Рано сутринта Виктор оправи сметката си в хотела и се качи в чакащото такси. Слънчев бряг още спеше, единствено се виждаха спортуващите летовници.
Таксито го откара до летището край Бургас и той взе първия самолет за София.
Пътуването продължи около час. Когато пристигна, най-напред остави багажа си на съхранение, после си купи билет за Скопие. Полетът беше в четири часа следобяд.
След като свърши всичко това, се качи на автобуса за центъра. Взе със себе си единствено портативния компютър.
Влезе във виенската сладкарница близо до Ректората. Беше пристигнал с десетина минути по-рано за срещата. Настани се в крайното сепаре до прозореца, с лице към вратата, и поръча кафе и портокалов сок. В заведението нямаше много хора.
Минута преди уречения час пред сладкарницата спря тъмносин фолксваген. Мястото за паркиране беше малко и неудобно, но жената, която караше фолксвагена, се справи без проблем. Може да се каже, че прояви завидно шофьорско майсторство. Тя заключи колата с дистанционно устройство и влезе в сладкарницата. Щом я видя, Виктор се изправи и леко вдигна ръка. Жената се запъти към него.
- Аз съм Виктор Бенгстон – представи се той. - Моля, заповядайте.
Тя го огледа мълчаливо, седна и извади пакет цигари от чантата си. Виктор галантно й подаде огънче. Жената всмукна дълбоко, издиша дима и каза:
- Е, господин Бенгстон, надявам се да не сте ме повикали напразно? Заради вас отмених един много важен разговор.
- Говореше граматически правилно, но английският й звучеше с характерната българска интонация и произношение.
Жената беше под четиридесетте, средна на ръст. Имаше десетина излишни килограма, но в нито грам от тях не се съдържаше мазнина. Всичко беше мускулна маса. Под лятното сако изпъкваха яките й рамене, набитите й крака си личаха и през панталона. Изглеждаше силна и могъща като гранитна скулптура, здраво стъпила на земята. Късата й, леко червенееща коса, беше сресана назад. На квадратното й лице не се забелязваше никакъв грим.
Виктор много добре познаваше този тип жени. Беше ги срещал в легиона, а също и в едни от най-добре обучените терористични организации. Въпреки отблъскващия им вид и липсата на всякаква женственост, те винаги ставаха лидерки, на волята им се подчиняваха и най-непокорните мъже. Такива жени понасяха търпеливо лишенията и несгодите, без да се оплакват, проявяваха се като отлични бойци и не се пречупваха пред изтезанията. Но Виктор знаеше още, че тези жени са изключително жестоки и отмъстителни към враговете си, с патологично търпение изчакваха подходящия момент, за да нанесат решаващия удар. Ако самият той трябваше да избира под дулото на пистолет, дали да прекара една вечер с подобна жена или с мечка, въобще не би се поколебал да избере компанията на мечката.
Жената, която стоеше срещу него, не беше нито терористка, нито легионерка. Казваше се Мария Радулова и заемаше поста заместник-министър на правосъдието в Република България. Тя щеше да му помогне да се разправи с Ивайло Кондов.
Виктор положи доста усилия, за да открие най-непримиримия противник на съветника. В Бургас имаше голяма библиотека, няколко пъти ходи в нея, изчете купища вестници и списания, потърси и в Интернет. Дори направи компютърна програма и вкара всички данни, които успя да събере. Едно име обаче винаги излизаше на първо място, името на Радулова. Разбра, че двамата с Кондов са били състуденти. Предположи, че омразата й към него, която тя не криеше в интервютата, е породена от този период. Може би несподелена любов. От снимките, не можа да си изгради много добра представа за външния вид на Радулова, но като я видя на живо, разбра, че греши. Жени като заместник-министърката не се влюбваха и не си губеха ума по разни красавци. А това, че съветникът е бил красавец в младостта си, Виктор не се съмняваше. Дори сега, солидно понаедрял, жените пак се заглеждаха в него. Само че Радулова никога не би му обърнала внимание в този смисъл, той на нея също. Видът на Соня подсказваше по какви представителки на нежния пол си пада господин Кондов. От вниманието на Виктор не убягна, че той доста нахално оглеждаше и Стела.
До сепарето застана сервитьорката - симпатично двадесетгодишно момиче. Униформата стоеше чудесно на стройната й фигура. Тя любезно се усмихваше.
Радулова изви към нея късия си врат, огледа я от горе до долу и каза какво иска. Гласът й, както и всичко останало у нея, беше мощен и прекалено басов за жена.
Сервитьорката тръгна към бара и заместник-министърката я проследи с поглед. Виктор много добре знаеше, че такива като нея ненавиждат същества като сервитьорката.
Момичето донесе поръчката. Радулова вдигна чашата с кафе към него и посочи някаква невидима прашинка.
- Дайте ми ново кафе! - каза с презрение тя.
Момичето се изчерви, измърмори нещо като: "Извинете, госпожо!" и бързо смени кафето. Гранитната статуя се почувства удовлетворена, квадратната й физиономия леко се разведри. Виктор си помисли, че след като приключат с Кондов, би желал да я срещне отново. Тогава с удоволствие щеше да строши якия й врат. Засега обаче той мило се усмихваше, изчаквайки заместник-министърката да отпие от кафето.
- Е, какво толкова важно имате да ми казвате, господин Бенгстон?- остави чашата тя и присви очи срещу него.
- Първо, искам да ви благодаря, че се съгласихте да се срещнете с мен. Признавам, никак не беше лесно да стигна до вас.
- Говорете но същество! - властно махна с ръка жената.
- Става въпрос за един наш общ познат. Оказва се, че той пречи и на двама ни. Обърнах се към вас, защото имаме общи интереси. Аз ще ви предоставя някои материали, а вие, с влиянието, с което разполагате, ще се справите с този човек, т.е. всеки ще свърши по нещо и после ще продължим да се радваме на живота, а въпросната личност няма повече да ни пречи.
Виктор направи пауза и още по-мило се усмихна на Радулова.
- Кой човек имате предвид? - попита тя. Стараеше се да говори тихо, но гласът й пак звучеше басово.
- Ивайло Кондов.
Квадратното лице се циментира. Сега масивната му челюст изпъкваше още повече.
- Откъде знаете, че той ми пречи? - раздвижиха се само устните й, циментът продължаваше да покрива физиономията й.
- Госпожо Радулова - наведе се към нея Виктор, - вие явно сте много искрен човек. От всяко ваше интервю, от всяко изказване по медиите си личи, че вие и господин съветникът не сте първи приятели.
Циментът леко се разчупи.
- Да, така е... - произнесе предпазливо тя.
- Видяхте ли, че сте искрена! - погледна я лъчезарно Виктор и нежно докосна ръката й.
Жената не реагира.
- Тогава ще продължа направо - каза той, - нека не си губим излишно времето. Аз изразявам интересите на определени хора. От известно време господин Кондов е започнал да се занимава с неща, които сериозно накърняват интересите на тези хора. Вие също не храните особено приятелски чувства към него и сигурно с удоволствие бихте му организирали един голям и хубав скандал, който не само ще го компрометира пред обществото, но дори ще го вкара в затвора. С този скандал, естествено, ще приключи политическата му кариера, а от това следва, че господин Кондов ще спре да се занимава с дейността, която накърнява интересите на моите довереници.
От проучванията Виктор разбра, че макар да е само заместник-министър, Радулова е човекът, който ръководи министерството на правосъдието. Беше успяла да подчини министъра на волята си.
- Защо вие не се разправите сам с Кондов? - отново присви очите си тя.
- Поради две причини. Първо, аз не съм българин и второ, вие имате административната власт да направите това. И още нещо, информацията, която ще ви дам, ще бъде представена като ваше собствено разкритие. Излишно е да споменавам, че плюсовете от този скандал ще бъдат на ваша страна, общественият ви рейтинг ще се вдигне доста високо. А това е трамплин към други държавни постове.
Радулова смачка фаса в пепелника, извади нова цигара, запали си сама, без да изчака Виктор да й подаде огънче, и попита:
- За какво разкритие става въпрос?
- Господин Кондов има неблагоразумието да се занимава с неща, които не влизат в кръга на работата му.
- Какво точно имате предвид? - натърти жената. Изглеждаше ядосана, че трябва да пита втори път.
- Криминална дейност.
- По-точно? - избоботи още по-ядосано тя.
Виктор се притесни министърката да не привлече вниманието на посетителите с басовия си глас и побърза да отговори:
- Печатане на фалшиви пари, американски долари.
Радулова се облегна назад и циментът отново покри лицето й.
- Сигурен ли сте? - попита тя, този път значително по-тихо.
- Абсолютно. Иначе бих ли ви губил времето. Казах ви, че е много сериозно, когато се свързах с вас. Нямам вид на лъжец, нали?- усмихна се невинно той.
- Дайте ми доказателствата.
- Това няма да стане точно сега. Исках първо да поговоря с вас. Виждам, че проявявате интерес към новината. Имам да свърша още няколко неща и тогава ще ви предоставя доказателствата. Ще получите точните координати на печатницата. Останалото е ваша работа. Ще се свържете с полицията, ще издействате да започнат следене над господин Кондов и вече спокойно можете да го заловите на място, в момента, когато вади готовите банкноти от матрицата.
- Няма да е толкова лесно да се издаде официална заповед за проследяване на човек, заемащ такъв пост.
- Госпожо Радулова - разпери ръце Виктор, - вие сте умна жена, знам, че ще успеете. Освен това, аз ще ви предоставя снимков материал, на него ясно ще се вижда как господин Кондов посещава мястото, където се намира печатницата.
- А защо не ми дадете материалите още сега?
- Казах ви, имам да свърша и други неща, но до няколко седмици ще получите всичко. Нали работим съвместно?
- България ли ще напуснете?
- Да, но това не трябва да ви безпокои. Ще получите материалите.
- По какъв начин? - впи поглед в него жената.
- Може и по пощата, може и по електронен път. Аз лично предпочитам втория, в крайна сметка, живеем вече в двадесет и първи век. Само трябва да ми дадете сигурен електронен адрес.
Радулова запали трета цигара, всмукна няколко пъти от нея и се облегна назад. На лицето й имаше ехидна усмивка.
- А ако откажа да участвам в тази игра, господин Бенгстон, и се постарая да не успеете да напуснете страната. Сам казахте, че притежавам доста правомощия.
Още от пръв поглед министърката създаваше неприятно впечатление, но ехидното изражение в момента я правеше двойно по-противна. Никога в живота си Виктор не беше удрял жена, но в момента страшно много му се искаше с всичка сила да забие юмрука си в квадратната физиономия на госпожа Радулова. Той обаче мило се усмихна и отвори портативния компютър.
- Няма да направите това, госпожо - каза кротко той и побутна компютъра към нея.
На екрана имаше снимка на петнадесетинагодишно момче. Виктор натисна едно копче и се появи втора снимка. На нея момчето играеше футбол, на третата се разхождаше по улицата с приятели. Показа четири-пет снимки и затвори компютъра.
Ехидната усмивка изчезна от лицето на Радулова. Беше настръхнала и гледаше диво. Само че бившият легионер никак не можеше да свърже това изражение с инстинкта на майката, която усещаща, че детето й е в опасност. У заместник-министърката имаше нещо много примитивно, сякаш я заплашваха, че ще й отнемат собствеността, която но право е нейна. А тя не обичаше да се разделя със собствеността си, независимо какво се включва в нея. По същия начин животните бранеха плячката си.
Когато откри кой е най-върлият противник на Кондов, Виктор реши, че това не е достатъчно. Човекът трябваше да е мотивиран, за да участва в играта. Изчете купища стари вестници, а и приятелят на Руди - руснакът Гриша помогна за събирането на информация, естествено, без да му се обяснява защо. Гриша, като човек, който беше наясно с положението в България, също смяташе, че Радулова ръководи министерството на правосъдието, но отхвърляше варианта да е корумпирана. След като подкупът отпадна, Виктор си помисли дали да не започне преговори с втория поред човек, който ненавиждаше съветника. Но в последния момент научи нещо много любопитно. Оказа се, че заместник-министърката е била омъжена. Омъжила се още като студентка за своя преподавател по конституционно право професор Радулов. Професорът вече имал един предишен брак. Причината да се разведе била влошеното му здравословно състояние. Бившата му жена го напуснала, защото не искала да се занимава с инвалид. Дъщеря му от този брак била вече омъжена. Младата Мария получила като зестра един болнав старец. Виктор така и не разбра мотивите, тласнали я към тази стъпка. Вариантът любов не му се струваше особено приемлив, но все пак в живота се случва какво ли не. След завършването на юридическия факултет, като отлична студентка, Мария започнала академична работа и наред с нея се грижела всеотдайно за своя съпруг. Той живял само две години след брака им, но от този брак се беше родило дете, момче. Гриша успя да открие, че синът на заместник-министърката Емил учи в колеж в Глазгоу. Момчето беше получило стипендия след успешно участие в конкурс. Виктор се зарадва. Щеше да атакува Радулова точно оттук. По една щастлива случайност, старият му боен другар Марк също живееше в Шотландия, в Единбург. Той откри момчето и направи няколко снимки, които щяха да окажат необходимото въздействие върху майка му. Освен това Марк си нае квартира в Глазгоу и щеше да го наблюдава непрекъснато, ако Радулова решеше да предприеме някакви крайни действия. Виктор обаче се съмняваше, че може да се стигне дотам.
- Откъде имате тези снимки?! - попита през зъби Радулова, готова всеки момент да се нахвърли отгоре му. - Знаете ли какво мога да направя с вас? Още сега мога да ви подведа под отговорност! Няма да ви спаси това, че сте чужденец, ще ви натикам в затвора за изнудване и покушение на дете! Вие сте мошеник......
Тя замълча, защото не се сещаше за друга обидна дума на английски. Очите й святкаха диво и злобно, квадратната й физиономия беше почервеняла.
- Не бъдете толкова груба, госпожо! - каза, привидно обиден Виктор. - Вижте колко добре се разбирахме досега. Искам първо да се успокоите и тогава ще продължим да говорим разумно.
- Ще ви смачкам като.. .като червей! - продължи да съска жената.
- Хайде, успокойте се! Засега вашият син е добре и няма да му се случи нищо лошо, ако вие сте разумна. - Виктор направи пауза. - Можем ли да продължим разговора?
Късите набити пръсти на Радулова трепереха. Тя запали поредната цигара и започна настървено да пуши.
Виктор изчака няколко минути и каза:
- Виждате, че моите клиенти са сериозно заинтересовани Кондов да спре да се занимава с тази дейност. Явно той пречи и на вас. Не искам да гадая защо, важното е, че за момента ние имаме общ враг. Аз ще ви предоставя компрометиращи материали, ще ви посоча точното място на фалшивата печатница, а оттам нататък вие ще действате. Ивайло Кондов трябва да бъде разкрит, скандализиран и да изчезне от обществения живот. Доколкото успях да науча за отношението ви към него, мисля си, че с удоволствие ще се постараете той да влезе в затвора. Този вариант на действие устройва ли ви?
Жената продължи да мълчи. Лицето й вече не беше толкова червено.
- Да, устройва ме! - отсече тя и хвърли унищожителен поглед към събеседника си.- Какво ще стане със сина ми?
Със сина ви няма да стане нищо лошо. Той е нещо като... - Виктор се усмихна, - нещо като гарант за вашата лоялност към нас. Но искам да ви предупредя, че не бива да бъдете неразумна. Емил наистина ще пострада, ако започнете некоректна игра. Излишно е да казвам, че той е под постоянно наблюдение и в момента, в който решите да го изтеглите от Глазгоу, за да го скриете, ще си помислим, че се опитвате да ни мамите. А това няма да бъде здравословно за момчето.
- Вие сте наемник, нали? - каза с презрение Радулова.
- Всеки изкарва прехраната си по някакъв начин - отговори скромно Виктор. - Е, ще работим ли съвместно?
Заместник-министърката се размърда нервно, огледа заведението изпод вежди и избоботи:
- Ще работя с вас.
Двамата поговориха още малко, доуточниха някои подробности. Тя му даде сигурен електронен адрес. Виктор обясни, че до един месец ще й изпрати снимките и точните координати на печатницата. Каза, че засега има да свърши друга работа и едно избързване с Кондов, ще му попречи. Преди да се разделят, той попита:
- Извинете, госпожо, бихте ли ми казали защо толкова мразите Ивайло Кондов? Всъщност... - Виктор я погледна в очите - ако не искате, не ми казвайте. Просто съм любопитен.
- Радулова сви устни, побарабани с късите си пръсти по масата и отговори след известна пауза:
- Откакто го познавам, Ивайло само ми пречи. Учихме заедно в университета. Двамата бяхме първи по успех в курса. Когато завършихме обаче, той започна работа в по-добрата катедра. След няколко години Желязната завеса между изтока и запада падна, в България започнаха промени и ние с него се включихме в политиката. Участвахме в създаването на нова партия. Не можете да си представите колко усилия хвърлих, обикалях страната, за да създавам структури, говорех на хората за бъдещото преустройство на икономическия ни живот. Дори детето ми тогава остана на втори план. Естествено, очаквах да бъда избрана за лидер на партията на първия демократичен конгрес. - Жената замълча и стисна юмруци. - Ивайло не правеше почти нищо, само стоеше в офиса и говореше по телефона, той дори един доклад не може да напише. И знаете ли какво стана? На конгреса избраха него за лидер на партията. - Радулова отново млъкна. Виктор също мълчеше, чакаше я да продължи. След малко челюстта й се раздвижи. - От началото на прехода до сега няколко правителства се изредиха в страната ни. Аз бях много близка със сегашния ни президент, очаквах, че като го изберат, той ще ме покани за съветник по националната сигурност. Уви, Ивайло отново ме измести. След парламентарните избори ми предложиха поста на заместник-министър на правосъдието. На мен, която направи толкова много през тези години, която нямаше нормален живот! Подиграха ми се!
Радулова млъкна. Този път физиономията й изразяваше нещо като печал.
- Извинете - каза внимателно Виктор, - но аз не разбирам много от политика. Какви са преимуществата на един съветник по националната сигурност пред един заместник-министър на правосъдието? За мен вашият пост изглежда по-важен.
Гранитната статуя впи очи в него.
- Предимствата са много. Ивайло Кондов държи информацията за всички секретни служби, за техните сведения, за прането на пари. Може би затова е започнал да се занимава с фалшификации, защото знае как става. Но сега - тя се ухили злобно, - сега вече ще се разплатя с него!
На Виктор никак не му се искаше да е на мястото на Кондов. Познаваше докъде могат да стигнат в отмъстителността си подобни жени. С кариерата на господин съветника беше приключено. Заместник-министърката щеше да се постарае не само да го тикне в затвора, но и да му издейства най-дългата присъда.
- Госпожо Радулова - наклони се към нея Виктор, гледайки я почти любовно, - за мен с удоволствие да работя с вас!
Жената нищо не отговори и се накани да става.
- Знаете ли – каза изведнъж той, - много ми приличате на моята първа треньорка по карате, забележителна дама. Да не би случайно и вие да сте тренирали този спорт?
Радулова го погледна учудено. Не изглеждаше обаче обидена, дори си позволи бегла усмивка.
- Аз тренирах джудо.
- Джудо! - възкликна възторжено Виктор. - Знаех си, че сте спортистка. Сигурно сте печелили доста награди?
- Е - махна с ръка жената, - не чак толкова! Навремето ходехме на състезания главно в социалистическите държави. Взех второ място във Варшава в групата на девойките.
Виктор, по никакъв начин, не можеше да си представи как би изглеждала гранитната статуя като девойка.
Заместник-министърката стана. Той взе ръката й и галантно я целуна.
- Госпожо, срещата ми с вас беше истинско удоволствие!
Тя избоботи нещо и си тръгна. Качи с в колата си, умело я извади от малкото пространство и натисна педала.
Бившият легионер потри доволно ръце. Беше попаднал на най-подходящия човек. Дон Гатузо щеше да му е много благодарен.
Няколко часа по-късно Виктор се качи в самолета за Скопие. Пътниците наброяваха десетина човека, явно нямаше много желаещи да пътуват за размирната държава.
Можеше да се каже, че една трета от задачата вече беше изпълнена. Оставаха още две трети, но скоро и с тях щеше да бъде приключено. След това ще си поделят десетте милион с Руди и Шако и до края на живота си ще мързелуват и ще се забавляват из най-приятните кътчета на земята.
- Кафе или чай, господине? - прекъсна мечтите му синеоката стюардеса.
- Кафе - усмихна й се сваляшки той.
На нея й стана приятно и докато му подаваше чашата, го стрелна със сините си очи.
На съседната седалка една двойка момче и момиче се целуваха в захлас. Приличаха на студенти. На Виктор изведнъж му се развали настроението. Сети се за Стела. За първи път жена го зарязваше по такъв унизителен начин. И то жена, която не му беше безразлична.
За да се разсее от неприятните мисли, започна да гледа упорито синеоката стюардеса. Беше по-красива от англичанката и с десетина години по-млада от нея. Кой знае защо, но лъчезарните погледи, които тя му хвърляше, не можаха да подобрят настроението му.