Стела остави колата си до гарата и тръгна да се разхожда из Бургас. Беше с руса перука и много модерните за сезона очила с розови стъкла. Силният слънчев загар на лицето й още повече изпъкваше на фона на бялата рокля.
И Бургас не правеше изключение от останалите крайморски селища, беше пълно с курортиста. Само че, като голям окръжен център, тук имаше и над двеста хиляди жители, които ходеха на работа и изпълняваха всекидневните си задължения. В Бургас Стела откри едно нещо, което не беше се променило с годините - съвместяването на веселото настроение на летовниците с ежедневието на местните хора. Едното не пречеше на другото. Тези, които бяха дошли за седмица-две в града, използваха пълноценно почивката си. Бургазлии не им пречеха и дори с известно снизхождение приемаха удивлението им от морския пейзаж, за тях той беше на разположение през цялата година.
В дванадесет без петнадесет младата жена зави в една тиха уличка и се насочи към ресторант "Едноокият пират". В ресторанта нямаше пирати, още по-малко еднооки, беше малък, но доста уютен. Посетителите предпочитаха масите в градината. Стела влезе във вътрешното помещение. Климатикът поддържаше нормална температура и дори от него повяваше лек ветрец. Седна в дъното с лице към вратата. Разгърна менюто, прочете ястията и поръча голяма рибна салата с маслини и сода. Говореше български без акцент. Сервитьорът - симпатичен младеж с игриви очи, облечен с моряшка фланелка, я огледа сваляшки, докато сервираше поръчката. Тя се направи, че не забелязва.
След двадесетина минути в ресторанта влязоха двама души - мъж и жена. Жената, на възраст около шестдесет-шестдесет и пет годишна, беше силно гримирана, а червената й коса оформена в шикозна прическа. Шарената рокля с оголен гръб й придаваше известна фриволност. Мъжът беше висок, под тридесетте, облечен с тъмносиня риза с къс ръкав. Черната му вълниста коса се спускаше до раменете. Изпод разкопчаната риза се показваха добре оформените мускули на гърдите му. Беше изключителен красавец. Жената и мъжът дойдоха хванати под ръка и седнаха на масата на Стела. Сервитьорът изгледа завистливо тъмнокосия красавец.
Стела поръча вместо тях и изчака сервитьора да се отдалечи.
- Погребахте ли я, Керъл?
- Ванеса искаше да я кремират. Една част от доходите си давала за благотворителност, завещала къщата и всичко, което й остане след смъртта, на организация на жени, пострадали от насилие.
- Гадове! - скръцна със зъби мъжът. - Защо са стреляли по нея, не са ли видели, че е жена и то цивилна!
- И аз това се чудех, Раул - прошепна Стела. И тримата говореха тихо. - Но...но по време на война хората стават много нервни и подозрителни, навсякъде виждат врагове.
- Врагове! - изръмжа отново мъжът и очите му се навлажниха. Наведе надолу глава.
Керъл нежно го потупа по ръката и каза:
- Ние сме избрали този начин на живот, Ванеса беше една от най-добрите агентки.
Сервитьорът донесе поръчката. Тримата замълчаха.
- Сигурна ли си, че радиацията е била толкова силна? - попита Стела.
- Да, специалистите провериха няколко пъти уреда. Последната запаметена стойност е по-слаба, но предпоследната е направо изумителна. Все едно се е намирала в склад за ядрено оръжие.
- Странното е, че в информацията за нападението на лагера на Албанския национален фронт не се казва нищо за разкриване на ядрени бази или нещо подобно - каза мъжът, беше се успокоил. - При последната връзка Ванеса спомена за наркотични лаборатории. В информацията няма сведения и за такива лаборатории. Единствено се говори за намерено голямо количество лекострелково оръжие.
- Да - поклати глава Стела. - И аз чух тези неща в официалната информация. Но защо Ванеса не се е обадила по мобилния телефон, нали й пратихте нов?
- Или не е имала възможност...или.....и аз не знам - повдигна рамене Керъл. - Беше ни докладвала за командира Исмаил Аземи и за Джакуп Байрами, който я запознал с терористите от фронта. Не знаем дали Джакуп е жив, но Исмаил е. Имаше вече две негови изявления в западни медии по повод нападението над албанския лагер.
- Той не е ли бил там? - учуди се Стела.
- Изглежда не.
- А какво е станало с мобилния телефон на Ванеса?
- Когато Артър е прибрал тялото й, не го е намерил - каза тъжно Раул. - Възможно е да се е изгубил по време на нападението или някой да го е взел.
- Д-а-а - поклати глава младата жена. - Ако го беше намерил, можехме да разберем много неща. Всъщност... - тя се замисли - какъв беше проблемът в предишния апарат? Защо Ванеса се ядосваше, че той не работи в планината?
- Брендън не откри никакъв дефект в него, но въпреки всичко й дадохме нов.
- Добре поне, че не са я мъчили - въздъхна Раул. - Артър не открил следи от изтезания по нея, била застреляна.
Една шумна компания влезе в ресторанта и се настани на съседната маса. Имаха вид на студенти. Говореха за сърфове и водолазни екипи. Сервитьорът с игривите очи отиде при тях.
- А сега? - Стела погледна двамата си събеседници.
- Артър не може да остане дълго в Македония - каза Керъл. - Смъртта на Ванеса предизвика голям отзвук в медиите. По-дългото му оставане може да породи въпроси у някои хора. Службите за сигурност в страната не стоят със скръстени ръце. И без това, посещението на английска гражданка в лагера на терористите беше изтълкувано от някои политици като връзка между АНФ и чужди агентури. Стела - Керъл се взря в очите на младата жена, - трябва ти да заминеш за Македония. Артър ще се върне в Благоевград. Подозрително е да остава повече в Скопие. От време на време ще идва при теб, но не много често. Засега ще действаш сама.
Стела кимна.
- Така е най-добре - каза тя. - Жената на Петковски е още в Слънчев бряг. Може би мъжът й иска да я държи далеч от Македония. В момента там не е най-доброто място за живеене.
- А нещо друго да ни кажеш за българската следа? - попита Керъл.
- Нищо повече от това, което вече ви съобщих. Фалшиви пари, явно и трансфер на наркотици от Турция към Косово и Македония, но нищо повече. Нито следа от ядрени материали.
- Стела - погледна я Раул, - наистина ли Ивайло Кондов, когото фондацията смята, че е замесен с ядрените материали, е твой братовчед?
- Да. Неговият баща и моят баща бяха братя. Всъщност - усмихна се тъжно тя, - ако не беше алчността на чичо ми, никога нямаше да срещна Керъл и животът ми да протече по този начин. В известна степен съм му благодарна.
- Сигурна ли си, че твоите роднини не подозират коя си?- погледна я Керъл.
- Не, не подозират. А аз... - младата жена направи пауза - а аз никога и не съм предполагала, че ще ги видя в тази светлина след двадесет години.
- Знаеш ли - произнесе Раул, - досега съм имал само една мисия в Източна Европа, за първи път идвам в България, но трябва да ти кажа, че вие, хората от бившите социалистически страни, сте доста интересни.
- Стела, както и всички ние от фондацията, сме по-скоро граждани на света - поклати глава Керъл. - Колко от нас са запазили истинската си национална принадлежност? Май никой.
Едно момиче от съседната маса помоли сервитьора да увеличи музиката. Той изпълни желанието му и цялата компания започна да приглася и да се подрусва на столовете. В песента имаше характерните ориенталски ритми на кючека.
- Не се учудвайте - леко се усмихна Стела, като видя как колегите й изгледаха любопитно компанията. - В момента това е най-популярната българска музика.
- А аз си мислех, че е турска или арабска - каза Раул.
- Нарича се попфолк.
- Какво е това?
- Нещо като етномузика.
- И ти ли си слушала такава преди двадесет години? - повдигна вежди мъжът.
- Преди двадесет години тя не съществуваше.
- Нещо не мога да разбера.
- Трудно е за обяснение. Само българин или някой от Балканите би ме разбрал - махна с ръка младата жена.
Компанията съвсем се оживи. Сервитьорът беше отишъл при тях. Ориенталските ритми изпълваха малкото ресторантче.
- Ще заминеш за Македония в края на седмицата - каза Керъл.
- Утре вечер в хотела има конкурс за мис "Слънчев бряг", след това коктейл. Чичо ми - Стела се усмихна, - който е и собственик на "Нестинарка", сигурно ще ви покани. Той обича да засвидетелства внимание към платежоспособните гости. Ще се срещнем на този коктейл, аз също съм поканена.
- Ще се окаже, че сме се срещали и преди с госпожица пътешественичката, нали?- засмя се кръшно Керъл. За момент изражението й се промени. Заприлича на лекомислена дама в напреднала възраст, която се държи като двадесетгодишно момиче.
- А аз?- обади се Раул.
- Ти си моят компаньон, сладурче - произнесе превзето Керъл и се ухили лигаво.
- Това е - въздъхна мъжът, - вече трета поредна мисия влизам в ролята на жиголо! Мразя Ричард Гиър, мразя филма му “Американско жиголо “. Следващият път ще искам да съм като Арнолд Шварценегер в "Заличителят" или поне като Жан-Клод ван Дам.
Двете жени се засмяха.
Най-напред си тръгнаха Керъл и Раул. Стела ги последва след петнадесет минути. Сервитьорът не й обърна внимание. Беше зает с шумните клиенти.
Раул понесе тежко смъртта на Ванеса. За никого във фондацията не бяха тайна чувствата му към нея. За чувствата на миньончето обаче не можеше да се гарантира. Вярно, че тя се държеше малко по-любезно с него и не му се зъбеше както на другите мъже агенти, но само толкова. Ванеса никога не показа някаква по-особена любвеобвилност към Раул. Работата във фондацията беше целият й живот.
Партньорът на Керъл говореше английски с латиноамерикански акцент и се държеше като мачо, но беше от Северна Европа, единственият син в известна аристократична фамилия. Родителите му сътрудничеха на фондацията, а той стана действащ агент. Години наред името му (истинското) не слизаше от жълтите вестници, говореха за него като за най-желан жених в аристократичните кръгове, ски състезател, плейбой. Лустрото обаче представляваше само външната фасада за истинския живот на Раул. При една мисия го разкриха и фондацията взе решение той да изчезне от света, родителите му също приеха този изход. Седмици наред медиите гърмяха със съобщения за нелепата смърт на младия аристократ в един зимен курорт. Неомъжените аристократки бяха в траур. През това време пластичните хирурзи се погрижиха за новата му външност и той продължи работата си като агент. Родителите му и сега говореха пред журналистите, че не могат да прежалят ненадейната загуба на сина си, майка му не сваляше тъмните дрехи. Раул чудесно се сработваше с колегите си, имаше бърза мисъл и светкавични рефлекси. С Ванеса обаче никога не бяха ходили заедно на мисия. От фондацията прецениха, че не са добър екип. Въпреки непрекъснатите дрязги Ванеса и Артър се справяха по-добре. Раул и друг път беше работил с Керъл и Стела. Веднъж двамата със Стела се представяха за съпрузи, а Керъл влезе в ролята на тъща. Сега младият мъж беше компаньон на богатата американска вдовица Линда Оукс.
Виктор изгледа докрай публицистичното предаване и изключи телевизора. Беше открил врага с голяма буква или човека, който щеше да се справи с Ивайло Кондов. Дон Гатузо не държеше българинът да бъде убит, искаше разкриване на фалшивата печатница и скандал. Личността, на която се спря бившият легионер, щеше да направи не само скандал, но и да превърне обвинението срещу съветника по националната сигурност в публичен линч. За фамилия Кондови предстояха черни дни, но Виктор не хранеше особени симпатии към никого от тях. Старият, Ангел Кондов, беше забогатял чрез измами бивш представител на комунистическата номенклатура. Такива имаше във всички източноевропейски държави. Хора, които са разполагали навремето с власт, помогнала им да окрадат голяма част от така нареченото народно имущество. Е, щеше да си получи заслуженото. Процесът срещу сина му не можеше да не се отрази и върху собствения му бизнес. Виктор изпитваше съчувствие единствено към малката Петя, детето не беше виновно, че баща му е престъпник от международна величина. За Соня Кондова не страдаше. От контактите си с нея разбра, че е провинциално момиче, което притежавало само една хубост, когато отишло да учи в столицата. В началото на деветдесетте Ангел вече градял образа на проспериращ бизнесмен, а синът му правел първите си стъпки в политиката. Красивата и студентка решила, че Ивайло ще бъде нейният принц. И случила. Богатият й и известен съпруг не беше ревнивец, той също имаше любовници. Виктор не се съмняваше, че Соня знае с какво се занимава Ивайло. Луксът, на който се наслаждаваше префинената госпожа Кондова, не идваше от заплатата на държавен служител, пък бил той и президентски съветник.
Руди замина за Македония при Шако преди няколко дни. С работата в България почти бяха приключили, оставаше само Виктор да разучи още някои дребни подробности и да се срещне с най-големия политически враг на Ивайло Кондов. Според информацията на Шако, слабото място на Коста Петковски беше открито, щяха да го атакуват там. И с Шенол Муши щяха да се справят. Съвсем скоро и Виктор планираше да замине за Македония. Оставаше им да намерят точното местонахождение на лабораториите в Шар планина и да приключат с операцията. Тримата приятели не се страхуваха от нарастването на етническото напрежение в малката балканска държава. Бяха работили в много по-трудни ситуации. Хонорарът от дон Гатузо гарантираше щастлив и спокоен живот до края на дните им.
Виктор не се притесняваше за оръжието. Руди успя да се свърже с един стар свой познат, с когото имаха общи изяви преди време. Познатият беше руснак, казваше се Гриша. Установил се в България преди две години, след повече от десетилетие гастроли из Западна Европа и САЩ. Гриша беше хитър и комбинативен, увери ги, че може да им достави каквото оръжие или боеприпаси искат, където и да е на Балканите. В момента неговата дейност включваше търговия с оръжие, държеше също и част от пазара на наркотици по Черноморието, както и някои други по-дребни неща. Руснакът също призна, че в България се правят фалшиви пари и че големите приходи от наркотиците се прибират от хора, стоящи много високо във властта.
- Ну, така е навсякъде! - каза Гриша с характерния си руски акцент. - Оръжието и наркотиците движат политиката и икономиката в света. Всички мислят, че най-много пари се въртят при новите технологии и космическите изследвания. Ну, това е заблуда! На първо място е търговията с оръжие, след това наркотиците и порноиндустрията и чак тогава технологиите.
Виктор погледна часовника си. Награждаването на победителките от конкурса "Мис Слънчев бряг" сигурно беше минало. Идваше време за купона.
Започна да се приготвя. Искаше да поговори с Ивайло Кондов. Можеше да научи още нещо. На съветника му беше приятно да разговаря с шведския бизнесмен, имаха много обши интереси. Освен това, бившият легионер се надяваше да срещне на купона странната англичанка. След няколко дни щеше да замине за Македония и сигурно никога повече нямаше да я види. Тази жена го привличаше, въпреки всичко, на което стана свидетел онази вечер. Може би щеше да успее да стопли отношенията си с нея, дори и за няколко дни.
Купонът наистина беше започнал.
Виктор погледна към оркестъра и се намръщи. Фрея се канеше да пее.
"Няма ли най-накрая господин Танев да вземе съпругата си и да я заведе на някой друг курорт? - помисли си той. Докога изрусеният клоун ще досажда на гостите на хотела?"
Тази вечер Фрея се беше дегизирала като русалка. Тясната й сребриста пола наподобяваше опашка на риба. По корема й имаше залепени лъскави звездички. Естествено, пищният й бюст отново беше едва прикрит с някакво подобие на бюстие.
Виктор извърна очи от подиума. Ивайло и Соня Кондови, англичанката и още една двойка разговаряха оживено. Този път Петя имаше другарчета. Децата провеждаха състезание за най-далечно плюене в лятната градина.
Соня го видя и му помаха. Той се усмихна и тръгна към компанията.
- Здравейте, господин Бенгстон! - произнесе напевно съпругата на съветника. - Стори ми се, че не ви видях на конкурса? - изви красиво веждите си тя.
- Да, много съжалявам, но се наложи да се занимая с бизнес делата си.
- Това е господин Бенгстон, отседнал е в хотела - обърна се към непозната жена Соня, - а това е госпожа Линда Оукс.
- Приятно ми е да се запозная с вас - подаде ръката си госпожа Оукс.
Виктор не можа да определи точната й възраст, но предположи, че е над шестдесетгодишна. Лицето й беше неестествено опънато и щедро гримирано. Имаше вид на богата вдовица, жадна за приключения. Той хвърли поглед на красавеца до нея, който най-вероятно не й беше син.
- За мен е чест, госпожо - галантно целуна ръката й Виктор. - Аз съм швед, но дълго време съм живял в Щатите.
- О, така ли! - възкликна дамата и показа белите си зъб.
"Доста скъпа изработка - отбеляза легионерът, - направо са като истински."
- А това е - Соня се обърна към красавеца - господин Раул.
Той се усмихна и подаде ръка. Приличаше на скъпоплатен манекен на Армани.
"Такива обикновено са импотентни или гейове"- помисли си заядливо Виктор и попита невинно:
- Раул фамилията ви ли е?
- О, не! Раул е собственото ми име, но всички ме наричат така.
Имаше топъл баритон с латиноамерикански акцент.
- Е, и аз ще ви наричам Раул - усмихна се снизходително Виктор. Току-що се запозна с красавеца и той вече го дразнеше.
- Аз съм за първи път в България - каза Линда Оукс, - а вие, господин Бенгстън?
Произнесе фамилията му на английски.
- Аз също, занимавам се с туристически бизнес и дойдох тук, защото разбрах, че в България има добри възможности за тази дейност.
- И правилно сте разбрали! - отново показа блестящите си зъби дамата и размаха поддържаната си ръка с безупречен маникюр.
- Господин Бенгстон е от няколко седмици в Слънчев бряг и може да ви разкаже за впечатленията си от курорта - обади се Ивайло Кондов.
- Впечатленията ми са чудесни! Слънчев бряг съвсем спокойно може да съперничи на Ривиерата, но... - Виктор понижи глас - но има само едно нещо, което ме смущава.
Всички го погледнаха изненадано.
- Ще ни кажете ли кое е то, ако не е тайна?- усмихна се предразполагащо Соня, но очите й любопитно го гледаха.
Виктор се обърна към подиума. Фрея пееше някаква балада в ориенталски стил и сластно се гърчеше около поставката на микрофона.
- Изглежда съм старомоден или защото идвам от друга част на света, но не мога да възприема артистичния стил на госпожа Танева.
Компанията избухна в смях.
- Казах ли ти, Раул, че тук ще прекараме чудесно! - смееше се високо госпожа Оукс, а червенокосите й букли се тресяха.
Виктор забеляза, че англичанката се усмихна едва-едва. Изглеждаше замислена.
- А вие събирате ли материали за новата си книга, госпожице Уикмън? - обърна се той към нея.
Още преди Стела да си отвори устата, Керъл я изпревари:
- Вие чели ли сте предишните й две книги? - И продължи, без да чака отговор: - Чудесни са! Само как описва Африка! - Керъл замижа. - Покойният ми съпруг много харесваше Африка! - допълни тя тъжно, а лицето й придоби скърбящо изражение. - Ах, горкият Чарлз, отиде си толкова рано! - трагично въздъхна вдовицата.
Виктор беше сигурен, че госпожа Оукс може да наживее още един съпруг.
- Вие отпреди ли се познавате с госпожица Уикмън?- попита той.
- О, да! Нали и аз обичам да пътувам. Срещали сме се на различни места.
Към групата се приближиха Ернст Глас и Христо Танев.
Фрея беше свършила с програмата си. На подиума имаше друг певец, изпълняваше известни италиански парчета.
Оказа се, че госпожа Оукс вече се познава с двамата бизнесмени и започна въодушевен разговор с тях.
Ивайло Кондов се извини и отиде при някакви хора. Стела тръгна към децата в лятната градина. Раул се повъртя около Линда Оукс, но тя беше погълната от компанията на Глас и Танев. Той закрачи безцелно сред гостите. От вниманието на Виктор не убягна, че красавецът също се запъти към лятната градина.
- Очаквах да ми се обадиш вчера - каза тихо Соня и му хвърли премрежен поглед.
- Как да ти се обадя, когато твоят съпруг цял ден обикаляше около теб? - наведе се над ухото й младият мъж и я изгледа похотливо.
На госпожа Кондова този поглед много й хареса и тя леко открехна устни.
- Не го прави! - прошепна Виктор. - Възбуждаш ме!
Соня бавно облиза устните си, притваряйки очи.
- Нали не искаш да ти налетя в центъра на ресторанта?- усмихна се мръснишки Виктор и скрито докосна с ръба на чашата си гърдите й. Опитът му го беше научил, че елитните дами като госпожа Кондова много обичат да флиртуват на публични места.
- Тази вечер Ивайло ще ходи в Поморие, ще се върне чак утре към обяд. Оставам сама - произнесе със загадъчен глас Соня.
Виктор знаеше какво ще прави в Поморие господин съветникът. Само че много скоро му предстоеше голяма изненада.
- А детето?- попита той.
- Петя ще бъде с гледачката. Ще кажа, че ме боли главата.
Соня отново облиза устни и се отдалечи, предизвикателно поклащайки ханша си. Виктор я проследи с поглед. Носеше бежова рокля, прилепнала по тялото. Буйната й коса се разстилаше по голия гръб. Изглеждаше много секси. Бившият легионер вече се беше убедил, че госпожа Кондова не само на вид е секси.
Той постоя известно време сам и тръгна към група познати. Но, докато отиваше при тях, забеляза, че англичанката и Раул танцуват на дансинга. Излезе в градината и застана така, че да вижда какво става в ресторанта. Госпожа Оукс беше изцяло погълната от разговора с Танев и Глас.
"Няма ли да си прибере жиголото? - ядоса се Виктор. - Защо го оставя да се развява с други жени?"
След танца Раул и англичанката се включиха в разговора. Богатата вдовица не прояви никаква ревност.
"Извратени типове - ядоса се отново Виктор, - нищо чудно и тройка да направят! А може би бабката се възбужда като гледа как жиголото й оправя друга жена! Смахнат свят!"
Намръщи се, но ако трябваше да си признае с ръка на сърцето, не би имал нищо против да е на мястото на тъмнокосия красавец.
В ресторанта се усети раздвижване. Влезе високо момиче със съвършени пропорции на тялото и корона на главата. Беше победителката от конкурса. Мъжете я поглъщаха с поглед. Тя с величествена походка се отправи към една маса. До нея вървеше плешив дребосък на средна възраст. Имаше вид на баровец. Седнаха на масата и започнаха да си говорят. Мъжът целуна момичето по бузата.
"Всичко си има цена"- помисли си Виктор.
Соня Кондова му направи лек знак с глава и тръгна към изхода. Съпругът й не се виждаше в ресторанта. Сигурно беше заминал за Поморие при печатницата си.
Виктор отиде до мокрия бюфет, поръча си водка и я изпи на една глътка. Барманът го гледаше одобрително. Приличаше на човек, който пие по същия начин и цени хората с подобно отношение към алкохола. Легионерът му направи знак да му налее още една. Барманът се усмихна окуражаващо и сръчно напълни чашата му. Виктор изпи и нея и отново направи знак на бармана.
Англичанката се беше облегнала на перилата в лятната градина и гледаше към чернеещата се морска шир. Виктор тръгна натам с чаша в ръка.
- В един момент такива купони винаги стават малко скучни, нали? - доближи се до нея той.
Тя го погледна и за миг угриженото й изражение се промени.
- Не, коктейлът е много приятен. Излязох да подишам малко чист въздух - каза англичанката с дразнещо учтивия си глас.
Стотици пъти предпочиташе да го наругае, отколкото да му говори по този начин. Все едно го правеше от задължение, както изисква етикецията в доброто общество.
Виктор също се загледа към морето.
- Смятате да пишете само за България или ще посетите и други съседни държави и ще направите сборна книга за Балканите?
- Сигурно ще отида и на други места - повдигна рамене тя. - Искам да опозная по-добре региона.
- Никога ли не сте били тук преди?
- Не. А вие?
- Аз също.
Виктор допи третата си водка и остави чашата на перилата.
- Не се ли чувствате самотна тук?
- Самотна ли? - учуди се тя. - Че аз вече познавам почти всички гости на хотела.
Мъжът се доближи към нея, гледайки я в очите.
- Нямам предвид това. Странно е привлекателна жена като вас да се движи без мъжка компания.
Англичанката избухна в смях.
- Да не би да искате да ме попитате по-тактично дали не съм хомосексуална? - продължи да се смее тя.
- А вие такава ли сте?
- Не, господин Бенгстон.
- Тогава отново ще ви кажа - странно е, че сте без мъжка компания.
- Няма нищо странно в това... - каза Стела и погледна към ресторанта. - Е, аз вече ще се прибирам. Днес имах доста наситен със събития ден, утре може би също. Приятна вечер, господин Бенгстон.
Тя се усмихна любезно и понечи да тръгне, но Виктор застана пред нея.
- Госпожице Уикмън, исках да ви кажа, че много добре изглеждате с дълга черна коса, с къса пола също.
Стела не се издаде с нищо, продължи да го гледа, любезно усмихната.
- Освен това - продължи той, - аз също мразя сводниците. Някои хора заслужават участта, която ги спохожда изненадващо.
Любезната усмивка на англичанката се промени в прелъстително изражение. Тя леко поглаждаше с пръсти грациозната си шия. Виктор дори се учуди на бързата метаморфоза.
- Знаете ли - каза жената, - защо да не потанцуваме?
И преди да й отговори, тя го хвана подръка и го поведе към дансинга. От десетина минути оркестърът свиреше блусове. Осветлението беше по-слабо.
Англичанката се притисна към него и започна да танцува. Останалите двойки също танцуваха по този начин. Дребосъкът, притворил очи, беше положил дясната си буза върху деколтето на мис "Слънчев бряг". И тя танцуваше с притворени очи и от време на време, целуваше плешивото теме под носа си.
Виктор трепна. Госпожица Уикмън го опипваше. Дали не беше пияна? Много нежно и внимателно тя поглади гърдите му през ризата, после леко разкопча сакото и продължи по гърба. Другата й ръка се спусна под кръста му. Продължаваше да го гледа прелъстително, прехапала долната си устна.
"Е, не е чак толкова студена, колкото изглежда!"- помисли си доволно той и плъзна ръката си по задника й.
Извивката беше много приятна.
Стела се увери, че шведът няма подслушвателни или записващи устройства по себе си, не носеше и оръжие. Не че очакваше да открие, но все пак реши да провери. Изглежда той смяташе да я вкара в леглото си, като й намекна, че е видял какво се е случило онази вечер. Малко се ядоса на себе си, че се е оставила да я проследят, но сигурно е станало случайно. Бенгстон и неговият приятел, русокосият красавец с вид на порноактьор, й се струваха безопасни бонвивани.
- Господин Бенгстон - прошепна в ухото му Стела, - и аз смятам, че някои хора заслужават участта си, защото не трябва да пречат на другите да живеят нормално, още по-малко да ги експлоатират.
Песента свърши и тя бързо се отлепи от него.
- Беше ми много приятно, благодаря за танца! - Дразнещата любезна усмивка отново се появи върху лицето й. - Желая ви приятна вечер.
Обърна се и тръгна към изхода на ресторанта. Виктор гледаше недоумяващо след нея. Англичанката се качи в асансьора. Той бързо отиде натам и погледна към светещите цифри на таблото. Асансьорът подмина четвъртия етаж, където се намираше апартаментът й и спря на шестия.
"Странно - помисли си Виктор, - при кого може да отива в единадесет часа вечерта?"
Влезе отново в ресторанта и се огледа. Всички гости на хотела, които му бяха направили впечатление, че са в по-близки контакти с Уикмън, все още стояха на партито, някои дори танцуваха. Липсваха само семейство Таневи, Ернст Глас и богатата вдовица и нейният жиголо.
Глас спомена, че тази вечер Фрея е поканена да пее в един ресторант в Несебър и сигурно тримата бяха тръгнали натам. Оставаха другите двама. Но какво можеше да прави англичанката при тях по това време? Дали пък наистина не правеха това, за което вече си помисли? Значи затова го заряза, заради онзи красавец с дългата коса и бабката воайорка!
Виктор отиде на рецепцията и чаровно се усмихна на момичето.
- Извинете, госпожице, взех едно списание от госпожа Оукс, казах й, че утре сутринта ще й го върна, а забравих да попитам в коя стая е отседнала. Бихте ли ми помогнали?
Той се наведе леко напред, огледа краката на момичето и се взря в очите му. Знаеше, че такива погледи имат ефект. Младите момичета като рецепционистката обичат мъжете да ги гледат по този начин. Още повече, ако мъжете притежават чар и обаяние, каквито липсват на пикльовците, с които се движат.
Позна. Рецепционистката се изчерви, но си личеше, че й е приятно. Тя погледна в компютъра и каза:
- Госпожа Оукс и нейният приятел са отседнали в апартамент 613 на шестия етаж, но..... - момичето се изчерви още по-силно - можете да дадете списанието на мен, аз ще го върна на госпожата.
- Благодаря, но предпочитам сам да го направя - каза Виктор, като продължи да го гледа в очите, - обичам да изпълнявам обещанията си. - Приятна вечер, госпожице!
Рецепционистката кимна смутено.
Той излезе навън и мина край басейна. Оттук се виждаха редиците с нечетните номера. Апартаментът на англичанката на четвъртия етаж беше тъмен, но в апартамента на Оукс светеше. Дори забеляза, че вратата към терасата е отворена.
Виктор се прикри зад храстите и запали цигара.
На терасата излезе красавецът, повъртя се малко и отново влезе.
"Е, все пак е облечен!"- успокои се легионерът и продължи да наблюдава. Пердетата не бяха спуснати и се виждаха движещи се сенки. По едно време се показа и вдовицата, след нея излезе и англичанката. Седнаха на пластмасовите столове на терасата. Към тях се включи и жиголото.
"Май само си приказват, а може пък това да е увертюрата към нещо по-сериозно! Докато странната госпожица Уикмън се забавлява, защо да не поразгледам малко стаята й?" – помисли си Виктор и се запъти към страничния вход.
Обикновено не го заключваха, защото някои от гостите ходеха да плуват в басейна през нощта. Започна да се изкачва по стълбите, без да включва осветлението. Спря на четвъртия етаж и се ослуша. Чу се разговор на немски и хлопване на врата. Изчака така още минута-две и внимателно открехна вратата към коридора. Нямаше никой. Беше предимство, че апартаментът на Уикмън се намираше през две врати от изхода за стълбището. Коридорът имаше чупка, асансьорът беше в другия край и винаги можеше да изтича и да се скрие отново, щом чуе шум. Освен това, ако англичанката се върнеше ненадейно, щеше да премине през съседната тераса, която беше тъмна, и да влезе в стаята на персонала. Тук камериерките държаха чистото спално бельо и количките за зареждане на стаите.
Извади картата от джоба си и се приближи до вратата на Уикмън. В "Нестинарка" имаше по-модернизирани ключалки, отключваха се с карти, а не с ключове. Картата на Виктор беше универсална. Естествено, не отключваше всички врати с подобни механизми, но за този хотел ставаше, както и за много други хотели по света.
Натисна дръжката и влезе. Не се чуваше шум. Лампите отвън осветяваха достатъчно хола и спалнята. Отвори гардеробите, надникна в куфарите, огледа масите, и въобще всички възможни места, но не откри нищо съмнително. Погледът му попадна върху портативния компютър. Включи го и се опита да влезе в системата, но паролата го спря. Значи госпожицата обичаше секретността. Поигра си и успя да пробие защитата, но трябваше да си признае, че му коства известно усилие. Имаше компютри, чиято защита се пробиваше още на първата минута. Стела Уикмън беше заложила на по-голяма сигурност. Не очакваше, че тя разбира толкова от съвременни технологии. Според него, повечето писатели и журналисти ползваха компютрите на принципа на пишещите машини, най-много стигаха до Интернет и не се задълбаваха особено в другите им екстри. Явно англичанката употребяваше компютъра си не само за писане.
Порови из паметта на компютъра и му се стори странно, че не открива никакъв изследователски материал за България или дори бележки. В крайна сметка, Уикмън нали беше дошла тук, за да пише книга. Помисли си да се откаже, когато за всеки случай натисна иконата за електронната поща. Имаше няколко писма от един и същ подател - Ванеса. В едно от тях откри карта на някаква местност. Вгледа се внимателно в нея, беше карта на планинска местност, съдържаше и обозначения на селищата. Картата беше на планина в Македония и Косово, нямаше съмнение, че това е Шар планина. Видя в писмото и схемата на някакъв уред за отчитане със скала, но не разбра за какво е. Под него бяха написани различни стойности. Опита се да се сети какво може да отчита уредът, но нищо смислено не му дойде наум. Едно нещо обаче му стана ясно - картата не беше правена от любител топограф.
Излезе от системата, затвори капака на компютъра и го остави, както беше.
Госпожица Уикмън май наистина притежаваше доста странности. Ослуша се, внимателно излезе от стаята и тръгна по коридора. Стаята му се намираше на третия етаж. Слезе по стълбите.
Керъл допи сока и остави чашата на масата.
- Мразя да влизам в тази роля - намръщи се тя. - Доктор Дейвис ме увери, че след мисията отново ще възстанови лицето ми на седемдесет и три годишна жена. Сега изглеждам като олигофрен с тази опъната кожа. Само олигофрените нямат бръчки и не може да им се определи възрастта!
- Така изглеждаш много секси! - усмихна се Раул. - Знаеш ли колко мъже те оглеждаха в ресторанта?
Керъл му хвърли недоволен поглед.
- Едно време се отнасяхме с по-голямо уважение към старите кадри във фондацията! - каза с укор в гласа тя.
- Аз също много те уважавам, скъпа Керъл - приближи към нея младият мъж, - както и Стела, Стела кимна, - но не мога да скрия, че тази твоя метаморфоза е направо зашеметяваща.
- Наистина изглеждаш страхотно! - обади се Стела.
Керъл ги погледна с неодобрение и поклати глава.
- Е, аз ще си ходя - надигна се от стола младата жена.
- Знаеш ли - спря я колежката й, - направи ми впечатление, че шведският бизнесмен, Бенгстон, проявява прекалено голям интерес към теб.
- На мен също - подкрепи я Раул.
- Не е нищо особено! - махна с ръка Стела. - Той и приятелят му, който не беше на купона, се правят на плейбои.
Тя набързо разказа за случката с Руди в София, но премълча за двамата сводници и за това, че шведът е видял всичко и й намекна тази вечер.
- Значи въпросните мъже попадат случайно на същите места, където ходиш и ти? - погледна я сериозно Керъл.
- Случайно е. Доколкото разбрах, шведът е някакъв бизнесмен от туристическия бранш, иска да инвестира в България. Другият, германецът, е негов икономически съветник. Мисля, че този Бенгстон сваля жената на братовчед ми.
- Има нещо такова - съгласи се Раул, - видях как снаха ти му върти очи.
- Много случайности се получават - продължаваше да настоява Керъл. - Ти проучи ли го добре?
- Мисля, че е безвреден - повдигна рамене Стела.
- Мислиш или си сигурна?- погледна я настойчиво възрастната жена.
- Добре де, сигурна съм.
- Възможно е шведът да проявява чисто мъжки интерес към Стела – каза Раул. - Все пак тя е привлекателна жена.
- Възможно е... - измърмори замислено Керъл, но си личеше, че все още има някакви съмнения. Дългогодишната работа във фондацията я беше направила мнителна в доста обикновени на пръв поглед неща.
Стела им пожела лека нощ и си тръгна.
Когато влезе в своя апартамент, й замириса на нещо странно, но не можа да определи на какво, въпреки че й беше познато. Извади една кутия безалкохолно питие от хладилника, отвори я и се отпусна на дивана. После отиде в банята и започна да пълни ваната. Изсипа от едно шишенце малко ароматизиращи соли, които й помагаха да релаксира и да мисли по-добре, и се потопи във водата. Изпита истинско блаженство. Допи кутията с безалкохолното питие и затвори очи.
Постоя петнадесет минути във ваната, облече халата си и влезе в хола. Взе компютъра, включи го и ръцете й застинаха върху клавишите. Беше пипан.
Паролата й имаше двойна зашита. След излизане от системата, трябваше да се заключи още веднъж. За това знаеше само тя. Ако някой успееше да пробие паролата на влизане, не можеше да разбере, че на излизане има друга ключалка и така щеше да бъде открит. Сега компютърът показваше, че някой е влизал в него, но е забравил да затвори вратата след себе си.
Стела започна да се разхожда из хола, влезе и в спалнята. Странната миризма все още си стоеше. Значи не й се беше сторило. Започна да мисли откъде й е позната, имаше нещо екзотично в нея.
Да, спря да се разхожда тя, миризмата идваше от Далечния изток, по-точно Микронезия, Полинезия, Самоа. Беше й се набила в сетивата преди години. Там слагаха някаква билка или специфична трева в цигарите, която даваше този аромат. Казваха, че предпазвала от натрупването на никотин в организма. Цигарите от този район се смятаха за лукс и се продаваха на доста висока цена. Самата тя беше опитвала от тях и знаеше, че имат странен мирис.
Стела отново закрачи из стаите. Имаше чувството, че съвсем скоро също срещна подобна миризма, дори си помисли, че я познава, когато я долови. Но къде се случи това?
Излезе на терасата и се облегна на перилата, гледайки към басейна. Опитваше се да си спомни.
Сети се. Миризмата идваше от Бенгстон. Усети я още първия път, когато се запознаха, усети я и тази вечер. Помисли малко и си спомни, че го е виждала да пуши. Да, миризмата идваше от него. Значи....значи шведът е влизал в стаята й, докато е била при Керъл и Раул и е бъркал в компютъра й! Огледа терасата, надникна и в съседните. Най-вероятно е влязъл през вратата. Но щом е отворил вратата и е пробил паролата в компютъра, значи той притежаваше умения, които са извън способностите на един обикновен бизнесмен. Освен това Бенгстон й намекна, че е видял случката със сводниците. В началото си помисли, че е опит да я направи по-благосклонна към ухажванията му, но май грешеше. Керъл и Раул също бяха забелязали, че той проявява интерес към нея. Как пропусна всичко това да убегне от вниманието й?
Стела разтърка очи и се вгледа в басейна. Мислеше си за Луис, за Изабел, за Даниел. Помисли си и за всички колеги агенти, за Керъл. Колежката й работеше за фондацията вече почти половин век. Колко ли пъти й се е налагало да прави неща, които не харесва, сигурно десетки?
Младата жена влезе в стаята, разтвори гардероба и го огледа. И на нея понякога й се налагаше да прави неща, които не харесва, но не можеше просто да отиде и да убие Бенгстон, както постъпи със сводниците. Не знаеше кой още е с него, защо е тук.
Оставаше само един начин.
„Съжалявам, Соня, но моята работа е по-важна от твоето удоволствие!”
Стела извади една рокля и я огледа. Щеше да я облече за първи път, откакто е в
Слънчев бряг.
Виктор реши да отиде при Соня след един и половина. Щеше да изчака да приключи купона, гостите да се разотидат и да стане по-спокойно. По това време и хората от персонала не се разхождаха насам-натам из хотела. Не искаше някой да го види, че посещава госпожа Кондова, когато съпругът й отсъства.
Излезе на терасата, запали цигара и се загледа в морето. В далечината пробляскваха светлините на корабите. Виждаше се и част от курорта. От близките ресторанти се носеше музика. Повечето заведения работеха цяла нощ. През няколко тераси се долавяше пиянско ломотене. Не можа да различи на какъв език е. След малко се разнесе ядосан женски глас и ломотенето престана. Сега вече разбра, бяха унгарци.
„За какъв дявол й е тази карта на англичанката? – мислеше Виктор. - Възможно е да иска да отиде в Македония, но защо имаше карта точно на Шар планина, а не на цялата страна например?”
Блъскаше си главата над различни въпроси, все свързани с госпожица Уикмън, и не можеше да им даде задоволителен отговор. Познаваше и други жени, които владееха до съвършенство техниките на бойните изкуства, но малко от тях биха убили хладнокръвно човек.
Смачка фаса в пепелника и влезе в стаята. Реши тази вечер да не мисли повече за англичанката. Очакваше го красивата и ненаситна Соня.
Виктор застана пред огледалото и се огледа. Пооправи косата си, напръска се с парфюм и съблече ризата си. Реши да я смени. Госпожа Кондова заслужаваше внимание.
На вратата се почука.
Може би е Соня, усмихна се той, сигурно не е издържала да го чака.
Отвори широко вратата, придавайки си мъжкарски вид, и зяпна. Вместо госпожа Кондова, пред него стоеше госпожица Уикмън. За първи път я виждаше с тази изкусителна черна рокля, която коренно се различаваше от досегашните й пуритански тоалети.
- Не можах да заспя, реших, че и вие може да сте буден, затова дойдох да ви поканя да излезем да пийнем някъде. Знам един много приятен бар.
Англичанката говореше съвсем непринудено.
Виктор продължаваше да стои на вратата, гледайки я глуповато.
- Ако не ви се излиза, можем да пийнем и тук. Ще поръчаме да ни донесат нещо - тя пристъпи към него и се усмихна мило. - Мистър Бенгстон, няма ли да ме поканите?
Мъжът сдървено й направи място. Тя влезе, запъти се към хладилника, отвори го, огледа съдържанието му и каза:
- Вие май нямате нищо свястно за пиене. Това не е проблем, ще поръчаме.
В гласа й не се долавяше и нотка притеснение. Отиде до телефона и се обърна към Виктор.
- Вие какво искате? Аз лично предпочитам джин с тоник.
- Аз също - каза той с пресъхнало гърло. Започна малко по малко да се съвзема.
Уикмън набра номера на румсървиза и даде поръчката.
- И, ако обичате, побързайте, защото сме жадни! - допълни тя.
После седна на дивана и кръстоса крака. Цепката на роклята й се отвори широко. Стела не я оправи.
Мобилният телефон на Виктор иззвъня, той го взе и веднага излезе на терасата. Обаждаше се Соня, питаше го защо се бави. Той се опитваше да отговаря едносрично, поглеждайки крадешком към гостенката си. Тя стоеше спокойно на дивана, дори беше взела някакъв вестник от масата и го разглеждаше.
Стела се досети кой се обажда. Чу шведът да казва: "Много съм изморен" и разбра, че е отклонил срещата със снаха й.
"Съжалявам още веднъж, Соня, но моята работа не търпи отлагане!"- помисли си агентката.
Бенгстон влезе, леко смутен. В този момент пиколото почука на вратата. Англичанката пое таблата с питиетата и направи знак на Виктор. Той я изгледа неразбиращо.
- Дайте му бакшиш! - прошепна тя.
Мъжът бързо бръкна в джоба си, извади първата банкнота, която напипа и без да я погледне, я даде на пиколото. То остана много доволно.
- Не знаете ли, че тези хора вземат малки заплати, разчитат главно на бакшишите? - погледна го Уикмън.
- Извинете - усмихна се Виктор, - но малко се разсеях.
- От кое, господин Бенгстон?
Тя се приближи и му подаде чашата. Вече нямаше съмнение, че шведът е бил в апартамента й. Въпреки парфюма му, веднага долови специфичния аромат на цигарите. Наоколо миришеше по същия начин. Огледа се, но не видя пакета с цигари. Скоро щеше да научи марката им.
- Какво ще кажете за малко музика? - попита англичанката и тръгна към радиото.
Неочаквано Виктор се приближи зад нея, сграбчи я и изви ръцете й зад гърба. Не болезнено, но така, че да не може да се движи.
- И мен ли дойде да убиеш, както онези две отрепки, а? - попита в ухото й той.
- С такава цел ли мислиш, че дойдох? - каза жената и леко изви глава към него, доколкото здравата хватка й позволяваше. Не правеше никакви опити за съпротива.
- От теб мога да очаквам всичко! - изсмя се Виктор.
- И сега, какво?- въздъхна отегчено тя и се притисна в него.
Той пусна ръцете й и я обърна към себе си. Стела го гледаше присмехулно.
- Е, господин Бенгстон?
В очите й светеха игриви пламъчета.
Виктор я блъсна към стената и захапа устните й.