дори започна да се ядосва от неговото поведение. Приятелят му се държеше направо неучтиво с журналистката. Опита се да му даде знак, но Руди се направи, че не го забелязва.
Музиката спря и управителят на ресторанта отново се качи на подиума.
- Уважаеми гости - обяви по микрофона той, - очарователната Фрея ще изпълни песента "Не ме оставяй, любими мой".
Програмата беше организирана така, че през половин час съпругата на Танев да изпълнява свои песни.
Тя се появи, облечена с нов тоалет само че този път думата фрапиращ, не беше достатъчна, за да го опише. Въображението на госпожа Танева и нейните дизайнери надхвърляше всякакви очаквания.
Тялото на изрусената млада дама беше обвито в прозрачен розов тюл. Отпред, в малко по-плътна материя, имаше две детелини, които не успяваха да покрият изцяло гърдите й. Под пъпа, в същата материя, се мъдреше недорасло смокиново листо, а успоредно през седалището й минаваше анемична лиана. Апликациите, взети от света на флората, съвсем недвусмислено показваха, че певицата не носи никакво бельо. Около деколтето й се вееха дълги розови пухчета.
Този път гостите дори не аплодираха толкова бурно Фрея, бяха шокирани. Виктор, Руди и Стела също. Само Ернст Глас гледаше невъзмутимо към подиума.
Първа се опомни англичанката.
- Съпругата на вашия партньор е ....е доста атрактивна дама... - успя да изрече тя.
- Цветанка и друг път е проявявала склонност към ексхибиционизма - каза спокойно той и като видя учудения поглед на Стела, добави: - Истинското й име е Цветанка. Фрея е псевдоним, мисля, че е някаква богиня от скандинавската митология.
- А те....т.е. господин Танев и съпругата му ....нормален ли е съвместният им живот?- попита предпазливо Виктор
- О, да! - веднага отговори Глас. - Христо е много интелигентен и има нюх към бизнеса, успя да натрупа сериозно състояние, но след развода си се почувства самотен. Сега просто не търси други развлечения, вкъщи си има истински клоун, който му подобрява настроението след скучния работен ден в офиса.
Христо Танев стоеше близо до оркестъра, гледаше съпругата си и дори потропваше в такт с музиката. По нищо не изглеждаше учуден от вида й. Глас май беше прав за мотивите, които са го подтикнали да се ожени за нея.
Руди не се сдържа и прихна. Стела и Виктор си позволиха само малки усмивки, но си личеше, че полагат усилия да не го последват.
- Извинете ме, но аз ще отида да опитам кулинарните изкушения, които ни е подготвил господин Танев - каза младата жена и се запъти към шведските маси.
- Побързайте, защото се оказа, че повечето гости не са на диета. Дано е останало нещо и за вас! - подхвърли Глас.
Стела се запъти към храната. Петковска, сестра й и бодигардът също бяха там. Явно бяха огладнели от танците.
Оглеждайки блюдата, Стела започна да пълни чинията си.
- Опитайте после и сладкишите.
Едно около седемгодишно момиченце стоеше до нея и я наблюдаваше с интерес. Носеше красива бяла рокличка с дантели.
- О, благодаря ти, че ми каза! - усмихна му се тя. - Ти вече опита ли ги?
Отговори на български с характерния за чужденците акцент.
- Ама вие не сте българка! - възкликна детето.
- Не, англичанка съм.
- Англичанка! - то я загледа с още по-голям интерес. - Аз говоря английски - премина на английски то.
- А откъде си го научила?- попита младата жена също на английски.
- Уча в английско училище, най-напред учех английски в детската градина, а тази година бях в първи клас.
- Но ти говориш чудесно! - похвали го Стела.
Детето изглеждаше поласкано. То наистина говореше много добре.
Към тях се приближи Виктор, с чиния в ръка.
- Аз също огладнях. Виждам, че сте си намерили компания - усмихна се той на момиченцето.
- И вие ли сте англичанин?- попита заинтригувано детето.
- Не, аз съм швед, но говоря английски.
- Вие двамата приятели ли сте?- огледа ги то с дяволито пламъче в очите.
Те не очакваха този въпрос.
- Познаваме се.. .всъщност, запознахме се преди малко - каза Стела.
- Но това не пречи да станем приятели - допълни Виктор и я изгледа продължително.
- А ти не си ми казала как се казваш и с кого си тук - наведе се към новата си позната младата жена.
- Казвам се Петя, а тук съм все едно у дома.
- Как така у дома?- повдигна вежди Виктор.
- Този хотел е на дядо. Той казва, че един ден ще бъде мой.
- А той тук ли е? - попита Стела, стараейки се да не се издаде. Не беше сигурна дали детето казва истината, но това, което научи от него, можеше да се окаже страхотна следа.
Фрея свърши с изпълнението си и оркестърът отново засвири евъргрийни, този път блус.
- Няма ли да танцувате ?- повдигна очи към тях момиченцето.
На Стела въобще не й беше до танци, в момента единствено съобразяваше как да предразположи детето да й каже още нещо.
- Господине - то хвана Виктор за ръката, - бъдете джентълмен, поканете госпожицата на танц!
Явно детето беше харесало новите си познати и искаше на всяка цена да ги види да танцуват заедно. Очите му бяха упорито вперени в тях.
- Мисля, че не можем да откажем на желанието на тази млада госпожица - погледна към англичанката Виктор, но продължи да мисли, върху това, което научи преди малко. Възможно е дядото на детето да работи в хотела и то да си мисли, че е негов. Беше почти сигурен, че истинският собственик е съветникът по националната сигурност.
Двамата отидоха на дансинга. Момиченцето застана наблизо и не откъсваше очи от тях. Сякаш се страхуваше, че в момента, в който обърне глава, те ще спрат да танцуват.
- Нашата малка приятелка много упорито ни контролира - засмя се Виктор.
- Изглежда ни хареса.
Бившият легионер благодареше наум на детето. Още в началото реши да покани журналистката на танц, но не беше сигурен дали тя няма да го приеме като дебелашко ухажване. Макар че проявяваше чувство за хумор и се държеше доста свободно, никак не изглеждаше на дама с фриволно поведение, която не обича да си тръгва сама след поредното парти. Виктор отдавна премина периода на случайните връзки, но ако тази жена му предложеше да прекарат остатъка от вечерта заедно, и през не му минаваше да й откаже. А и Джена беше много-много далеч.
Англичанката танцуваше добре, но още нещо у нея му се строи странно. Той познаваше жените и тяхната психика. Много добре знаеше, че на подобни коктейли те се стараеха да блеснат не само с тоалетите си, но и с чувствените си парфюми. Някои от тях, за да бъдат още по-изкусителни, се пръскаха дори с феромони, влияещи върху мъжкото либидо. Самият Виктор беше попадал в плен на това ухание. Англичанката обаче не миришеше на нищо, или по-скоро на някаква много далечна миризма на лимон, което най-вероятно беше сапун или шампоан. Освен всичко друго, тя не проявяваше никакъв интерес към него. На няколко пъти я притисна към себе си малко по-силно от нормалното и дори спусна ръката си надолу по талията й, но тя не му обърна внимание, продължи да говори еднообразни глупости и да се усмихва учтиво. Виктор Бенгстон, като мъж, който отдавна беше разбрал, че е привлекателен в женските очи, се почувства много обиден. Партньорката му нямаше вид на хомосексуална.
- Колко време смятате да останете в Слънчев бряг?- попита той, опитвайки се да скрие нараненото си мъжко его.
- Може би още няколко седмици. Смятам да посетя и другите курорти. А вие?
Спокойният й учтив глас започна да го дразни. Сякаш разговаряше с кварталния бакалин за времето.
- Аз също смятам да остана още няколко седмици - отговори небрежно младият мъж, а наум я нарече "фригидна сухарка".
- Петя, Петя! - разнесе се глас. - Не можем да те открием!
Един мъж с прошарена коса и доста запазен за възрастта си вид се запъти към момиченцето.
- Тук съм, дядо! - обърна се към него детето и му помаха. - Запознах се с госпожицата и господина.
То посочи с ръка към Виктор и Стела.
- Всички се изплашихме, че те няма в стаята! - каза притеснено мъжът.
- Защо се плашите, нали ви казах, че ще съм в ресторанта!
Детето гледаше невинно.
Стела и Виктор танцуваха съвсем наблизо и разговорът между дядото и внучката се чуваше. Инстинктивно младата жена се прикри зад партньора си, сърцето й започна да блъска в гърдите.
Дори и след двадесет години бившата Ралица Кондова можеше да познае брата на баща си Ангел Кондов. Момиченцето беше негова внучка.
Виктор остана малко изненадан, "фригидната сухарка" се натискаше в него, дори опираше главата си в рамото му. "Ясно - помисли си със задоволство той, - правела се е на недостъпна. Явно на госпожица журналистката й трябва време, за да се отпусне. Е, аз не бързам."
Песента свърши и певицата запя втори блус. Младият мъж продължи да държи партньорката си.
- Няма да ми откажете още един танц, нали?- прошепна в ухото й той и я приближи по-близо до себе си. Реверите на сакото му опираха в гърдите й.
Тя само кимна и продължи да танцува.
Бившата Ралица Кондова беше поразена от неочакваната среща и въобще не забелязваше, че господин Бенгстон флиртува с нея.
След втория блус започна по-бърза песен. Няколко двойки напуснаха дансинга.
Стела беше объркана и докато мислеше какво да направи, момиченцето се затича към нея и Виктор.
- Госпожице, господине - хвана ги за ръцете то, - искам да ви запозная с дядо!
Ангел Кондов вървеше след детето.
- Моята внучка каза, че вече се познава с вас.
Той приближи усмихнат до тях. Имаше нужда да поработи още над английския си.
- О, да! - Виктор също се усмихна. - Разбрахме, че се казва Петя, дори тя ни накара да танцуваме.
- Ами, Петя е такава! - дядото погледна с умиление момиченцето. - Тя и майка си и баща си винаги кара да танцуват - той се усмихна още по- широко, - че дори и мен понякога, въпреки че аз съм вече много стар.
Видът на мъжа и начинът, по който каза последните думи, подсказваха, че той въобще не се чувства стар. Стела се сети, че чичо й е само две години по-голям от баща й, значи беше малко над шестдесетте. Изглеждаше обаче десетина години по- млад.
- Щом се познаваме вече с внучката ви, редно е да се запознаем и с вас. Позволете ми да ви представя госпожица Стела Уикмън, английска журналистка и писателка - младият мъж посочи към партньорката си - и моя милост, Виктор Бенгстон, швед с американски паспорт.
- Казвам се Ангел Кондов – представи се дядото на Петя.
Стела сковано подаде ръка и стреснато се усмихна. Виктор забеляза това и малко се учуди. През цялото време новата му позната демонстрираше добра комуникативност и умение бързо да установява контакти.
- Аз съм бизнесмен, занимавам се с туризъм и дойдох в България, за да проуча възможностите за инвестиции в тази област.
Виктор говореше дружелюбно. Може би момиченцето казваше истината. Мъжът срещу него имаше солиден вид и наистина се държеше като собственик на хотела.
- Всъщност, аз вече знам кой сте - усмихна се дядото на Петя. - Партньорът на Христо Танев, господин Глас, ми спомена за вас и за вашия колега.
- Да, аз съм тук с моя икономически съветник - кимна Виктор.
- Как ви се вижда Слънчев бряг и България въобще? За първи път ли идвате в нашата страна?
- Да, за първи път. Впечатленията ми са чудесни, красива страна, красива природа, големи перспективи за туризма.
Стела продължаваше да стои сдървено. Не можеше да свърже мъжа пред себе си с брата на баща си, такъв, какъвто го помнеше преди двадесет години. Сега Ангел Кондов имаше вид на изискан английски джентълмен. Бившият заводски партиен секретар носеше скъп костюм, обувки за няколкостотин долара и златна игла и копчета за ръкавели. Прошарената му коса беше оформена в хубава прическа. Изглеждаше така, сякаш по-голямата част от живота си е прекарал по голф игрищата, луксозните офиси и клубовете, чийто годишен членски внос надхвърля сумата за жилището на едно средностатистическо европейско семейство.
Не очакваше тази среща.
- Госпожице Уикмън - обърна се чичо й към нея, - вие също ли за първи път идвате в България?
Ангел Кондов не позна племенницата си.
- Да, за първи път - излезе от вцепенението си Стела.
- Моята внучка ми каза, че говорите български.
- Учих няколко месеца, преди да дойда тук.
- А ние българите пък масово учим английски - засмя се чичо й. - Ето, Петя ходи в английско училище, може би след време ще учи в Англия или в Щатите.
Ангел имаше вид на доволен от живота човек.
- Ето къде сте били! - изчурулика един женски глас и към групата се приближи красива жена, около тридесетгодишна. Носеше ослепителна червена рокля, която подчертаваше всяка извивка на стройната й фигура.
- Това е моята снаха Соня, съпругата на сина ми и майката на Петя! – каза Ангел. В гласа му се долавяше гордост.
- Какво е направила пак палава ми дъщеря?- попита жената на висок глас. Говореше леко превзето.
- Този път нищо лошо - успокои я свекърът й. - Петя вече успяла да се запознае с госпожица Уикмън и господин Бенгстон.
От устата на жената се изтръгна един възглас: "О-о-о!", показа безупречните си бели зъби и кокетно подаде ръка на Стела и Виктор. Младият мъж беше удостоен с по-продължителен премрежен поглед. Снахата на Кондов прояви интерес към него. Журналистката не получи такъв поглед, по-скоро беше бързо и прецизно сканирана от главата до петите. Виктор се засмя вътрешно, много добре знаеше какво означават тези погледи - една жена преценява друга жена. Англичанката обаче не отговори с подобен поглед, изглеждаше умислена.
- За първи път ли сте в България, господин Бенгстон?- зададе същия въпрос като свекъра си Соня Кондова. Говореше добре английски, с някаква напевна предвзета интонация.
Виктор заговори с нея.
- Разбрах, че пишете книги за държавите, които сте посетили - обърна се към дъщерята на брат си Кондов.
- Да, изследвам нравите, бита, природата в страните, в които ходя.
Стела се стараеше да говори естествено.
Малката Петя, нейната племенница, беше отишла до масата със сладкишите и се опитваше да достигне една захаросана розичка от тортата. Най-накрая успя, пъхна я бързо в устата си и продължи да протяга ръка към следващата.
- О, ето ви и вас! - изведнъж изчурулика Соня към един дебел мъж и една жена.
Стела преглътна. Помнеше братовчед си Ивайло като симпатично, стройно момче, което обичаше да спортува. Сега лицето му се губеше в излишната тлъстина и обилно се потеше.
Виктор съсредоточено го гледаше.
- Това е моят съпруг, Ивайло Кондов - представи го красавицата.
Дебелият мъж се запозна със Стела и Виктор.
Жената, която дойде с Ивайло, застана до Ангел. Макар да наближаваше петдесетте, изглеждаше доста привлекателна. Соня Кондова само й кимна и пак обърна глава към шведа.
- Това е съпругата ми Милена Кондова – представи жената Ангел.
Стела остана изненадана, тази жена нямаше нищо общо с леля й. Виктор обаче й помогна.
- Госпожо - усмихна се чаровно той, - бих предположил, че вие сте по- скоро майка на Петя, отколкото нейна баба.
- Милена е втората ми съпруга - спокойно обясни Ангел. - Майката на Ивайло почина преди девет години.
Единствената причина, която някога възпираше родителите на Стела да прекъснат съвсем връзките си с Ангел, беше неговата съпруга – ниска, закръглена женица, която непрекъснато правеше нещо в кухнята. След работа мъкнеше пазарските чанти и бързаше да подготви вечерята за сина си и мъжа си. Беше тиха, скромна, живееше заради семейството си. Чичо й гледаше с пренебрежение на нея, братовчед й също. На Стела й стана мъчно. Спомни си за миризмата на печени курабийки. Леля й Гергана беше ненадмината майсторка на курабийките.
Милена Кондова по нищо не напомняше за предишната съпруга на Ангел. Беше образована, говореше чужди езици и нямаше вид на жена, която се задържа в кухнята. Ангел обясни, че тя е мениджър в една от най-големите строителни фирми в България.
Оказа се, че снахата Соня води телевизионно предаване за мода.
Ангел и Ивайло Кондови имаха красиви и преуспяващи съпруги.
Стела не само харесваше работата си във фондацията, тя живееше за нея, но никога през тези двадесет години, откакто напусна България, не забрави кой беше виновен за смъртта на майка й и за преживения от нея самата ужас в Нигерия. Виновникът беше чичо й. С алчността и отмъстителността си, той ги прогони от родината им, накара ги другаде да търсят прехраната си. Понякога си мислеше как би постъпила, ако го срещнеше отново. Сега той стоеше пред нея, а тя му се усмихваше любезно и се стараеше да поддържа разговора.
Ангел не скри, че е собственик на хотела. Когато снаха му глезено каза: "Татко, добре че нареди да направят ново обзавеждане на ресторанта, сега изглежда много по-добре! ", - той леко изпъчи гърди. Беше му приятно да притежава най-луксозния хотел в Слънчев бряг. Стела недоумяваше как бившият партиен функционер е могъл да стигне до това състояние. Бяха коренно различни с баща й, не си приличаха дори външно, не се чувстваха и особено близки. Баща й беше интелигентен и духовит човек, образованието на чичо й се свеждаше до набързо завършена партийна школа. Навремето Ангел много обичаше да цитира комунистическите лидери, четеше докладите и трудовете им. Речта му беше изпъстрена с термини от марксизмо-ленинизма. Понякога Стела и родителите й едва изтрайваха надутите му изказвания за светлото бъдеще на комунизма и преборването на гнилата империалистическа система. Не смееха обаче нищо да кажат и само кимаха с глава. Освен партиен секретар в завод, Ангел беше и сътрудник на тогавашната Държавна сигурност. Събираше сведения за хората, които говореха против социализма и понякога доносите му превръщаха живота на довчерашните му приятели, които са имали неблагоразумието да си развържат малко повече езиците пред него, в ад. Бащата на Стела знаеше за дейността на своя брат и затова никога не критикуваше съществуващата система пред него. Гергана Кондова не одобряваше сътрудничеството на съпруга си с Държавна сигурност, но не можеше нищо да направи. Синът Ивайло вървеше по пътя на баща си. Беше една-две години по-голям от Стела и тя добре си спомняше как веднъж каза някакъв виц пред него за тогавашен държавник. Братовчед й я изгледа намръщено и обяви, че ще докладва на директорката на училището. Момичето много се изплаши, дори се опита да се подмаже на Ивайло. Той беше категоричен, обещаваше да мълчи срещу сумата от двадесет лева. Стела отвори касичката си, няколко дни подред не си купуваше закуска и събра парите.
Сега Ангел се държеше като бизнесмен от европейска величина, изказваше мнения за пазарната икономика и стимулиране на частния бизнес.
Виктор и Соня се бяха отделили малко встрани и оживено разговаряха. Ангел и съпругата му отидоха да танцуват. Петя продължаваше да се занимава със захаросаните розички върху тортата. Беше успяла да стигне до четвъртата.
- Вие също ли сте бизнесмен?- обърна се към братовчед си Стела.
- Не - избоботи изпод тлъстините той, - това е приоритет на баща ми. Моята област е политиката.
- Политиката ли?- искрено се учуди младата жена. - Да не би да сте депутат.
Ивайло замълча минута-две, изгледа я загадъчно и произнесе:
- Съветник съм на президента по националната сигурност.
Думите му наистина поразиха Стела. Тя едва успя да скрие удивлението си с фразата: "Колко интересно!" Братовчед й очакваше такава реакция и направи снизходителна гримаса.
Агентката зададе само още няколко въпроса относно работата на Ивайло, излишното любопитство можеше да породи съмнения. Разговорът продължи на тема летен сезон, хотели и туристи. Направи й обаче впечатление, че на моменти, братовчед й я оглежда доста безцеремонно. Явно използваше отсъствието на жена си и се опитваше да флиртува с нея. Стела не показа, че се обижда. Това можеше да го направи по-словоохотлив.
Оказа се, че присъствието й на коктейла никак не беше безполезно. Вече беше сигурна в едно - Ангел и Ивайло Кондови са българската връзка на Шенол Муши и Коста Петковски.
Стела се прибра към дванадесет и половина в стаята си. И фамилия Кондови си тръгна по същото време. Племенничката й Петя не искаше да се раздели с нея. Няколко пъти я попита дали на другия ден ще бъде в хотела и дали ще се видят отново. Младата жена обеща, че непременно ще се видят, освен това тя смяташе да задълбочи познанството си с двете семейства Кондови.
Стела затвори вратата, събу обувките си и уморено се тръшна върху леглото.
Много рядко обуваше елегантни обувки с висок ток, правеше го само когато не е на мисия. Имаше лош спомен от това. Преди години, още като млада агентка, трябваше да отиде на едно парти. Облече се с подходящ тоалет и подобаващи за случая екстравагантни обувки. Тогава се носеха много високи и тънки токчета. Тези токчета без малко не й костваха живота. Наложи се да се събуе боса, за да избяга, но си разряза ходилото на десния крак и загуби половин литър кръв, чака цял месец, докато зарасне раната й. Оттогава спря да се съобразява с модата, предпочиташе дрехи и обувки, които нямаше да затрудняват движенията й.
Тази вечер й се налагаше да поработи. Трябваше да провери всичката информация за чичо си и братовчед си, да говори с Керъл и да решат какво да правят по-нататък.
Взе портативния компютър на коленете си, щракна няколко клавиша, но се отказа, беше много изморена. Щеше да поспи няколко часа и с по-свеж мозък да продължи. Нави часовника за пет часа, сложи глава на възглавницата и моментално заспа. В обучението на агентите имаше и техники за релаксация.
- Мисля, че си на прав път с жената на Кондов - каза Руди след партито.
Двамата приятели се събраха в стаята на Виктор, за да обсъдят ситуацията.
- Да, Соня Кондова може да ни помогне много - кимна Виктор.
- Шако е прав, не знам колко се грижи господин Кондов за националната сигурност на България, но за собствената си полага изключителни грижи. Трима бодигардове, плюс шофьора. - Руди поклати глава. - Явно господинът има много врагове. Баща му беше само с един бодигард.
- Ангел по-скоро се занимава с хотелите, сериозната връзка е синът Ивайло. Жена му каза, че смятат да останат тук няколко седмици, правителствените служители също излизат в отпуска.
- И тя ли ще остане - учуди се Руди, - нали води някакво модно предаване?
- Каза, че имала само още едно издание преди лятната ваканция. Щяла да го направи в Слънчев бряг.
- А иначе госпожата как е?- намигна ухилено Руди.
- Как е - направи пренебрежителна гримаса приятелят му, - кокетка и глезла като всички жени в нейното положение! Такива сме ги виждали вече в Централна Америка. Съпругите на висшите държавни служители от малките държавици много обичат да се правят на това, което не са. Козметици, скъпи дрехи, фитнес, пластични операции, а довчера са живели обикновен живот като всички останали. И в Западна Европа и САЩ има мания за величие, но в малките държавици изпъква особено силно. Колкото по-малка е една страна, толкова повече нейният елит се надува и иска да скъса корените на миналото си. Същата тази госпожа Кондова, която се прави на принцеса, преди петнадесетина години е живяла в един от стотиците панелни блокове, родителите й са работили в държавни заводи и са изпълнявали петилетните планове. Нима Ангел Кондов и сина му са имали все петзвездни хотели?- Виктор се изсмя. - Сигурно са наемали някоя стаичка на морето през лятото, бутали са се цялото семейство в нея, правели са се на курортисти, гледали са западноевропейските туристи в луксозните хотели и са тюхкали.
Руди наблюдаваше с интерес приятеля си.
- Много добре си запознат с живота в България преди промените.
- В целия соцлагер беше така! Сега, тези от тях, които успяха да забогатеят, се правят едва ли не на потомствени аристократи и разправят наляво и надясно безумия за родословните си дървета!
- Някой може да им вярва. Аз например никога не съм бил в Източна Европа по времето на социализма.
- Те затова ги разправят на такива като теб - засмя се Виктор. – Всъщност - той изгледа приятеля си, - ти защо се държа така неучтиво с англичанката?
Руди се намръщи и стана нервно от дивана.
- Тя само се надува - измърмори той.
- Е-е-е... .не толкова се надува, колкото се прави на недостъпна.
Руди нищо не отговори и продължи да гледа намръщено.
Виктор си мислеше какво ли прави сега англичанката в стаята си, дали не скучае. Хрумна му идеята да вземе бутилка шампанско и да почука на вратата й, но се отказа. Наближаваше един часът, може би беше уморена. Е, той не бързаше, щеше да изчака по-подходящ момент.