Стела паркира пежото в началото на Поморие. Минаваше един следобяд и слънцето можеше да изпържи яйце върху покрива на колата.
Огледа се и тръгна по крайбрежната улица. Разминаваше се с полуоблечени хора, преметнали хавлии, носещи надуваеми дюшеци, плавници и пояси. Тези, които сега отиваха на плаж, имаха по-жизнерадостен вид, прибиращите се изглеждаха изнемощели и се влачеха уморено към хотелите и квартирите. Откъм плажната ивица се чуваше глъчка, музика и предупредителните сигнали на спасителите. Покрай близките заведения миришеше на пържена риба и картофи. Посетителите седяха под чадърите, отпиваха бира от големите пластмасови чаши и бършеха потните си лица. Сред тях можеше да се видят хора с различни степени на тен, според това кой от колко време е на почивка и доколко обича слънцето. Имаше достойни конкурента на африканската раса, приятно бронзови, прасешко розови и пациенти за отделенията по изгаряния. Новодошлите летовници изглеждаха направо срамно бели, но не след дълго и те щяха да се включат в някоя от категориите.
Поморие - симпатично градче на брега на Черно море се намираше между Слънчев бряг и окръжния център Бургас. През зимата тук беше пусто и скучно, но през лятото населението ставаше няколко пъти повече. Местните хора мобилизираха всичките си сили през курортния сезон, защото тогава печелеха доходите си за цялата година. Сред излежаващите се на плажа почти не се срещаха жители на Поморие.
Стела не случайно дойде в градчето. На няколко пъти тя проследи братовчед си Ивайло и откри че той, заедно с управителя на "Нестинарка" и още двама бодигардове, посещава една и съща къща в Поморие. В къщата живееше самотна възрастна жена. Отначало агентката помисли, че Ивайло отива при своя близка, въпреки че нито родът на Ангел Кондов, нито на леля й Гергана беше от този край на България. Може би възрастната жена принадлежеше към близките на Соня или на управителя. Един факт обаче привлече вниманието й. Наред със стопанката на дома, тук непрекъснато имаше двама левенти с бръснати глави.
Не беше зле да поогледа къщата.
В края на крайбрежната улица Стела зави надясно и влезе в малко открито кафене. Купи си лимонада и се огледа. Беше заета само една маса, двама влюбени се прегръщаха и тихо си говореха, загърбили околния свят. Младата жена седна под масата с червения чадър. Сянката му успяваше да я предпази от слънцето.
Стела отпиваше от чашата и наблюдаваше улицата. Обикновено около един часа и половина жената, при която ходеше братовчед й, излизаше от дома си и отиваше в центъра на Поморие - там, където се продаваха бродирани карета, покривки, ковьорчета, плетени дантели и гоблени. Продавачките излагаха произведенията си по сергии на открито. Бяха все местни възрастни жени. Използваха летния сезон, за да припечелят по нещо. Чуждите туристи проявяваха интерес към стоката им.
Близката на Ивайло също се занимаваше с тази дейност само че не продаваше, а оставяше каретата и гоблените си на една от продавачките. Идваше всеки ден да й носи храна. Стоеше около час при нея, говореха си и после пак се прибираше. През това време двамата левенти бяха в къщата.
Малко след един и половина покрай кафенето мина седемдесетгодишна жена с шарена рокля и сламена шапка на главата, носеше обемист найлонов плик.
Стела допи лимонадата и стана. Двамата влюбени продължаваха да се прегръщат. Барманът играеше с пухкава бяла котка и не й обърна внимание.
Младата жена излезе навън. По улицата нямаше хора. Горещината хващаше направо за гърлото. Повървя петдесетина метра, отмина къщата на възрастната жена, сви вляво и спря пред читалището. Огледа се и влезе в двора. По това време читалището не работеше. В двора имаше две пейки и разрушена беседка. Стела се огледа още веднъж и тръгна към задната част. През скъсаната ограда се промуши в съседния двор. Тук живееха двама старци. Жената също продаваше карета и дантели и не беше вкъщи, а мъжът й водеше внуците или правнуците им на плаж.
Агентката изтича по напечените плочки и се скри зад бараката. Оттук се виждаше двора и къщата на жената, посещавана от братовчед й. Левентите, само по шарени къси панталони, се бяха отпуснали на пластмасовите столове на верандата. Чадърите ги пазеха от слънцето. Потта се стичаше на струйки по бръснатите им глави и продължаваше надолу към масивните тела. И двамата дремеха. Между тях лежеше мъжки доберман. Той също дремеше.
Стела се прехвърли в двора и се скри до лятната кухня. Доберманът надигна глава, изръмжа и се затича към нея. Тя бързо извади от джоба си устройството за обезвреждане на кучета. Доберманът спря да ръмжи, издаде някакъв приглушен звук и се върна обратно. Единият бодигард се сепна, стана, поразходи се из двора и отново се тръшна на стола. Другият само завъртя глава наляво и надясно, погледна часовника си и потупа кучето по гърба.
Тя изчака, докато мъжете задремят отново, и бавно излезе от скривалището си. До лятната кухня се намираше задният вход за къщата. Натисна дръжката, беше отключено.
Имаше два етажа - на първия голям хол и кухня, на втория две спални.
Огледа набързо, но не видя нищо съмнително. Най-обикновена къща. Слезе отново на първия етаж и надникна към верандата. Мъжете продължаваха да дремят.
Зачуди се защо братовчед й е сложил охрана в дома на възрастната жена.
Преди да излезе, забеляза, че има стълби, които водят към мазето. Реши да провери, за всеки случай. Масивната метална врата със специална ключалка веднага привлече вниманието й. Беше заключена.
Стела извади инструментите от раницата си. Доста се потруди, преди да отвори. После се качи отново на първия етаж и погледна към левентите. Бяха в същото положение. Слезе отново в мазето и включи осветлението.
- Сега разбирам, братовчеде, защо е тази охрана! - тихо възкликна младата жена.
Тук имаше модерно оборудвана печатница за фалшиви пари. Техниката струваше повече, отколкото къщата заедно с двора.
Постоя още малко, заключи отново желязната врата и излезе. Върна се по стария път. Когато зави след читалището, се размина с възрастната жена. Найлоновият плик, който тя носеше на отиване, сега беше празен.
Стела се качи в колата и бързо отвори всички прозорци. Климатикът беше развален и термометърът минаваше четиридесет градуса по Целзий.
На връщане към Слънчев бряг караше бавно.
Успя да разбере с какво най-обикновената на вид поморийска къща привличаше интереса на Ивайло, но само толкова. В мисията й не влизаше търсенето на нелегални печатници за фалшиви пари. Стела Уикмън се ядосваше, че времето минава, а до нищо конкретно не успяваше да се добере. Успокояваше се единствено, че Ванеса беше открила радиация в Шар планина. Все пак разполагаха с някаква следа, която доказваше, че са на прав път.
Виктор излезе от банята и подаде още мокрите снимки на Руди. Германецът започна да ги разглежда с интерес.
- Гледай ти...тук си хванал много добре.....Техниката е супер!...Откъде ли се снабдяват? - дивеше се той.
- На човек и през ум не може да му мине, че един президентски съветник и то по националната сигурност се занимава с печатането на фалшиви долари - поклати глава Виктор и пусна климатика в стаята.
Руди огледа още веднъж снимките и ги сложи на масата.
- И сега, ще се захващаме ли с Ивайло Кондов?
- Още не, нека изчакаме Шако и неговата информация.
През последните дни Виктор се сближи доста с госпожа Соня Кондова. От нея разбра, че съпругът й ходи често до Поморие. Двамата с Руди го проследиха и откриха, че посещава една къща, чиято стопанка беше възрастна жена. В това, че Ивайло Кондов посещава възрастната жена, те не видяха нищо необичайно. Странното откриха в двамата постоянни пазачи. Решиха, че на всяка цена трябва да разберат какво има в къщата. Наблюдаваха навиците на обитателите и откриха, че към осем часа вечерта единият бодигард отива за цигари и се бави около час. Можеше да свърши и по-бързо, но по това време почиващите излизаха на разходка из градчето. Мъжът се заглеждаше по летовничките, понякога правеше опити за запознанство и затова времето за купуване на цигари се протакаше повече от обичайното. През това време в къщата идваше приятелката на колегата му. Възрастната жена им правеше кафе и сядаше на верандата с тях. Тя се държеше майчински с двамата си пазачи.
Бившите легионери използваха този момент. Германецът се зае с външното наблюдение, а Виктор претърси къщата. Вроденият усет към дресировка на кучета му помогна да се справи с добермана, а и от опит знаеше как да усмири не особено дружелюбния нрав на тази порода кучета. Инжектира три ампули течен аналгин в кренвиршите. След като ги изяде, доберманът се унесе в сладка дрямка.
В мазето Виктор откри печатницата и направи снимки на всички технически детайли. На другия ден отново дойдоха с Руди в Поморие. Този път тайно фотографираха къщата, собственичката и посещението на Ивайло Кондов и кохортата му.
- Дон Гатузо нали не настоява да убиваме българина? - обърна се към приятеля си Руди.
- Няма нужда да го убиваме, скандалът, който може да се стовари върху главата на човек с такава длъжност, е по-страшен от убийството - изсмя се Виктор и добави:- Вече имам нещо наум.
- Да го разведеш с жена му ли?- намигна германецът.
- Господин съветникът е от този тип мъже, че дори и да се разведе със Соня, след нея ще си намери нова съпруга също толкова красива и може би по-млада. В България, както и на много други места по света, всичко се купува с пари.
Тогава ?- повдигна вежди Руди.
- Тогава... - Виктор потупа купчината вестници на масата. Затова съм си поръчал всички по-известни български ежедневници, от вчера гледам телевизия, търся подходящия човек.
- Какъв човек?- учудено го погледна германецът.
- Ами търся неприятеля на господин Кондов.
- О, той сигурно има доста неприятели!
- Не се и съмнявам, но аз търся най-големия му неприятел и то такъв, който също заема висок държавен пост. Когато види тези снимки, ще му се стори, че златното птиче е кацнало на рамото му.
- Защо не предложиш снимките на пресата?
- Защото, скъпи Руди, политическият опонент може да предизвика много по-голям скандал от един журналист. Не само кариерата на Кондов ще бъде срината, сигурно ще го изправят и пред съда. За моралните последствия не искам да мисля.
- Че какво му пречи на този опонент и той да се включи тихомълком в играта и да започне да дели печалбата със съветника?
- Няма да стане! - поклати глава Виктор. - Казах ти, че търся най-върлия му противник, а както знаеш, желанието за мъст е много по-силна от желанието за забогатяване.
Руди постоя замислен известно време и после каза:
- Май си прав, приятелю.
Виктор отвори гардероба и започна да разглежда ризите си.
- Смяташ да ходиш някъде ли?- попита лукаво германецът.
- Да, имам уговорка да обядваме заедно с госпожа Соня Кондова.
- А съпругът й?
- Съпругът й е на официална среща във Варна. И..... - Виктор се обърна към Руди - ще те помоля по някое време да отидеш в твоята стая.
Германецът се изкикоти. Преди приятелят му да излезе, той подхвърли:
- А бива ли я госпожата?
- Знаеш ли кое не ти харесвам още от легиона - спря се на вратата Виктор, - циничното любопитство.
Руди се ухили доволно.