Стела затвори капака на компютъра и се облегна назад. След нейните сведения за нелегалната печатница, от фондацията направиха проучване и откриха, че през последната година в САЩ е имало няколко милиона фалшиви долара. Парите са минавали главно през казината. Първоначалната следа завела полицията към Европа или по-точно Южна Европа. Предположили, че мястото на печатането може да е Италия, но по-щателните проучвания сочели на югоизток, към Балканите. Управителният съвет обаче беше категоричен - фалшивите нари не влизат в приоритета на тази мисия. Намирането на ядрените материали продължаваше да бъде основна цел. Освен това и Артър потвърди сведенията на Ванеса. Беше се сприятелил със студенти македонци, учещи в Благоевград и те го поканили на гости. На юг от Тетово, около Гостивар, той също открил радиационно излъчване.
Това, което безпокоеше Управителният съвет обаче, беше състоянието на Ванеса. Все по-често тя се оплакваше от силно главоболие, липса на достатъчно енергия, сънливост и дори безсилие. Всички останаха много учудени. Преди мисията и на тримата бяха направени изследвания и резултатите им показаха, че са в отлична физическа форма. Стела също не можеше да разбере откъде идват тези симптоми у колежката й. И друг път беше работила с нея и се учудваше на неизчерпаемата й жизненост. Миньончето можеше да изкара няколко денонощия без сън, храна, включително и вода. Ако не знаеше, че Ванеса е стерилна, би помислила, че е бременна с тези оплаквания. Преди две години, по време на една мисия, колежката й попадна в плен. Успяха да я спасят, но после тя доброволно се подложи на стерилизация. Други агенти, мъже и жени, също си бяха направили подобна процедура. Стела не можеше да има деца след случката в Нигерия.
Току-що разбра, че може би Управителният съвет ще я изпрати в Македония. Наблюдението в България щяха да поемат Керъл и Раул.
Младата жена продължи да поддържа контакти с фамилия Кондови и да не ги изпуска от поглед. С племенничката си Петя станаха истински приятелки. Дали заради генетично заложената роднинска връзка или нещо друго, но детето просто се хвърляше на врата й, още щом я види. И Стела се привърза към него, то й напомняше за леля й Гергана, имаше същите кротки кафяви очи.
По време на престоя си в "Нестинарка" тя успя да се опознае със съпругата на македонския политик Коста Петковски и сестра й. И двете се оказаха сърдечни и интелигентни жени. Освен това и те като нея харесваха джаз. Уговориха се тази вечер да се срещнат в едно ресторантче. Единствено тук можеше да се чуе подобна музика. Певицата не беше много млада, нито толкова атрактивна, колкото колежките си от другите заведения, които пееха ориенталски песни с балканско звучене, но имаше нисък, приятно дрезгав глас, идеално пасващ за джаз изпълнения. Оркестрантите също не бяха в първа младост, но си личеше че харесват това, което свирят. Явно съставът не искаше да прави компромиси и продължаваше да изпълнява не особено слушаната от по-младото поколение музика. В ресторанта почти не идваха българи, повечето посетители бяха чужденци над петдесет-шестдесетгодишна възраст. Стела научи за ресторанта от двете сестри и се зарадва, че има такова място. Тя просто психически не понасяше популярната в момента в България ориенталска музика, която кой знае защо наричаха чалга. Не си спомняше да е чувала подобни песни в родината си преди двадесет години.
Видя, че минава девет часа и започна да се облича. Уговорката беше за десет. До ресторанта имаше тридесетина минути път пеша. От сутринта сестрите и бодигардът им бяха на разходка във Варна и щяха да я чакат направо в ресторанта.
Беше топло и задушно, както и през деня. Липсваха само палещите слънчеви лъчи. По алеите на Слънчев бряг циркулираха потоци от хора. Едни търсеха място, където да похапнат, по-младите щури дискотеки, децата дърпаха родителите си към увеселителните кътове, а някои просто се разхождаха и оглеждаха останалите курортисти. Имаше и такива, които наблюдаваха движението от терасите на хотелските си стаи.
Стела вървеше по крайбрежната алея. Всяка вечер след девет-девет и половина тук се появяваха проститутките. Заставаха през двадесет-тридесет метра една от друга и упорито налитаха на всеки евентуален клиент. Мъжете, които идваха заради момичетата, вървяха бавно и ги оглеждаха, тези, които просто минаваха, отблъскваха настъпателните им опитите за запознанство.
Бившата Ралица Кондова беше идвала няколко пъти с родителите си в Слънчев бряг, беше минавала по същата крайбрежна алея, но тогава проститутки нямаше. След двадесет години Стела Уикмьн откри, че един от многото социални недъзи, които нахлуха в родината й след падането на Желязната завеса, беше неконтролираната проституция. На Запад отдавна се опитваха да ограничат това явление или да го вкарат в някакви допустими за обществото параметри. В България все още никой не се беше заел с тази задача, страната се луташе в лабиринтите на прехода и грижите за ширещата се проституция бяха последен проблем на държавата.
Младата жена забеляза, че в Слънчев бряг има няколко нива на платена любов. Най-високото ниво съществуваше и в "Нестинарка". Момичетата бяха завидно красиви, интелигентни, говореха чужди езици и от техните услуги се ползваха само господа с дебели портфейли. Ролята на главен сводник изпълняваше енергичният управител. Стела не се съмняваше, че чичо й взема процент от тази дейност. Иначе, той с нищо не издаваше, че знае за елитната проституция в собствения си хотел. А нищо чудно и той да организираше мрежата. На агентката й направи впечатление, че някои момичета не просто изпълняват секс услуги, но и партнират на гостите по време на коктейлите и партитата.
Втората степен на проституцията беше в по-ниската категория хотели или ниво "средна класа". Последното стъпало се намираше на алеите, където момичетата вършеха работата си на плажа, измежду храстите и евентуално в колите на клиентите. Тези услуги ползваха съмнителни на вид мъже от бившите руски републики, не особено заможни турци и араби или пък българи, които успяваха да се измъкнат за половин-един час от семействата си и идваха на крайбрежната алея скришом. Момичетата бяха безвкусно натруфени, обилно гримирани и имаха коси, боядисани най-вече в платиненорусо и яркочервено. Някои носеха евтини перуки. Не се срамуваха да се пазарят на висок глас с клиентите, подмятаха си мръсни думи една на друга и често стигаха до бой със сводниците си. Полицаите не им обръщаха внимание. Само, от време на време, някой от тях изчезваше с някое момиче за десет- петнадесет минути в близките храсти.
- Айде, пътека, кво се влачиш! - чу глас зад гърба си Стела.
Слабо момиче с яркочервени устни на не повече от шестнадесет-седемнадесет години я гледаше нагло. Позата му беше заплашителна.
- Айде, не зяпай много, ами минавай! - озъби й се то отново.
Проститутките не обичаха из тяхната територия да се разхождат самотни жени, смятаха ги за конкуренция.
- Извинявай, не искам да ти преча, но алеята е за всички - каза на български Стела, този път без акцент. Наоколо нямаше нейни познати.
- Кво ма, дърто, ти цената ли ще ми подбиваш? - наежи се тийнейджърката и пристъпи напред още по-войнствено.
- Добре, добре! - вдигна примирително ръце агентката. Нямаше намерение да влиза в разпра с ревниво пазещата територията си малолетна проститутка.
Момичето й показа среден пръст и изкрещя продължителна вулгарна ругатня зад гърба й. Стела побърза да отмине.
След двадесетина метра друго момиче разговаряше с двама мургави мъже. Явно се договориха и тръгнаха заедно към очертаващите се в тъмнината дюни. Единият от мъжете започна да опипва задника на момичето, то гръмогласно се изсмя.
Стела обърна глава.
В края на алеята видя проститутката, която винаги стоеше тук - циганка, двадесет и четири-пет годишна, състарена на вид. Беше ниска и пълна, късите прилепнали панталони стояха грозно на покритите й с целулит бедра, имаше дълбоки стрии на корема. Рядко някой мъж се спираше при нея, понякога дори й се подиграваха, а и тя изглежда се срамуваше сама да се предлага и мълчаливо пристъпваше от крак на крак. Клиентите предпочитаха по-младите и по-запазени момичета. Веднъж, през деня, Стела я видя с две деца - едното момиченце около шестгодишно, другото момченце на четири. Жената, заедно с децата си, живееше в бедняшките общежития в края на Слънчев бряг. Тук бяха настанени и останалите й колежки от крайбрежната алея. Сводниците им обитаваха по-добри хотели.
На Стела й ставаше тъжно, когато срещаше грозноватата проститутка в края на алеята. Сигурно децата стояха сами, докато майка им се мъчеше да припечели нещо. На няколко пъти, уж случайно, когато минава, агентката изпускаше банкноти. Последният път жената я догони и й даде парите. Стела отрече да са нейни, но тя настоя, че е видяла как банкнотите падат точно от нея.
Започна да мисли как може да подхвърли някаква сума на проститутката. Хрумна й идеята да остави парите в общежитието, но не знаеше дали сводниците й не претърсват стаята.
Тази вечер жената беше облечена с лъскава къса блуза. Под нея се виждаха стриите и увисналата плът на корема й. Имаше уморен вид, дори обилният грим не успяваше да скрие тъмните кръгове под очите й. Тя погледна към Стела и наведе надолу глава. Агентката я подмина, но реши, че още утре ще намери начин да й даде някаква прилична сума.
Беше десет без десет. Имаше още малко време до срещата със сестрите. Ресторантът се намираше наблизо.
Изведнъж откъм алеята се чуха крясъци. Стела се върна назад и видя, че двамата сводници се караха на проститутката. Тя се опитваше да се зашити.
Влезе между храстите и безшумно се приближи до тях.
- Що стоиш ма? - викаше единият, не много висок, набит, късо подстриган. Носеше кожено елече на голо. Имаше масивен гръден кош като тежкоатлет. - Другите се скапват от работа, само ти мързелуваш! - продължи да вика той и зашлеви плесница на жената.
Тя каза нещо и се хвана за бузата.
- Хич не се оправдавай! От един час те гледам как стоиш като мумия, още малко и ще заспиш!
Мъжът говореше грубо. В речта му се усещаше източнобългарски диалект.
- Данчо, ние кво само с тая кранта се занимаваме бе?- обади се другият и хвърли свиреп поглед към жената. Той не изглеждаше толкова як, рядката му мазна коса се спускаше до раменете. - Взехме я от съжаление заради копелетата й, тя сега номера ще ни върти, грозотията му с грозотия!
- Чакай бе, Митко - проплака проститутката, - нали видя, че първа дойдох, какво да направя, че няма клиенти!
- Само за теб няма! - изрева якият. - Ти на глупаци ли ще ни правиш, ма - ядоса се още повече той, - я тръгвай!
Жената продължаваше да стои и въртеше глава ту към единия, ту към другия. Те я заблъскаха към храстите.
- Чакайте бе, Данчо, Митко - молеше се тя, - нали виждате, че работя!
Мъжете я завлякоха зад близкия ресторант. Тук се намираха контейнерите, където персоналът изхвърляше боклука. Едно куче се ровеше в него, но бързо избяга, като чу шума.
Стела се прикриваше зад храстите и се чудеше дали да се намеси. Не искаше проститутката да я види как се разправя с двамата сводници. Не знаеше по какъв начин ще реагира, можеше да започне да крещи от страх или пък от някаква солидарност към хората, които й даваха работа. Имаше горчив опит от подобна случка в Бразилия. Реши да помогне на едно момиче, а то така се развика, че наизлязоха всички хора от съседните къщи. После се оказа, че сводникът, който го тероризираше, му беше съпруг. Дори имаха дете.
Мъжете блъснаха жената към контейнерите. Тя залитна, но успя да се задържи и не падна. Гледаше изплашено.
- Слушай ме сега добре, грозна курво - приближи към нея якият, - ако тази вечер не изкараш най-малко петдесет кинта, ще играя хоро с подковани обувки върху увисналия ти задник!
Замахна и стовари юмрука си върху главата на нещастницата. Този път тя не можа да се задържи и рухна на земята. Удари я още веднъж. Чу се хълцащ звук.
Мъжът изгледа презрително свитата в краката му купчина и плю върху нея. Другият разкопча панталона си.
- Не пикай върху нея! - спря го приятелят му. - Ще мирише на клиентите и съвсем няма да я искат.
Сводникът насочи струята малко по-встрани. Като се изпика, и той плю върху жената.
- Айде, ставай! - подритна я якият. - Стига си правила сцени! Отивай да работиш!
Проститутката започна да се свестява от ударите, надигна се бавно и се избърса. Мъжете я заблъскаха към алеята. Изръмжаха й още нещо и тръгнаха да проверяват другите момичета. Тя остана сама - жалка, смачкана, унизена.
Стела изгледа всичко със стиснати зъби. Сърцето й биеше до пръсване.
Тази вечер Руди беше заедно с Ернст Глас, Христо Танев и неговата съпруга. Поканата важеше и за Виктор, но той реши, че трудно би издържал глезотиите на Фрея и затова си намери извинение. Оказа се, че и Соня е заета. Цялата фамилия Кондови беше в Несебър.
Попита на рецепцията за англичанката, можеше да я покани на вечеря, но разбра, че вече е излязла. Всъщност, в последно време той все по-често мислеше за нея и още повече оставаше с убеждението, че тя крие нещо. Струваше му се странна дори и на сутрешните кросове, които правеше из алеите на Слънчев бряг. Всички други жени, които бягаха, особено тези с хубавите фигури, носеха сексапилни екипи. Когато Соня Кондова обикаляше алеите, много мъже й се любуваха от терасите на хотелите. Единствено англичанката обличаше някакви широки спортни панталони и размъкната фланелка. Не беше по-различно и във фитнес залата. Трениращите жени сменяха по няколко екипа, кой от кой по-предизвикателни, единствено госпожица Стела Уикмън идваше със същите широки панталони, само фланелката й беше друг цвят. "Нестинарка" имаше голям басейн във формата на бъбрек и гостенките на хотела по цял ден се излежаваха в съблазнителни пози на шезлонгите. Когато отиваха до бара, обуваха елегантни чехли с високи токове и грациозно полюшваха бедра. Повечето бяха по монокини. Бюстът на Соня Кондова представляваше голямо изкушение за мъжките очи. Англичанката се появяваше в някакъв пуритански бански костюм, плуваше в басейна и когато излезеше, бързо се загръщаше с халата си. Не се излежаваше по шезлонгите. Беше я виждал и на плажа. Плуваше половин-един час, после се обличаше и се прибираше в хотела.
Срещна я на още няколко партита, но тя продължаваше да се държи по един и същи начин - учтиво и хладно. Той дори реши да предизвика ревност у нея. Имаше жени, които уж се правеха на недостъпни, но когато мъжът започнеше да ухажва друга, изведнъж променяха тактиката си. Бившият легионер опита, но и този трик не помогна. Госпожица Уикмън не се интересуваше от него, а това го обиждаше.
Виктор излезе от хотела. Все още не беше гладен. Запъти се към паркинга, но се отказа, щеше да се поразходи пеш. Покрай него минаваха загорели курортисти в добро настроение, говорещи различни езици. От съседните заведения се носеше музика.
Започна да прехвърля в главата си последната информация на Шако. В скоро време и те с Руди щяха да заминат за Македония. От проучванията, които направи, се спря на двама върли опоненти на Ивайло Кондов. Единият обаче му се струваше по- подходящ за ролята на Юда.
- Добър вечер, господине, самотен ли сте! - сепна го женски глас.
Пред него стоеше силно гримирано момиче с червена коса и големи пластмасови обици. Виктор се огледа. Беше стигнал до крайбрежната алея. Двамата с Руди избягваха да минават вечер в този район, защото евтините проститутки проявяваха изключително нахалство, за да привлекат клиенти.
Закрачи по-бързо, но момичето продължи да подтичва след него, приканвайки го да прекарат вечерта заедно на развален английски и немски. Усили темпото, но червенокосата не се отказваше. За щастие, отнякъде се появи друг разхождащ се самотник и тя отиде да досажда на него.
Виктор си отдъхна, този път успя лесно да се отърве. Следващата проститутка разговаряше с един мъж и не му обърна внимание. Оставаха още няколко метра до края на алеята.
От храстите излезе жена.
"Клиентът сигурно по-бавно се оправя след сеанса или не иска да го видят с проститутка, ще се появи след нея"- подсмихна се Виктор, но остана изненадан, като се вгледа по-внимателно в жената. Беше Стела Уикмън. Бившият легионер забави крачки и се скри зад близкото дърво.
Англичанката мина покрай него. Не можа да види лицето й, вървеше леко прегърбена, свила юмруци. Виктор погледна часовника си, беше десет и пет. Къде ли може да отива по това време? Реши да й се обади, но се отказа, тя изглеждаше някак вглъбена в себе си. Защо пък да не я проследи, тъкмо щеше да разбере какъв е нощният живот на странната госпожица Уикмън. Даде й известна преднина и тръгна след нея. Синята рокля, с която беше облечена, й стоеше много добре. Остана обаче разочарован, когато разбра, че англичанката отива към хотела. Да не би да е решила да си ляга? За Слънчев бряг десет часа вечерта беше началото на купона.
Видя, че се спря на рецепцията и после не се качи на асансьора, а тръгна по стълбите.
Виктор не влезе във фоайето, отиде до басейна, излегна се на един шезлонг и запали цигара. Някаква двойка се натискаше в другия край. Не се притесни, че им пречи, бяха увлечени в заниманието си и не обръщаха никакво внимание на околния свят.
На четвъртия етаж светна лампа. Беше апартаментът на госпожица Уикмън. След десетина минути обаче отново стана тъмно.
"Нима толкова много й се спи?"- учуди се младият мъж.
От басейна се откриваше гледка към задния вход на хотела. След малко се чу тракане на женски токчета и той се обърна натам. Беше англичанката, но вече не със синята рокля. Носеше прилепнало по тялото бюстие, откриващо почти целия й корем и къса пола. Виктор ахна, за пръв път я виждаше облечена по този начин. Стела Уикмън носеше сак. Тръгна към паркинга и се качи в пежото си.
Виктор хвърли цигарата и се отправи към своята кола. Изчака жената да потегли и веднага я последва.
В края на Слънчев бряг пежото паркира пред малък хотел. Виктор спря така, че да може да го наблюдава. Англичанката излезе след малко само че този път той едва я позна Носеше дълга черна перука. Когато мина покрай хотела, лампите осветиха лицето й, беше се гримирала до неузнаваемост. Бившият легионер очакваше да види всичко друго, но не и тази гледка. Журналистката приличаше на евтините проститутки от крайбрежната улица.
"Сега ще разберем, красавице, какви ги вършиш нощно време!"- потри ръце той и излезе от колата. Може би ексцентричната госпожица Уикмън е търсачка на силни усещания, а пред него се прави на благовъзпитана дама.
Англичанката влезе в един ресторант и след няколко минути излезе. Виктор я наблюдаваше отвън и отново се изненада. Заведението имаше долнопробен вид, от типа, в който по-щедрите клиенти водят крайбрежните проститутки. Тук се събираха и сводниците им.
Жената посети още няколко подобни места, но не се застояваше задълго в тях. Мъжете я оглеждаха и й подмятаха разни закачки. Виктор забеляза, че изглежда доста секси в този тоалет.
В едно заведение обаче англичанката се забави. Той изчака половин час и реши да види какво става. Осветлението не беше силно и това му даваше възможност да се прикрие. Вътре имаше много хора, във въздуха се носеха огромни кълба цигарен дим, ориенталската музика, която свиреше оркестърът, надхвърляше няколко пъти допустимите за човешкия слух децибели. Певица с дълбоко деколте се кълчеше на подиума. Дансингът беше препълнен.
Виктор зяпна.
Англичанката танцуваше кючек с двама мъже. По някое време те седнаха. Мъжете имаха вид на сводници и се държаха доста фамилиарно с нея. Тя ни най-малко не се обиждаше от това, хилеше се лигаво на висок глас. Бившият легионер не вярваше на очите си. Познаваше различни категории жени, но никога не би предположил, че госпожица Уикмън може за един час да се преобрази в долнопробна уличница. На нея обаче вмирисаният на цигари и пот ресторант, музиката и двамата мъже, които я опипваха, изглежда й харесваха. През цялото време не преставаше да се кикоти. От мястото, където беше застанал, Виктор не можеше да чуе на какъв език разговарят, но предположи, че е на български. Двамата мъже не изглеждаха на хора, които са учили повече от трети клас.
Към един и половина англичанката и гнусните й приятели излязоха от ресторанта. Отправиха се към дюните. Виктор за пореден път се изуми. Обикновено, по това време на денонощието, хората отиваха натам само с една единствена цел. Нима Стела Уикмън смяташе да прави секс с двете отрепки? Той продължаваше да ги следи, но с всяка крачка топката в стомаха му ставаше все по-голяма. Изпитваше отвращение. Вече не беше особено любопитен, може би щеше да си тръгне.
Тримата се отдалечиха доста от Слънчев бряг. Беше безлюдно. Музиката от заведенията се чуваше слабо. Пред тях чернееше морето. Англичанката продължаваше да се хили и да залита. Беше пияна. Виктор се криеше зад дюните.
По едно време мъжете спряха. Жената се клатушкаше край тях.
- Кой ще е първи? - попита по-якият.
- Давай да я почваме и двамата тая пияна пачавра, да види кво можем! - каза другият и я дръпна към себе си.
Мъжете не изглеждаха вече толкова пияни.
Виктор залегна в пясъка. Без да знае добре български, се досети какво си казват. От една страна, се отвращаваше от англичанката, но от друга, не искаше да я остави в ръцете на гаднярите. Донякъде се чувстваше и засегнат. Тя предпочете тези животни пред него.
Якият замахна, зашлеви й плесница и изрева заплашително:
- Стига си се кикотила ма, курво! Събличай се!
Изведнъж, със силен и точно премерен удар, тя го изрита в лицето. Мъжът не очакваше и тежко тупна на пясъка. От носа му потече кръв. Жената се обърна и стовари същия удар върху другия.
Виктор се надигна, широко отворил очи.
Бавно, методично и болезнено Стела нанасяше удар след удар върху мъжете. Чуваха се стонове, хъркащи звуци и неприятно клокочене. По едно време всичко затихна. Тя постоя минута-две, наведена над тях, и тръгна към морето. Нагази до колене, изми ръцете си, наплиска лицето си и вдигна очи към звездите.
"В дебелите книги пише, че човешкият живот няма цена, че е най-висшето благо само че не всеки човешки живот. Бог наказва убийците, е, добре, аз съм съгласна да приема наказанието си, но ако събитията се върнат назад и отново се срещна с тези двамата, пак ще ги убия! За такива като тях няма място на земята, защото те не са човеци, те са биологични отпадъци!"
Стела се обърна и тръгна към Слънчев бряг. Качи се в колата си, свали перуката, изчисти грима си и се върна в хотела.
Виктор отиде до мъртъвците. Луната огряваше безформените пихтии, които някога са били лица. От зейналата уста на единия се процеждаше тънка струйка кръв, примесена със слюнка.
Още на другия ден новината разтърси курортния комплекс. Хотелиерите сериозно се разтревожиха, че убийството може да изплаши летовниците. И в "Нестинарка" обсъждаха това. Вечерта имаше коктейл и всички говореха за случката. Английската журналистка също коментираше със госпожа Петковска. Тя се извини, че не е могла да отиде в ресторанта предишната вечер, защото я задържала спешна среща в Бургас.
- Господи, какво прави полицията! - дивеше се Петковска. - Как може да има такива садисти!
- Наистина е ужасно! - пригласяше госпожица Уикмън и гледаше изплашено.
Виктор я наблюдаваше изумен.
Няколко дни подред на първите страници на вестниците пишеше за убийството в Слънчев бряг. Новините по електронните медии също започваха с него. Лицата на убитите мъже били обезобразени, близките им едва ги разпознали.
Висши полицейски служители се кълняха, че ще заловят убиеца. Между другото се споменаваше, че двамата мъже се занимавали със сводничество и обири на чуждестранни туристи. Свидетелите казали, че са ги видели няколко часа преди убийството в една дискотека. С тях имало тъмнокоса жена с вид на проститутка.
Виктор беше заинтригуван от показанията на сервитьорката, която обслужвала масата на убитите. Тя твърдеше, че мъжете и тъмнокосата жена говорели на един и същ диалект, характерен за Източна България и най-вече за черноморския регион. Никъде обаче сервитьорката не споменаваше, че компаньонката на убитите е чужденка. Бившият легионер виждаше, че госпожица Уикмън е изключително интелигентна, но да научи само за няколко месеца перфектно български и то да го говори с определен диалект, му се струваше много странно.
Три дни след убийството евтините проститутки и сводниците им не се мяркаха из курорта. После отново се появиха, липсваше само колежката им от края на алеята.
На другия ден след убийството грозноватата проститутка излезе на пазар с двете си деца. След като се върна, остана много учудена, когато намери обемист плик в стаята. Отвори го и онемя. Вътре имаше пари, много пари. В първия момент се изплаши и реши да го изхвърли, но като го огледа внимателно, откри бележка. В нея пишеше:"Това е за теб. Помисли за децата."
Жената не се колеба дълго. Набързо събра багажа си, грабна децата и без да се обади на никого, напусна Слънчев бряг.
Виктор разказа на Руди какво е видял през нощта край дюните. Германецът се намръщи, пое си няколко пъти дълбоко въздух и сподели за преживяванията си с англичанката в София. Двамата поровиха в Интернет и откриха информация за въпросната дама. Там пишеше, че Стела Уикмън е журналистка, писателка и изследователка, член на Кралското географско дружество. Издала две книги - "Да обикнеш черния континент" и "В сърцето на Индия", дори бяха показани кориците им. На едната госпожица Уикмън се усмихваше жизнерадостно сред група още по- жизнерадостни африканци, на другата беше в компанията на слон. Но бившите легионери вече се съмняваха, че тя е това, за което се представяше. Решиха да не я изпускат от очи, докато са в Слънчев бряг.